С П Р А В О Ч Н И К

„Да се твърди, че знаците от Карановската протописмена система не кодират обемна информация, представена от отделните писма и да не се разглеждат тези знаци като раннохалколитна палеографична предписменост, е твърде пресилено.”
Георги Стоянов

1954 г. Петър Детев е първият български изследовател, който обръща внимание върху „...символичното /имагитивно, идеопластично/ значение...” на формите на раннохалколитния орнамент, а за самите композиции от орнаментални фигури посочва, че са „...нещо като идеографично писмо” /източник 1/

1969 г. В. Миков, Г. Георгиев, Вл. Георгиев. Открит е „печатът-пинтадера” в с.м. при Караново, Новозагорско.
Авторите на статиите са на категоричното становище, че върху новооткритата находка са изобразени уникални протописмени знаци и това, най-древно за Европа раннохалколитно писмо от българските земи, е твърде сходно с по-късните глинени плочки от о. Крит /линеар А и линеар В/ /изт. 2/.
В някои от знаците припознават схематизирания образ на глава на сърна надясно, с муцуната, ухото и окото /това в действителност е главното знакосъчетание на текста „Караново”, бележещо неговото начало. Знаци № 4-6-1-3 на позиции 1-2-3-4 – б.а./
Въпросните пръвоизследователи на Карановската протописменост набеждават, според тяхното виждане, носителя на това писмо като „печат-пинтадера”, т.е. утилитарен предмет за щамповка върху други влажни повърхности. Тази единствена по онова време интерпретация за находката бе възприета безкритично както от българските, така и от европейските автори /изт. 3/ и получава гражданственост в специализираната и популярна книжнина. Лично за себе си съм убеден, че това е капаче от малък съд, в който се е съхранявала някаква течност. Най-простото обяснение на „текста” върху това капаче е, че „описва” свещенодействията с тази течност при съответния театрализиран ритуал. „Култовата сцена от Овчарово” по най-красноречив и безспорен начин илюстрира момент от тази праисторическа сценография, в която атрибути са и съдове, покрити отгоре с капаци.

1970 г. Богдан Николов определя като един от най-ранните в Европа паметници с предписмени знаци новооткритото от него при редовни археологически проучвания глинено съдче-тавичка от раннохалколитния пласт на селището при Градешница, Врачанско. /изт. 4/
Покойният вече изследовател от Врачанския ИМ има няколко, малко известни, становища по въпроса. Едно от тях е журналистическо интервю със ст. н. с. Богдан Николов. Ето част от неговите отговори:
„...Всяка такава област /в Югоизточна Европа – б.а./ е създавала свои знаци и пиктограми, които са отговаряли на нейните традиции и символика. Ако ги сравним помежду им, ще се убедим, че сходствата са незначителни и по-скоро случайни. Следователно в Югоизточна Европа са възникнали почти едновременно няколко „писмовни” центрове.”
ж.в. – Според вас възможна ли е класификация и разшифровка на тази праисторическа писменост, намерена досега в българските земи?
- Засега това е изключително трудна задача. Трудностите нарастват с увеличаването на броя на новооткритите знаци – всяка година те стават все по-нови и повече. Стават по-сложни и етапите на тяхната еволюция. Смятам, че един ден те /знаците - б.а./ ще бъдат разчетени. Горещо го желая...” /изт. 5/
„...Смятам, че един ден те /тези знаци – б.а./ ще бъдат разчетени...” – в тази връзка, за да не изпаднем в ролята на непочтени длъжници към приноса на този ранен изследовател на Карановската протописменост, съм на мнение, че в историята на нейната дешифровка това изказване на автора би следвало да намери място, дефинирано като „Заветът на ст.н.с. Б. Николов”

1982 г. А. Бонев публикува новооткрит раннохалколитен текст – писмото „Овчарово”, Търговищко. Носителят е малка глинена чашка с дръжка и е поредният съд, чието утилитарно предназначение е да съхранява някаква налята в него течност.
В научно обращение се утвърждава като „Чашката от Овчарово” /изт. 6/

1987 г. Археологът П. Станев открива при великотърновското село Самоводене керамичен съд със схема врязани знаци от ранния халколит – писмото „Самоводене”.
Стига до извода, че „...отделните знакови групи са много условни и представляват изобразени по графичен път понятия” /изт. 7/.

