Откриването край древния град Кумран (Qumran), разположен на северозападните брегове на Мъртво море, на тоалетни, датирани от I в. н. е., показват принадлежността на селището към сектата на есеите. Това ги превръща в най-вероятните автори на Кумранските свитъци от Мъртво море, които са едни от най-важните източници за историята на Юдеизма и Християнството. До този извод стигат авторите на откритието – американският библейски историк и археолог от Университета на Северна Каролина в Шарлът, д-р Джеймс Табор (Dr. James D. Tabor) и израелският палеонтолог Джо Зиас (Joe E. Zias), цитирани от британският ежедневник The Independent.

Есеите (“благочестиви” на иврит, б. ред.) били членове на аскетична и мистическа юдейска секта от ІІ в. пр. Хр. Есей е бил кръстникът на Исус, Йоан Предтеча, както и Йосиф Ариматейски, който получил разрешение да погребе тялото му. Есеи са били първите 6 последователи на Христос – апостолите Симон Петър и брат му Андрей, Филип, Бартоломей, Яков и Йоан. Есеите са част от първите християни в Юдея, които в Новия завет са наричани назореи.
 
Древните тоалетни били открити на около 300 м. от жилищата на Кумран. Отдалечеността, местоположението и начина им на изграждане съответстват на правилата на аскетичните есеи, според които отходните места трябва да се изкопават на северозапад от селището и да не се виждат оттам. Те отричали общоприетата практика на бедуините да извършват физиологичните си нужди под открито небе. Вместо това те избрали за издълбаването на тоалетните си малка котловина, където заравяли фекалиите, смятайки практиката за по-хигиенична.

Практиката им обаче имала обратния ефект и се оказала фатална за оцеляването на общността им. Паразитите и опасните за здравето бактерии от човешките отпадъци, които под палещите лъчи на слънцето в пустинята измирали сравнително бързо, заровени в почвата оцелявали намирали подходяща среда за развитие. Така есеите се заразявали с различни болести при ходенето си до тоалетна и при употребата на водата от специалните цистерни, които те използвали за религиозните си церемонии за пречистване. Теорията на учените дава логично обяснение за сравнително ранната смърт на повечето от есеите, както и на феномена, открит при изследването на древното гробище при Кумран. Анализите на костите показали, че не повече от 1 на 20 души, погребани там, е живял повече от 40 години. Гробищата от същия период, открити край Йерихон, показват нормалната за този период тенденция, най-малко половината от местното население да има продължителност на живота над 40 години.

Откритието на Табор и Зиас противоречи на досегашните хипотези за произхода и значението на селището Кумран. По-рано т. г. израелските археолози Ицхак Маген и Ювал Пелег стигнаха до извода, че селището не ебило свързано с есеите, а е бил жилищен център, свързан с процъфтяващото в района в началото на нашата ера грънчарско-керамично производство. Според тях, свитъците от Мъртво море били донесени и скрити в пещерите край Кумран от бежанци от Йерусалим. Ако теорията на Табор и Зиас обаче е вярна, то автори на свитъците са именно есеите.

Свитъците от Мъртво море са обект на нестихващ интерес от самото си откриване от представител на бедуинско племе през 1947 г. Те са рядък, ако не и уникален източник на проникновена информация за живота и обичаите от времето на живота и смъртта на Исус Христос. Те са единствените открити досега документи от библейската епоха, написани преди 100 г. н. е., т. е. преди Евангелията на Библията. Кумран бил изоставен и се превърнал в руини след 70 г. н. е.