1990 г. В. Николов прави първия опит в българската /макар и популярна – б.а./ книжнина за дословно „четене” на раннохалколитен текст от Карановската антология /обективността изисква да направя следното уточнение – това се случва две години, след като се беше запознал с непубликуваната ми авторска машинописна чернова „Опит за типологизация и систематизация на протописмените знаци от каменно-медната епоха в България”, около четиридесет листа, която му бях изпратил по пощата за рецензия – б.а./.
В. Николов стига до заключението, че текстът „Градешница” описва инцестния акт на зачатието между Прародителката – Земя и Прародителя – Небе по време на пълнолуние. /изт. 8/
С тази си статия сегашният праисторик, професор д-р Васил Николов, по същество се изявява като първия български изследовател, поставящ въпроса за компаративния метод на работа с Карановските раннохалколитни писма. В конкретния случай за типологическата генеалогия на елементи от Карановската протописменост от България с други предписмени култури и географски региони.
Тази своя теза В. Николов развива в една друга статия, публикувана, ако не се лъжа, в сп. „Векове”. В нея на лява страница бе представен черно-бял фотос на тъмнокожо африканско момиче, върху чийто изпъкнал корем е татуирана полиграма /знакосъчетание/ от Карановското писмо /текста „Караново” – б.а./ - зн. 6-3-10 „квадрат”, фигуриращи във Втора и Трета група знаци на „печата-пинтадера”.
Проф. В. Николов не познава, респективно не може да разчертае графичните схеми на писмата „Караново” и „Градешница” и затова няма ни най-малка представа за морфологичната им подредба и техническото построение на текстовете. Ако го познаваш лично, можеш да се поинтересуваш върху коя друга раннохалколитна находка е видял това знакосъчетание, използвайки го за илюстрация-акцент в статията си.
Приносният момент в случая е, че проф. В. Николов маркира изключително важен момент от изучаването на раннохалколитната протописменост от България, но тъй като идеята му, изложена в статията остава изолирана и не дискутирана /аналогично на моята публикация в сп. „Анали” за текста „Точиларе” – б.а./, дори и днес, едва ли са много интересуващите се по темата, за които е ясен предмета на обсъждане. По ирония на съдбата работата се състои в това, че спонтанната монохрумка на проф. Николов преди двадесет години днес се оказва в унисон с резултатите, получени от най-съвременните проучвания в областта на палеолингвистиката.
На практика се оказва, че чрез тази си статия, проф. Николов е първият български автор, разглеждащ „Афроазийската връзка на Карановската протописменост”.
„Африканската връзка на Карановската протописменост” има четири основни направления:
- „Басуто връзката на Карановската протописменост”.
Протописмеността „Басуто” е открита от европейския етнограф П. Липтън в началото на ХХ век в днешната държава Лесото. Представлява комбинирани в определена последователна подредба врязани линии и геометрични фигури върху влажна глинена мазилка. Има и цветова кодификация. Местните хора „записвали” и „четели” чрез нея родовите генеалогии на отделните семейства.
- „Чадската връзка на Карановската протописменост”.
Светлокожи пришълци от Предна Азия /европеиди или от семито-арабски антропологически прототип/ привнасят в региона своите западно азиатски расови, етноклутурни и езикови черти.
- „Нумидийската и Сахарската връзка на Карановската писменост”.
Редица знаци от тези линейно-геометризирани праписмености имат точни аналози с карановските писма – знаците „кръгче с точка”, „скоба”, „три чертички”.
В тази насока необходимо е да се има предвид, че берберските езици се намират в близко родство помежду си и генетически са свързани със семитските езици – египетски, кушитски /езиците на сомалийци и коренното, древното население на Етиопия/ и чадските /района на езерото Чад, хауса и други езици на Северна Нигерия и Северен Камерун/. Всички тези езици, като цяло представляват афроазийското /семитохамидското/ езиково семейство /от което няма ни най-малка представа д-р Гайд – б.а./, включващо и елементи от архаичния Карановски праезик и праписменост.
-„Древноегипетската връзка на Карановската протописменост”
Д-р Ст. Гайд с публикациите си по същество прави проверка на тази версия, но обстоятелството, че пропуска предшествениците на древноегипетската йероглифика – културите „Таса” и „Вадари”, обезпредметява усилията му. Единствено чрез тях би следвало да се търсят първоначално преки или косвени паралели с неолитните и енеолитни култури от България.
За неинформираните по въпроса накратко в няколко реда – „Общият праезик Х” или „Езикът – праоснова” и неговата съпътстваща знакова символика в Евразийския регион включва елементи на Карановския праезик и праписменост от територията на днешна България. В резултат на разпадането на тази етнокултура и езикова евразийска праобщност, една част от тогавашните древни хора, светлокожи европеиди по расов облик, преминават на африканския континент в района на сегашния Суецки канал през V хил. пр. н. е. Тази забележителна миграция достига в крайна сметка района на езерото Чад и тук, на място, протича най-невероятната и голяма етнокултурна трансформация, постигана от едно езиково семейство – „Чадската”.
Придошлите светлокожи европеиди /възможно част от които и мургави, от средиземноморски расов тип хора, каквото е било населението на Южна България през петото хилядолетие пр.н.е., говорещи на евразийски праезик /част от който бил и Карановският – б.а./ и ползващи неговите писмени символи, са асимилирани напълно от преобладаващото тъмнокожо негроидно население, придавайки му обаче характерни елементи от своята евразийска култура, език и праписменост.
Именно тези обстоятелства обясняват присъствието на Карановски полиграми и отделни знаци на африканския континент.
„Паралелната генеалогия на Карановската протописменост” е третата част от книгата ми, но мога в една следваща статия, като предварително съобщение, да представя накратко обзор по въпроса – „Праезикът на Карановските писма и нострадическият праезик – основа на езиците от евразийското езиково макросемейство”.
В този контекст, основната интрига и насока в бъдещите проучвания и публикации по въпроса за Карановската протописменост е не да се ограничаваме с безплодната дилема дали е „дешифрирана” или не, дали е „тракийска” или не, а нейният контюниетет и разпространение през следващите хилядолетия от човешки култури и цивилизации в други географски райони.
В един много голям интервал от време, от Африканския континент водят началото си човешки миграционни пулсации на негроиди през Синайския полуостров и крайбрежните зони на изток, по северните брегове на Индийския океан. Те са прекратени след създаването на древноегипетската протодържавна формация около 3500 г.пр.н.е.
Потомците на тези тъмнокожи африканци от полуостров Индустан продължават към Далечния изток, достигайки на север Японските острови /тъмнокожата разновидност на народа айну/, а на юг – първоначално Папуа Нова Гвинея и Австралия /протоавстралоиди и новосъздадения нов за региона етнос – австронезийци, първо морските народи, усвоили мореплаването/. Ако е вярно, че древните тъмнокожи жители на Северна и Средна Африка са възприели евроазийски културни /включително и езикови/ черти, наследниците на евразийската унифицирана пракултура от V хил. пр. н. е., част от която е и Карановската, от тази презумпция би следвало да се търсят и обсъждат паралели с пракултурите на Индустан /”Протомунда връзката на Карановската протописменост”/ и Югоизточна Азия /”Па ратайската връзка на Карановската протописменост”/.
В тази насока за мене е напълно естествено и любопитно, неизвестен до момента автор като д-р Гайд да се „осмели” да потърси паралели на Карановската протописменост на Африканския континент и да отстоява по някакъв начин правдивостта на тезата си. Съвсем друг е въпросът /който ще се въздържа да коментирам/ за неговия стил и начин на разсъждения /д-р Гайд е виждал „артефакти”, археология, само по картинки и по витрините на музеите/, за фактологията и хронологията на общоприетите от световната наука събития през този период на човешката цивилизация, за крайните изводи и резултати, които постига с публикациите си.
... Становища по българските Интернет сайтове за Карановската протописменост - протописмата „Караново”, „Градешница”, „Точиларе”:
- Проф. Христина Тодорова предполага, че това са знаци за собственост, за родова принадлежност, дори за цифрови стойности /цифрова кодификация/.
- „...нашите видни специалисти проф. Хенриета Тодорова и д-р Иво Вайсов са достигнали до извода, че действително става дума за протописменост и се касае за начални етапи на образуването на единна писмена система /от евразийски унифициран тип – б.а./
- Г. Генацов, ИМ Враца:
„...Писмеността, открита край Градешница, е по-стара от тази на шумерите /тъй като „Близкоизточната връзка на Карановската писменост”, е наследница, респективно по-млада от „Евразийската връзка на „Карановската протописменост”, хронологически към която принадлежи и въпросното протописмо – „Съдчето от Градешница” – б.а./ с около 1000 години. Това е всъщност протописменост. Състои се от пиктограми и идеограмни знаци, които могат да означават и цели фрази. Тази особеност на писмеността е причина тя да не бъде разчетена и до днес”.
„...Мисленето на хората от неолита се различава коренно от съвременното ни мислене. Затова и писмеността им се е базирала на разсъждения, чужди на нашите. Това пък предизвиква сериозни затруднения при разчитането на древните знаци”.
- Проф. Кирил Йорданов – „... Ако тези знаци бъдат разчетени, то трябва да бъде награден с „Нобел” по лингвистика”. /Струва ми се, че за това, което съм публикувал до момента по темата „Карановската протописменост” , заслужавам ако не цяла „Нобелова награда” по лингвистика, то поне една поощрителна „Нобелова значка” – б.а./
2007 г. Праисторикът доц. д-р Красимир Лещаков:
„Някои твърдят, че знаците са идеограми, кодиращи обемна информация. Да се интерпретират тези знаци като прото-писменост, е твърде пресилено...” /изт. 9/
Авторски коментар на Г. С. по изказаното становище на доц. Лещаков:
Първо – доколкото ми е известно, доц. Лещаков е вторият български автор в историята на дешифровката на Карановската предписменост /първенството държи А. Радунчева – б.а./, който отрича съществуването й /изт. 10/.
Едно такова становище не е изолиран прецедент в световната палеография, по-скоро спонтанно появяващ се екзотичен детайл в процеса на проучванията на всички световни праписмености.
Например, английският професор Т. Хъксли се изказал на времето си, че паскуансокото кохау ронго-ронго не е форма на писменост, а само „...своеобразна щампа за тъкани”. Има предвид отделните носители на писмата – дървени плоскости. Белгийският професор дьо Арл се изказва по сходен начин за ронг-ронго”
„Това не е писменост, а набор винетки. Това са независими едно от друго изображения”.
Подобен комичен случай е известен и от историята на дешифровката на дреноегипетската йероглифна писменост. В разгара на работата си по нейното разчитане, бедният преподавател по история в лицея в Гренобъл, младият г-н Шамполеон научава, че абатът Тандо дьо сен Никола „доказал” в своя публикация /каквото прави и доц. Лещаков, освен че публикува в писанията си фалшифицирани фотомонтажи на неизвестни „Глинени плочки от Караново” – б.а./, че йероглифите изобщо не са писменост, а само декоративни елементи.
По този повод Шамполеон възкликва пред брат си: „Ами ако египетските йероглифи не са писменост, аз какво разчитам вече толкова години!”
Второ - Аз мога да разчертая графичните схеми на протописмата „Караново” и „Градешница” без да гледам техните изображения по за двадесетина минути, докато доц. Лещаков не може да „пише” на Карановската протописменост. Ако го познаваш лично, принтирай „Печата от Караново” и „Съдчето от Градешница”. Предложи му на други бели листове да разчертае графичните им схеми със знакосъчетанията и отделните знаци в таблици, както съм направил това с „Плочката от Точиларе” в публикацията си в сп. „Анали”. Можеш да се обзаложиш предварително, че не е в състояние да се справи със задачата.
Трето - Тепърва ни предстои да се запознаем и със становищата по въпроса на други учени от БАН, специалисти по древна история на България – проф. д-р Красимир Лещаков, проф. д-р Лолита Николова, проф. д-р Никола Теодосиев, проф. д-р Евлоги Данков, проф. д-р Георги Атанасов, проф. д-р Иван Захариев, проф. д-р Димитър Драганов, проф. д-р Лъчезар Лазаров и пр., които не познавам лично.
Част втора от „Въведение...” включва поредица от мои статии под общия надслов „Карановската матрица – парадигматична морфология на структурата на писмата и синтактичен модел на формалния естествен раннохалколитен праезик, представен чрез тях”. Доц. Лещаков да не се чувства задължен да ги чете, а в още по-малка степен – да ги коментира.

25.06.2009 г.
Ловеч Автор: Георги Стоянов



Източници:
1. Детев, П., „Селищната могила при с. Биково”, ГМПО, 1954 г., с. 151 – 176
2. Миков, В., Георгиев, Г. Ил., Георгиев, Вл., „Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа”, Археология, 1969 г., кн. 1, с. 7 – 12
3. Makkay, J., Earll stamping South Europe, Budapest, 1984, XXII, Б/121
С този източник успях да се запозная благодарение на любезното съдействие на г-ца /тогава/ Лолита Николова.
4. Николов, Б., „Наченки на писменост през халколитната епоха в нашите земи”, Археология, 1970 г., кн. 3, с. 1 – 8
5. Генов, Н. Протописмеността., сп. „Отечество”, 1987 г., бр. 7, с. 15 – 17
6. Бонев, А., „Глинена чашка със знаци от селищната могила до с. Овчарово, Търговищки окръг”, Археология, 1982 г., кн. 3 – 4, с. 33
7. Виж по въпроса на съответния сайт в българския Интернет
8. Николов, В., сп. „Изкуство”, 1990 г., бр. 2
9. „История на света. Праистория ... 4000 г. пр. н. е. ICON, кн. 1, с. 309, 2007 г.
10. Радунчева, А., „Виница”, РП VI, 1976 г., с. 112

Абе,вие несте траки и веднъж завинаги спрете да си преписвате чужд поминак и култура.
траки имало на територията на турция,малаазия,тунис,гърция,балканите,румъния,иран,ирак,египет.
гяури,вие нямати нищо общо с тези култури.
вие сте тюркоиранско номадско племе или по точно изражение -ЧЕРГАРИ т,е цигани сте.
когато Аспарух е дошъл на територията на бг е минал през босфора.
500 год-турско
300 византийско
100-руско.

и още смеете да се наричате бг ???

ПРЯСНА НОВИНА ПО ТЕМАТА С ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ!!!

Неочаквано и изключително по важност за България откритие!

Намерена е древната Тракийска библия Бесика, която траколозите търсят вече няколко десетилетия и която се считаше за безвъзвратно изгубена от мнозинството наши и международни учени.

В библия Бесика са споменати траките и праотецът на Тракия - Орфей, както и съществуващ орфеев завет между Бога и народа на Тракия.

Азбуката и езикът, на който е написана библия Бесика се наричат „бугарски” и са предшествуващи и потресаващо близки спрямо азбуката и диалектите на съвременния български език.

Позиционен анализ на “неизвестни” глинени плочки с раннохалколитни протописмени знаци или притча за демонстративния негативизъм на учени-праисторици от БАН

Източник: Larousse “История на света. “... 4000 г. пр.н.е., кн. 1, 2007 г., с. 291-326. Обхват на българската праистория. Подписал се като автор: доцент д-р Красимир Лещаков. Под компетентното ръководство на проф. Георги Бакалов.
На с.306 някой началник е разпоредил представянето на две непознати на българската праисторическа наука “Глинени плочки от Караново”, като тенденциозно и лекомислено е спестил “... с протописмени знаци от ранният халколит”.
Неизвестният майстор на двата фотоса си прави майтап с масовият любознателен читател на книгата. Те са резултат от непълноценната му професионална реализация в симбиоза с болезненото му тщеславие на arbiter elegantiarum, на голям “познавач” на българският неолит и енеолит.
Тъй като за момента единствено аз съм поел отговорността да публикувам и да се подписвам под статии по темата “Раннохалколитна палеография от България”, се чувствам персонално задължен да приема този анонс, като същевременно благодаря на апокрифният автор на двете фалшифицирани фотоизображения за предоставената ми чрез тях възможност да продемонстрирам ефективността на работа с аналогични паметници по “Метода на Г. Стоянов” (колкото и неприемлив да изглежда на някого - б.а.) в “реални бойни действия”, с непознати за мен схеми-знаци.
Разглеждаш първо горната, кръглата плочка (геометрична кодификация - кръг, два или три концентрични кръга, с или без зн. “точка” или “дупчица” в средата. В раннохалколитната палеография условен знак за “женски полов орган” - б.а.). За пореден път, поради невежество и некомпетентност, раннохалколитният текст е извъртян насила “с краката нагора”. За да бъде разгледан в изходно положение (Първа главна група знаци или Главното знакосъчетание, бележещо началото на всеки раннохалколитен текст - б.а.), завърташ цялата книга на 180о (“праистория“ отива отдясно, с “краката нагоре” - б.а.).
На пръв поглед за мнозина би била провокирана асоциацията, че разгреждат някакво призрачно, нереално фотоизображение - хибрид между молец и еднодневка, за арматурата на одран извънземен,за вкаменен отпечатък от скелета на археоптерикс. Но за тези, които сериозно следят статиите ми, веднага ще стане ясно, че представените от майтапчията две картинки нямат нищо общо с морфологичната структура на построение на познатите раннохалколитни писма на Карановската протописмена система.
Вече имах случай да посоча, че графичните схеми на трите основни раннохалколитни писма (“Караново”, “Градешница” и “Точиларе” - б.а.) успях да съставя през 1986 година и благодарение на дългогодишният ми практически опит на работата с такива паметници, “декодирането” на зададената ми лингвинистична енигма за мене беше не само обичайно рутинно занимание, но и приятно интелектуално удоволствие, за предоставянето на което още веднъж благодаря на великият мислител-праисторик от БАН, който си е позволил да сътвори този уродлив епиграфски монстер по метода на фотомодифициране.
След като вече си завъртял книгата, правиш следният фокус: с два пръста на лявата ръка закриваш лявото поле със знаци, разположено вляво от дългата вертикална линия, разделяща схемата на две равни половини. Сега вече разглеждаш само дясната. Ако пред тебе са таблиците със знаци на писмото “Точиларе” от публикацията ми в сп. “Анали”, няма да ти е трудно да различиш представените на фотоса отделните знаци и знакосъчетания. Съобразно цифровизията, чрез която съм транскрибирал в лингвинистични алгоритми трите основни Карановски писма, се получава - зн. 4 (“вертикална черта”) в просто знакосъчетаниие със зн.6, над тях зн.1 (“дупчица”) и отдясно зн.3 (обратният вариант на зн.6).
В предходна статия вече съм имал случай да опиша началото на раннохалколитен текст, започващ със същата главна група знаци - 4-6-1-3 (съответно на позиции 1-2-3-4). Това е семиотичната мрежа знаци на Ранги Папа Кеити – Марама 1 Караново. Надолу на фотоса продължава съответно автентичната първа и втора групи знаци, които няма да разглеждам, тъй като вече съм го направил в съответната статия.
До тука се изяснява, че дясната половина на тази “Глинена плочка от Караново”, всъщност е дясната половина на общоизвестният оригинален “печат” от Караново. По-нататъка - вдигаш пръстите от фотоса и разглеждаш лявата половина. В това поле на тази измислена плочка са представени същите знаци и знакосъчетания от дясната половина, но като уловка, в негатив. За целта са заличени трета и четвърта група знаци от оригиналният текст “Караново”.
За да се увериш на практика в обективността на наблюдението, правиш друг фокус - квадратно джобно огледалце поставяш вертикално върху централната линия с отражателната страна надясно. Леко го накланяш наляво, като страница от книга. Върху огледалцето се откроява в негатив дясното поле със знаци, което изображение е идентично с това под него, на фотоса.
Също така, при перверзното фотоснаждане на двете половини по дългата вертикална линия, лингвинистичният некрофил допуска несъзнателно груба морфологическа грешка. Горният край на вертикалната линия на фотофалшификата е оставен раздвоен - като двузъба пластмасова виличка за кебапчета. При автентичните изображения на “печата” от Караново това раздвоение липсва (някога един такъв “учен” беше “открил” “печата” на Паисий Хилендарски - в буквите AISP “разчете” “Паисий, проигумен таксидиот”. А металната шайба беше просто византийска монета от 12 нумии - б.а.).
Ето по какъв начин най-нагло е обезобразено оригиналното раннохалколитно писмо “Караново” и новата му уродлива физиономия тиражирана като неизвестна “Глинена плочка от Караново” с някакви драсканици, за които действително е твърде пресилено да се твърди, че са протописменост.
Горната, елипсовидната “плочка”, представлявала по сложна фотокомпилация, но и при нея се припознава почерка на анонимния зъл гений, който така мрази и опорочава уникалната и самобитна българска протописмена традиция. Научната степен по праистория пред името му отново не го смущава да раздели и това поле на две еднакви части по вертикал и хоризонтал. Този път закриваш с пръсти дясната половина. На лявата се очертава сложна полиграма, съставена от зн. 17-8-6-5, образуващи и знакът “квадрат”. Тези знаци също вече съм описал - те са съответно на 29-30-31-32 позиция в трета група знаци от текста “Караново”.
Вдигаш си пръстите от дясната половина на фотоса и отново ги виждаш от другата страна същите, но и тук в негатив. Направи проверка с огледалцето.
Завърташ цялата книга в изходно положение. Елипсовидната “плочка” отново е под кръглата. От дясно наляво и от горе надолу е отбелязан зн. 17. Под него - комбинация на подгрупа, в просто знакосъчетание зн. 14 и зн. 8. Пред него зн. 4 (“вертикална чертичка”). Тези знаци пък са откраднати от четвърта група на писмото “Караново” на позиции 38-39-41-42. При оригинала, зн.14 и зн.15 са в просто знакосъчетание - вертикалната им линия е обща и за двата.
Самостоятелно подгрупа от зн.8 и зн.4 е представена в писмото “Точиларе” плюс зн.1 (“дупчица”) в първа група - на позиция 5-6-7 и в последната, пета група, на позиция 55-56-57 (таблица 1 в публикацията ми в сп. “Анали” - б.а.).
Най-отдолу на съчинената елипсовидна “Глинена плочка от Караново” са левият вариант на зн.17 в контаминация със зн. 8, който на разглежданият фотос е изличен. За потвърждение на казаното в последните редове, отгърни същата книга на стр. 308 и разгледай представеното тук изображение “Култура Караново - седяща фигура, статуетка от теракота”/ запознай се с Кеити - Марама, “Принцесата на Луната”. Можеш да я поздравиш на един от австронезийските езици: “Иа орана ое, Кеити-Марама!” Това е първата земна жена, пряката прародителка на хората от тогавашното селище. Протописмените знаци по тялото и разказват, че след като все още е сама на Светлата земя, тя се принуждава да направи пътешествие до Тъмната земя, ямното светилище при Любимец, и да посети в Къщата своята прародителка Папа. Тук от огнището струи първичната Светлина и Топлина. Зачева по неконвенциален начин, по косвен път от Ранги и се връща отново на Светлата земя. Текста “Точиларе” описва деветте месеца на бремеността и, преди да роди първият земен мъж, Ранги-руа - б.а.).На тази “седяща статуетка от теракота”, между прибраните и крака, е разчертана полиграмата от зн.17 и зн. 8 плюс зн.1 “дупчица” = vagina отгоре на вертикалната врязана линия.
Също така, аналфабетния гравьор на елипсовидната фотосмешка дори и не подозира, че тази форма е устойчива геометрична кодификация, представяна в коремната област на женските керамични фигурки и съответно е указание за съдържанието на списваният текст. Чрез нея древният човек от ранната каменно-медна епоха в България е онагледявал ритуалният секциум на бременна жена (изчисляван от хирургична гледна точка посредством лунно-слънчеви календарни таблици - б.а.). Идеята на тази култовообредна практика се състояла в това, новият потомък на първата земна жена (Кеити-Марама, Ева, Хава, Хива, Гина), прародителка на хората от дадено селище по онова време, да се появи на Светлата земя, (културното пространство на Горния свят, сред хората от самото селище - б.а.) по неконвенционален, нетрадиционен, свръхестествен начин (метод, практикуван и усъвършенстван първоначално при стопанските животни - б.а.).
Заключение: представените на стр.306 от цитираната книга “Глинени плочки от Караново” са измислени фотофалшифакати.
От това следва:
- доцент д-р Красимир Лещаков не е автор на тази шарлатания, въпреки, че се е подписал за прегледа.
- фотофалшификатите на тези две “Глинени плочки от Караново” никога няма да влязат в научно обръщение. Остават единствено като свидетелство-скръбен некролог в тази книга на отмиращата праисторическа “наука” в посткомунистическа България. Освен, че са безпредметни за изследователска работа, въпросните фотоколажи са и красноречиво свидетелство за примитивното ниво на познания по темата и моралната низост на техният автор като личност.
Очевидно, сред една групичка праисторици от БАН все още битува възгледа, че Карановската протописменост е кой знае колко сложна материя, особено в частта за практическа работа с тези паметници и евентуалното и разчитане. В смисъл, че писмата “Караново”, “Градешница” и “Точиларе” се разглеждат в амплоато им на “непипната мома”, предопределена и ревниво пазена за някой бивш комунист, понастоящем професор - праисторик от БАН, който да промени вириганалният й статус в матронален. Народа от България са индианци-аборигени, можеш да ги баламосваш с измислени фалшификати, както си искаш. По адрес на д-р Гайд и сътрудниците му се появява дописката “Шарлатани съчиниха тракийска писменост”. Същото сега може да се каже и за авторите на фотосите на “Глинени плочки от Караново” - “Шарлатани-праисторици от БАН съчиниха нови плочки с протописмени знаци от халколита”.
- ако, все пак греша и публикуваните фотоси илюстрират действителни оригинали, би следвало те да се съхраняват в някой български музей под съответни инвентарни номера. Евентуално, ако ми бъде предоставена възможността да подържа в ръцете си за десетина секунди тези оригинали, поемам ангажимента да предложа на НАМ да започне договорка с мен за откупуването на колективната находка от местността “Карабаир”, в района на бившето село Точиларе, Пловдивско. На стр.12 от публикацията ми в сп. “Анали” (“Глинена плочка с писмени знаци от халколита”, кн. 2-3, 1994 г. - б.а.) съм посочил, че въпреки отсъствието (по онова време, а и сега - б.а.) на нормативен закон за регистрацията на частните колекции, все пак аз съм регистрирал по произволно избран начин тази уникална за българската праистория колективна находка. Тя включва общоизвестната плочка с писмени знаци от ранният халколит, 7,94 х 8,41 см, дебелина от 0,6 до 1,1 см. (същата, която професор Овчаров “откри” за науката. До колкото ми е известно, сега този експонат от личната ми колекция под инв. №1 се намира за временно проучване и експониране в Националния археологически музей - б.а.). Следва четириъгална черна масичка с бяла инкрустанция, с изобразен в средата овален женски полов орган по “Метода на Сердюков”, инв. № 2, биконичен прешлен с богата геометрично-знакова украса, инв.№ 3, правоъгълен предмет с полусферични вдлъбнатини и врязани линии, инв. №4, четириъгълен “жертвеник”, по чиито ъгли релефно са представени полусферични женски полови органи № 5. Четири женски глинени фигури, аналогични на “Култовата сцена от Овчарово” и тези от гроб 626 от Дуранкулак. Едната, Кеити-Мерама, има върху корема елипсовидно очертание, инкрустирано с бяла паста, което се ронеше. Въпреки, че много внимавах, при механичното почистване на остатъците пръст, случайно пробих белият слой и се отвори кухина в корема (оттук се досетих, че в началото на петото хилядолетие преди нашата ера се е извършвала хирургическа операция секциум, “цезарово сечение” - б.а.). Вътре бяха поставени 14 ечемичени зърна. Все още се изкушавам от идеята да изпробвам дали някое от тях ще покълне. Инв. №6/1, 6/2, 6/3 и 6/4. Втора също четириъгълна глинена плочка с размери 9,2 х 10,6, инв. № 7. Върху нея е разказа за “Сина на Слънцето” (прототипа на мъжете покойници от Варненския халколитен некропол, “Синовете на слънцето” - б.а.), първият земен мъж на “Светлата земя”. Той също е сам и слиза до Къщата в “Тъмната земя”, но не успява да си вземе оттам съпруга. За това е принуден на “Светлана земя” да си я създаде сам, от кост (костените женски фигурки от късния енеолит - б.а.). Тази плочка съм именувал съответно по персонажа на разказа - Ранги-руа, тракът Орфей от полинезийската митология (между другото, ако на някой му представлява интерес, Евредика на полинезийски е Хине-Марама, Хине, Хина или Хива - първата земна жена, Марама - Луната, т.е. “Дъщерята на Луната” - б.а.).
Гореописаните предмети са били поставени в разлат глинен съд, похлупени отгоре с друг, по голям и това ги е запазило в древното жилище от повреда или унищожение. Ралникът на трактора ги е изгребал от дълбочина на повърхността, при което двата съда са се разтрошили на парчета, но успели да запазят поставените в тях предмети от домашният олтар. Физическият намервач на тази колективна находка е имал удоволствието и редкия шанс да съзерцава в браздата реквизита на своеобразен мини-куклен театър и внимателно събира оцелелите изделия. Ст.н.с. (тогава, 1990 г. - б.а.) Хенриета Тодорова настояваше да публикувам наведнъж всички предмети от находката, но аз държах пъроначално да е само една от двете плочки, по малката, за да акцентувам на протописмеността върху тях.
Въобразявах си, че по този начин ще направя някакъв принос в българската праисторическа наука.




1.03.2008 г. автор:Георги Стоянов
Ловеч

Гледах това по бтв беше спретнато добре.

Човека се държа много достойно и ми е интересно, защо Овчаров и сие, почнаха да пеят нова песен...демек, че сме били най старите на европа и т.н., неща, които др Гайд написа, както и много други преди него.

ето ги Гайдарски наживо по bTV тука на запис:

lozata.info

майтап голем!

Лицето Стефан Гайдарски пише:“Малка страна (става дума за България - бел. моя), която май никой не е подготвен да приеме като люлка на световната цивилизация.... “Бедна ни е фантазията как би прогърмяла Гърция.”... Като че ли Гърция е голяма като Русия, Щатите, Бразилия или Китай. Та тя е по-малка от България, великий историкогеографе. Гърция въобще не се нуждае от сензации – има си Омир, Демостен, Перикъл, Фидий, Поликлет, Мирон, Праксител, Софокъл, Солон, Демокрит, Сократ, Платон и още поне хиляда души, които дадоха началото, а в ред случаи и върха на европейската цивилизация. И на световната и то във всички области на човешката дейност, някои ненадминати и до ден днешен! Гайдарски пише също:”...че властта над масите чрез религия…”. А така, дойдохме си на думата! Това е алфата и омегата на “д-р” Стефан Гайд. Ужасно му се властва на горкия “над масите” (разбира се, той не е от “масите”, той е от “лидерите”, така поне си въобразява!). Той вече осъзнава, макар и трудно, че тази му власт над една група заблудени хорица вече свършва. Сега идва отговорност, идва разплата, идва забрава, идват лишения. Мъка! Кой каквото си е надробил... .....”Жалък, нищожен човек!” би казал за него синът на турския поданик...

Математически модел
на формалния раннохалколитетен език,
представен от писмата
на РангиПапаКеити-Марама 1 “Кароново”
и 2 “Градешница”
“… Никой, с претенции за сериозен и обективен изследовател, не би си позволил да започне направо “дешифровката”, да “чете” и “превежда” древния текст, записан с неизвестно писмо, преди самият той да е направил най-щателен епиграфски анализ на проучваната писменост, т.е. да локализира, проследи и опише вътре структурните закономерности на проучвания текст.
По този начин изследователят маркира особеностите на неговата текстова структура, разпределението в схемата на знаци на отделните елементи – знакови форми, полиграми, морфеми, отделни звуци или думи.”, изтъква големият руски учен, палеограф и лингвист академик И. М. Дяконов /1976 г./
…
Каранвоската предписмена система се отнася към групата на т.нар. реликтови писмености и в тази връзка е закодирала в писмена форма /чрез своите писма/ реликтов език, говорен от хората, населявали в първите векове на петото хилядолетие преди нашата ера територията на днешна България. В руската школа ясно е подчертано, че именно методите на реликтонигвистиката е възможно в голяма степен да се реконструира психологическият портрет и самосъзнанието на авторите на такива текстове /в нашия случай разглежданите раннохалколитни Карановски писма – б.а./, оставили тези на пръв поглед нищо не значещи и безсмислено разхвърляни драскулки, резки, дупчици, свързани или кръстосани линийки върху влажната /някога/ все още повърхност на глината.
Техническата схема на Карановските писма има уникален какографски характер като начин на построение – рядко могат да се видят отделните знаци или прости знакосъчетания върху находки от тази епоха.
Карановската протописменост представя формален доисторически език и се нарежда хронологически на първо място в групата на най-древните предисторически писмени системи през V – IV хил. пр.н.е. Тези реликтови писмености и езици се изучават с методите на палеолингвистиката. Карановската предписменост и език просъществуват и отмират /в резултата на настъпилата религиозна култово-обредна конверсия в средата на петото хилядолетие. Втората и третата фаза на късната каменно-медна епоха в България аз наричам “Епохата на phalus aureum, чиито най-изтъкнати представители са мъжете покойници от Варненския къснохлаколитен некропол, “Синовете на Слънцето”, потомците на първия земен мъж, дал началото на човешкия род на Светлата земя – б.а./ след първите векове на петото хилядолетие в днешните български земи – 1500 години преди в долината на великия Хапи да се появят номадите – предци на пишещите с йероглифно писмо древни египтяни, а в Междуречието /между Идиглат и Буранун/ да пристигнат от полумитичната си прародина Дилмун предците на историческите литератори, авторите на всеизвестните клинописни текстове.
Езиковата култура на доисторическите хора, включително и тези, оставили чрез своята писменост Карановските текстове, е възможно да се възпроизведе по пътя на анализа на културните заимствания, както и посредством метода на сравнително-историческото езикознание.
Архетипността на националната българска писмена културна идентичност се съотнася и легитимира с Карановската протописменост – в това отношение братята румънци са ни изпреварили. Те отдавна са издигнали край Търтария монолитен каменен паметник на своите плочки, демонстрирайки по този недвусмислен начин архетипността на своята румънска писмена култура.
Дългогодишните ми специализирани проучвания показаха, че преки билингви /двуезични текстове/ няма да бъдат открити, защото по онова време не е съществувала друга писменост, на която да бъдат дублирани Карановските текстове. Те са създадени специално и само за графичното фиксиране на няколко митоповествователни разказа и освен това, Карановската предписменост не е имала шанса да получи континюитет със следващата култура, като по този начин, под някаква форма да преживее хилядолетията до исторически времена /както е станало с египетската и китайската йероглифика, с шумерския клинопис и пр. – б. а./. В палеолингвистиката Карановската предписменост и език се определят като “мъртви”, “отмрели”.
В тази връзка се оформя становището, че комплексните бъдещи проучвания на Карановските писма ще се извършва единствено по второстепенни, косвени паралелни признаци /като типология, система, текстово съдържание и носители/, по структурно-дистрибутивния /комбинаторен/ метод. Именно той дава възможност на компетентния изследовател да проследи и фиксира закономерностите, произхождащи /преди всичко/ от вътрешната структура и динамиката, от техническия строеж на мрежите на Карановските писма, от граматическите елементи на неизвестния изолиран раннохалколитен език, говорен от човеците, живели по днешните български земи.
Според руските изследователи, проучването на граматиката на неизвестен език се извършва по метода на позиционния анализ и статистика. Отчитат се числовите стойности на фреквентността /честотата на означение на отделните знаци в проучвателния текст/ - кой знак е изписан най-често, кой най-малко пъти, групирането им в отделни блокове и пр. Съставянето на такава цифрова схема /в която най-често повтореният знак получава № 1, следващият по срещаност № 2 и т.н./, онагледява морфологическата /подредбата, техническата структура на езика/ картината на изразения чрез набора знаци жив, естествен, вокализиран, членоразделен, по онова време социално-битов майчин език на автора на текстовете на Карановската предписменост. Както и другите най-древни, нетрадиционни писмености, така и българската притежава една характерна особеност – ограничен набор знаци, по принцип знаци, които малко се повтарят /един, два или три пъти в текста на дадено писмо/ едва ли представляват граматически показатели. В такъв аспект вероятно такива знаци от Карановските писма по скоро обозначават неизвестни основи, корени на думи – обективността изисква при тази си работа дешифровчикът на първо място да определи системата морфологията и синтаксиса на неизвестния език, преди да е направил опит да даде каквито и смислови тълкувания на отделните знаци в текста. Ако не е извършена предварително тази “черна работа”, всичките последващи действия и заключения предварително са обречени на неуспех и остават в сферата на фантазиите /за първи път термините “позиционен и статистически анализ на древен текст” е въведен в научно обръщение в началото на 60-те години на ХХ в. от видния руски лингвист и палеограф проф. Ю.В. Кнорозов – б. а./.
По този начин, в крайна сметка, ще стане възможно да се извърши синтез на морфологическата класация на Карановската протописменост, съотнесен към стадиалната й форма.
Проучването на реликтовата Карановска писменост и език следва да протече в порядъка:
- подготвителен етап за компаративен анализ.
Той се състои и в създаването на математически модел за зафиксирания чрез проучваното писмо праезик, проследяващ валентността на нови знаци и знакосъчетания в мрежата-писмо, подредбата на отделните блокове знаци, графемите и пр.
Устойчивите знакосъчетания в отделните блокове /групи/ на Карановските текстове чрез тази цифровизация се транскрибират /преобразуват/ по такъв начин в лингвинистични алгоритми, т.е. в опростена програма /схема/ за решаването на чисто математически изчислителни задачи както “на ръка” /във вида, в който ги представям в статията си/, така и с помощта на електронна техника. С други думи, активира се програма за преобразуването на Карановските писма, система за обработка на естествения, реликтов Карановски празник.
- компаративен анализ /или паралелна генеалогия/ на Карановската предписменост – технологическа компаративистика /начертателните форми на знаците/, систематическа, морфологическа /начинът на построяване на текстовете, групи, подгрупи, знакосъчетания/, сюжетна компаративистика /изкуствена билингва, сходства с други разчетни епиграфски паметници/, обща лингвинистична компаративистика.
Резултатите от едни такива профилирани проучвания на Карановската протописменост ще спомогнат за актуализирането на “Статистическата теория за субстратната глотогенеза”, за първопоявата, развитието и реалната употреба на елементите от най-древната, записана със знакови символи говорима, членоразделна реч /появила се най-напред в днешните български земи – б.а./. А също и произхода на т. нар. “изолирани езици”.
Гореказаното не би следвало никого да озадачава, защото по принцип, както всяка една друга древна писменост, така и Карановската от България, е сама по себе си своеобразна семиотична схема, чиито отделни писма /”Караново”, “Градешница”, “Точиларе” и други подобни находки – б.а./ като самостоятелни единици са отделни семантични мрежи – източници на богата квалифицирана информация.
Карановската предписмена система /както всяка друга/ има точи количествени показатели:
- нейните писма са построени по ясно изразена писмена система, включваща регламентирани правила на изказ /основава се на определени ортографични принципи/;
- включва не произволен, а в необходимото количество знаци;
- те от своя страна се представят в постоянна симетрична честота в развитието на изложението;
- формата на отделните знаци при изписването е устойчиво-универсализирана и в хода на изписването им не търпят изменения. В този план знаците от Карановкската протописменост се разглеждат според стандартната процедура единствено като стилови еквиваленти шрифт, почерк, графеми.
Задачата на сериозния изследовател е да направи анализ на формата на отделните знаци като такива, каквито са представени от древния писар.
В историята на дешифровката на древни писмености са известни случаи, когато самозванци се гаврят с някой език или писменост, като изличават отделните морфологични елементи или напротив, добавят към съществуващите нови, допълнителни. Ретушират и видоизменят като цяло автентичността на писмената и езикова култура на някой народ. Тъй като в спонтанността и невежеството си обезобразяват и дори умъртвяват постиженията на някоя писмена или езикова култура, се титулуват като “лингвинистични некрофили” или мародери, защото, освен че убиват някое писмо или език, изживяват и душевен оргазъм от стореното.
Когато бъдат отчетени като числа знаците в текстовете и представени в цифровата си версия, ще стане възможно да се определи системата на Карановската предписменост. Основен проблем при нея е и обстоятелството, че текстовете са много кратки /основните, с които разполагаме – “Караново”, “Градешница”, “Точиларе”/. За момента не се знае дали в тях са включени всички знаци от цялата номенклатура или не.
По-нататък руските изследователи разделят масива на лингвинистични секции, съставени от по 25, 50, 75 и т.н. поредни знаци. Руската палеолингвистика е констатирала, че сред първите 25 знака някои ще се повтарят и при азбучните, и при йероглифните, сричковите, логографните и пиктографските писма. До 50 позиция азбучното писмо “изтънява”, започва да се изчерпва, намаляват и сричките, като в същото време, числото на новите йероглифи продължава да расте /продължават да се появяват нови знаци/, макар и не така бързо, както в началото.
Числото на пиктографските знаци ще бъде постоянно – средно 18 – 20 нови знака на 25 от текста. Очевидно е, че всяка писмена система се отличава по общото число на всички знаци, но и по честотата на поява на нови знаци в масива.
Основният проблем да не могат да се “видят” отделните знаци в лингвинистичните мрежи “Караново”, “Градешница” и “Точиларе” е, че който специално не се интересува и съответно не познава врязаната линия върху раннохалколитната керамика, който не е разглеждал много години в ръцете си такива предметни находки в оригинал, който не познава историята на дешифрирането на другите древни писмености, няма как да му се обясни за какво говорим.
Един от приносните моменти в Карановската предписменост в световната писмена съкровищница са изобретяването именно на въпросните знакосъчетания, бигатури или както се наричат в палеографията полиграми.
Морфологическата структура на Карановските полиграми в текстовете “Караново”, “Градешница” и “Точиларе” е ясно изразена в две други реликтови предписмености – “Мохенджо Даро”, протоиндийската и “Рапануйската”, кохау ронго ронго.
Предписмеността от Индустан е разгледана и по “Метода на Рей”. Въпросният изследовател пръв обърнал внимание, че протоиндийските текстове нямат словоразделители /както и българската, Карановската – б. а./. Отделните елементи на повтарящите се съчетания от знаци /полиграми/ позволявали да се направи членение на отделни подгрупи самостоятелни устойчиви знаци, групирани в съответни блокове и Рей, пръв сред останалите изследователи, се досетил да го направи и изпробвал новия изобретен от него метод на работа с такъв вид паметници – транскрибирал йероглифните знаци от протоиндийското писмо в “псевдойероглифи”, метода на разчленяването на сложните знакосъчетания на много прости елементи, които ги съставлявали като цяло. Резултатите от своята работа обобщава в “Хипотеза на Рей” – протоиндийските писма предавали “…архаичен арийски език”.
Германският етнограф д-р Т. Бартел е откривателят на полиграмния принцип, по който са построени текстовете върху “пеещите дъсчици” от остров Пасха. В средата на 60-те години на ХХ в. той публикува обемен труд по тази тема. В него той също разчленява ронгознаците по определени морфологични белези на съставящите ги. Специално подчертава присъствието на елементите от кинетичната рапануйска реч – положението на ръцете, краката, тялото и главата, които имат строго определена роля и значението при изписването им в отделните човешки фигурки.
Полиграмите в писмото “Точиларе” съм представил на таблица 1, стр. 26 от публикацията ми в сп. “Анали”.
Цифровата кодификация на текста “Точиларе” съм направил също там /по личните ми архиви, Каити-Марама, “Принцесата на Луната” от Точиларе за първи път видях и поех в ръцете си в Ловеч на 7.05.1985 г., вторник. За първи път графичните схеми на трите текста съм съставил в чертежи на 13.02.1986 г., четвъртък – б. а./
Ето как изглеждат цифровизирани писмата “Канарово” и “Градешница”:
Цифрова схема на писмото РангиПапаКеити-Марама 1”Кароново”

I. Първа /главна/ група

Общо 13 знака, от които 8 различни.

II. Втора група знаци

Общо 11 знака, от които 7 различни

III. Трета група знаци

Общо 11 знака, от които 7 различни

IV. Четвърта група знаци

Общо 11 знака, от които 6 различни
Общо в текста “Караново” са включени 46 знака, от които 14 различни.
Цифрова схема на писмото РангиПапаКеити- Марама 2”Градешница”

I. Първа /главна/ група знаци

Общо 6 знака, от които 5 различни.

II. Втора група знаци




Общо 11 знака, от които 8 различни. “Дъговидният” не е представен в писмата “Караново” и “Точиларе”.

III. Трета група знаци







Общо 17 знака, от които 10 различни.
Общо в текста “Градешница” са включени 34 знака, от които 11 различни.

Георги Стоянов - Ловеч

През лятото бях в Северен Египет. Ловяхме шаранчета в делтата на Нил. Те, тяхните шарани са много големи и кълвят ли, кълвят. Досущ като тукашните лапнишарани. Разбира се, приказвахме с местните на местния диалект – там, в Египет, диалекти много и всички – арабски. Египетският арабски доста се различава от другите арабски диалекти. А севрният – мани, мани. Трябва да си голям лингвист, за де се разбереш с тях. Питах ги, как е правилно – “Орфей” или “Ерфей”. А те ме гледат като нилски малачета. По едно време един каза: “Йорфьой”, ама не разбрах, той дали ме разбра. После ги попитах, идвал ли е при тях д-р Стефан Гайд (за всеки случай казах още Стефан Гайдарски) да им проучва диалекта. Че като закимаха с глави! Само дето не разбрах, това”да” ли значи или “не” – нали ние кимаме с глава не като другите люде. А как кимат те, не знам. Всеки ден ходят египтяните в техните орфеи, едни такива с високи минарета, коленичат на килимчетата си и се молят на Аллах. Да знаете – хубава страна е Египет, интересна, загадъчна. Ама и ние си имаме хубава страна, още по-загадъчна. И много големи учени – лингвисти, криптолози, декодатори.

ужас

Дами и Господа, в отговор на нападките към Г-н Гайд можете да погледнете на сайта на Института по Трансцендентна Наука http://www.institutet-science.com/bg/pressletter.php#answer

Стефан Гайдарски пак подгрява супата с "Без Коментар". Той обича да духа супата. Щом видите www.institutet-science.com, значи е той, неуморният праматарин, който си хвали стоката. Я се дръж по-достойно, бе чичко - като не върви търговийката, хвани се за нещо друго!

http://www.institutet-science.com/bg/pressletter.php

SMILE е 122-то име на Стефан Георгиев Гайдарски, печално известен като д-р Стефан Гайд. Може и да грешим в номерацията, нещо да сме пропуснали, някоя Дана, Диана, Дейзи или Крейзи. Както и да е, но човечето се обърка съвсем - вече смесва "открития" с печатен бълвоч, секти с наука, вулгарно лъготене с възвишени патриотарски вопли. Пълна каша! Важното е, че часът на разплатата иде със страшна сила. За него, фратера и за компанията негодници...

др Стефан Гайд доста убедително показа как е разчел тракийската писменост. Така че другите интерпретации за сега са без основа и трудно доказуеми, по скоро са свободна интерпретация, неподкрепена от доказателства.

В третата си книга, др Гайд дава още по ясни и убедителни аргументи.

ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ НА
НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ

О Р Г А Н И З И Р А
МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НОВИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ

София, 10-11 ноември 2007 г..

*******

Позиционен анализ на писмото РангиПапаКеити-Марама 2 “Градешница”
/ публикувам материала за първи път /

През изминалите десетилетия / и все още / изображенията на “Съдчето от Градешница” /както и тези на “печата” от Караново, та дори и “новопоявилата” се плочка от Точиларе/ се тиражират съвсем произволно, въртяни във всевъзможни положения. Това ми дава основание да смятам, че след като все още на никой сайт не са представени таблиците и чертежите от публикацията ми в сп.”Анали”, още никой не е седнал да се запознае сериозно и задълбочено с изводите и заключенията ми при работа с този вид паметници, подредени нагледно и описани подробно в кратката ми статия.
Държа да подчертая, че резултатите, които получих при някогашната ми изследователска дейност по въпроса ясно сочат, че схемите на трите най-пълни / до момента / раннохалколитни текста са съставени от своите автори по определени ортографични правила, чиято универсализация и устойчивост /термини, употребявани от руските палеографи и лингвисти. С тях те фиксират най-важните признаци, легитимиращи даден набор начертателни знаци /групи, редове/ или изображения като прото- или писменост на някое човешко общество/ недвусмислено ги отнасят към групата на предписмените системи на човешката цивилизация, представени от съвкупността на техните паметници /писма, текстове/.
Първият момент при съставянето на текстове с набора начертателни знаци / семантични логограми / от “Карановската предписменост” е н а ч а л о т о на самия текст. Тук древните писари /или писарки/ от началото на петото хилядолетие преди нашата ера прилагат един елементарен, но ефектен и рационален похват, в стремежа си не само да маркират началото на разказа, но по този начин да подчертаят важността и величието му – технически представят Първата/главна/ група и входящото в нея Първо/главно/ знакосъчетание със значително по големи по размери от останалите знаци. Тревожното в случая е, че от толкова много години все още само аз ги различавам в текстовете. Но всеки може да ги “види” в изображенията, като използва помощно средство – разграфена линийка, която ясно ще покаже кои са най-дългите врязани линии в схемата знаци. Безкрайно ще се радвам ако някой успее да направи това и да видя на някой сайт графичните схеми поне началото на “Караново” и “Градешница”, следвайки техните описания, които представям тук.
Правилото важи, разбира се и за писмото “Градешница”. За да няма объркване на този етап от проучванията на този текст, оставям без коментар хоризонталната черта, над която е разположено изложението на текста. Над нея, в ред от ляво надясно са разчертани зн.4,6,3 / знаците 4 и 6 не са в просто знакосъчетание, както при текста “Караново”, а са представени поотделно /тази е първата ми констатация в началото на някогашната ми работа по проучването на раннохалколитните текстове. Не познавах другите древни писмености но силно ми направи впечатление, че с тези три еднакви знака започва началото и на двата текста. Очевидно двама различни автори описват един и същ повествователен мит-разказ. Впоследствие научих, че в науката са познати и други такива случаи при някои народи. В лингвистиката те се класифицират като п а р а л е л н и текстове. Именно от този изходен пункт започнах в началото на 90те години всестранни проучвания за разпространението типологическите /начертателните форми/, системата и елементи от текстовото съдържание на писмата от “Карановската протописменост” сред други, дешифрирани или не епиграфски паметници по света. В крайна сметка направих едно невероятно откритие, което, като една много красива приказка, надявам се някога да разкажа. В този контекст халколитните глинени плочки с някакви си знаци от българската земя, за които, някои като мене си въобразяват, че било писменост, са един отдавна изживян етап от моите занимания през свободното ми време / резултатите, които получих от тези последващи проучвания, по план смятам да представя в поредица от статии “Паралелна генеалогия на Карановската протописменост” през 2009г./
Първа/главна/ група на текста “Градешница” завършва със сложно знакосъчетание, съставено от зн.7/меандър, в обратният му, десен вариант/, зн.6 и зн. 8.
Следващият работен момент е завъртането на носителя в някаква посока, за нанасяне другите групи знаци. “Печата” от Караново е завъртян само един път отдясно наляво – от положение “А” в положение “B”. Плочката от Точиларе - четири пъти/положения “A”, “B”, “C, “D”, като при последното завъртане /от ляво надясно/ отново заема изходното положение “А”, но предоставящо възможност на автора да вмести в малкото останало пространство в горният десен ъгъл последните знаци и знакосъчетания от заплануваният текст. Съответно тези главни групи знаци и знакосъчетания показват посоката, в която тече текста, респективно посоката, в която следва да бъде завъртян носителя.
При съдчето от Градешница е пренебрегнат този похват и за това въпросът е решен по целесъобразност – другите знаци са вместени между дългите линии на големите знаци от главната група. Това обстоятелство поставя пред изследователя дилемата дали да бъдат разгледани във вертикална проекция /в колонки, каквато е тезата на проф. Васил Николов, представена на съответната страница в I-net от г-н Николай Генов. Тази версия някога я видях първо в сп. “Изкуство” 1990г./ или в хоризонтални редове. Резултатът от моите първоначални проучвания в периода 1985-88г беше статията за плочката от колекцията ми /текста Точиларе/. В нея нагледно представих формата и естественото положение на отделните знаци, съобразно тази типологическа система, които обаче не са плод на въображението ми, но които съм “открил” и посочил поотделно върху различни керамични предмети от реквизита на раннохалколитните домове и прегледно описал в самият текст. Съобразно тази типологическа схема, онагледена от таблиците към публикацията определям, че останалите знаци и знакосъчетания на писмото Градешница са нанесени в х о р и з о н т а л н и редове. Следователно самото съдче е завъртяно в някоя посока – наляво или надясно. При което и завъртане визуално се установява, че едни от хоризонталните редове са съставени от знаци с по големи размери, а други – с по малки. Това /естествено/ предполага, че са нанесени първи, а при едно следващо завъртане на носителя, другите, по малките са вместени в празните полета между по големите. Естествената форма и положението на големите знаци е при завъртане на плочката един път от ляво надясно на 90 градуса в положение “B”.
Така разгледана, тази втора схема от текста, започваща отгоре надолу от втория ред /на първия са разположени дребните знаци при следващото завъртане/, е отбелязано от ляво надясно знакосъчетание, съставено от зн. 6, 7 /меандъра десният му вариант/, зн.11. Вдясно от него – зн.7 /десният му вариант/, зн.6 и 8.
На долният ред – просто знакосъчетание от два знака –зн.6 и знакът “дъга” /или дъговиден, нов знак, отсъстващ в текстовете “Караново” и “Точиларе”/. Най-вдясно зн.5/”прав ъгъл”/ в левият му вариант.
На най долният ред – самостоятелно в подгрупа зн.3 и зн. 4.
Съдчето е завъртяно в коя да е посока на 180 градуса в работно положение “С” / от лявата страна на положение “А”, изходното. Отгоре надолу, първи ред знаци. Тук са вмъкнати между вече означените – левият знак 8 и десният, просто знакосъчетание от зн.4 /”вертикална чертичка”/ и новият “дъговиден” / специално това знакосъчетание съм го видял върху друга керамика от Градешница, представено точно в това положение и за това съм категоричен, че тук то е разчертано именно в разглежданото положение на носителя/. Оттдолу, втори ред вдясно. Сложно знакосъчетание от знаци 6, 17, 11, 7 /меандъра, десният му вариант/, зн.3, 8. Под него трети ред вдясно, от положение “А” – зн.3 и над него зн.4 /”чертичка”, представена хоризонтално. Очевидно мисълта е напирала в главата на древният автор на текста и той всячески е търсел малкото останали празни полета в схемата, за да увековечи своето послание за нашето поколение/.
При положение “С”, най-отдолу /първият останал празен ред при положение “B”/ четвърти ред, от ляво надясно. Знак 13 / “три успоредни чертички” във вертикалният му вариант. Д-р Гайд вижда във въросният знак негово подобие в египетската йероглифика и го тълкува като “триединния бог”. Аз съм дал друго значение на “трите чертички” и смятам да го представя в поредицата статии “Дешифровката на Карановската протописменост” през 2008г.
Следва знакосъчетанието от зн.8, повторен –8. Вдясно от него отново зн.13. Най-отдясно зн.14, в комбинация със зн.17/?/.
Това е знаковата схема на писмото “Градешница”. Остава да се публикува и графичната, по аналогична на писмото “Точиларе”, представена в съответната ми публикация. Горното описание представям с уговорката, че съм ползвал само ралични изображения на “Съдчето от Градешница” и поради това обстоятелство неизбежно погрешно съм идентифицирал някои от индивидуалните знаци, особено в сложните знакосъчетания. Едва ли някога ще имам удоволствието да подържа за пет минути в ръцете си оригинала, за да коригирам тези пропуски. Това могат да сторят и заинтересованите от темата, имащи възможност за физически контакт с експоната.


Ловеч Георги Стоянов

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ДА СЕ КРИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ??

Мраморен саркофаг на тракийски владетел е изчезнал мистериозно от Перперикон през есента на 1982 година. Тогава в царския дворец са били открити запазени 12 гробници, но не се знае какво е открито в тях. За тези събития сочат анализите на снимки, открити случайно в архива на историческия музей в Кърджали. ”По света и у нас” проведе свое разследване и първи съобщихме за секретната акция, проведена преди 24 години. Според очевидци, тогава от скалния град с хеликоптери са били изнесени запечатани сандъци.

Доскоро археолозите смятаха, че криптата в царския дворец на Перперикон е била намерена ограбена още в древността. На снимките ясно се вижда, че през есента на 1982 година дванайсетте гробници са затворени с големи каменни плочи и най-вероятно не са били ограбени. В северозападния ъгъл на криптата е имало мраморен саркофаг с дължина над три метра.

"Сам по себе си той е изключително важен и изключително ценен. А дали нещо вече е имало вътре, в тези очевидно неотваряни дотогава гробници, сега ние само можем да гадаем", каза проф.Николай Овчаров. Запитан дали е възможно да е имало злато, Павел Петков директор на Исторически музей в Кърджали, отговори: "Няма начин да е нямало. Тази великолепна архитектура очевидно е свързана със златото. Наличието на 3 км северозападно от Перперикон на най-големите рудници в Югоизточна Европа подсказва, че няма начин. Това злато някъде се е съхранявало".

В музея на Кърджали няма никаква следа от намереното в гробниците и от саркофага. Оцеляла е само една снимка, на която той ясно се вижда. Хипотезата на учените, че акцията по ограбването на Перперикон е организирана от специалните служби все повече се потвърждава. "Кой друг могъл да изнесе такова нещо. Кой би могъл в 1982 година да контролира военни хеликоптери и да вдига нещо от един блокиран по това време район. Блокиран специално за тази акция", запита проф. Николай Овчаров.

Археолозите призовават всички, които могат да хвърлят светлина около загадъчните събития на Перперикон да се свържат с тях. Разследването на “По света и у нас” за изчезването на културно-историческите ценности от тракийския град продължава.

Гугълчо, баба ти май пак те е изтървала и си се докопал до компютър! Нищо, не се разстройвай – то не може отведнъж да се подобриш, ще има и временни неуспехи, не се притеснявай, влизаме ти в положението, ще те изтърпим дори и пак да те изпуснат твоите надзорници. Но ти не си пропускай хапчетата, моля ти се! Наистина демонстрираш много тежък рецидив, дори някои елементи сега са по-зле от преди. Няма нищо, само не се тревожи! Все пак наистина, да си призная има тревожни неща при теб - има област в психиката ти, за която не си така чистосърдечен – а именно към коя секта си? много са те бутнали, човек! Може би на този момент трябва да се акцентира – къде ти промиват така мозъка, че се е стигнало до такива трагични резултати! Хайде, сподели! - само това е пътя към освобождението. Към коя секта си, Дакашев?
А аз наистина не съм Стефан Гайд, тъпчо!
И нещо за баба ти -все пак тя и другите, които отговарят за теб трябва да имат съзнание, че наистина смущаваш обществения ред и по-зорко да те следят! /ти не се тревожи – това беше за баба ти/

Бенигети, Бенигети, много професионално го даваш! Като истински психиатър. Макар, че не си психиатър – нямаш спешиалност. И въобще не си доктор. НО ПИШЕШ: “Предлагам ти следната тактика – мобилизираш загрижените за теб твои близки – примерно баба, дядо, някоя леля и те почват да дават вахта. Щом усетиш, че става напечено и ще почваш да пишеш нещо в интернет викаш – “Бабо-о, почвам, почва-а-м !” Баба идва и те връзва докато мине пристъпа.”. Брей, че компетентно! Това дали д-р Гайд (Стефан Гайдарски) може да го напише? Всъщност, дали любимият ти доктор по същия начин обработва нещастните СЕКТАНТИ ОТ ТРАКИЙСКАТА ЦЪРКВА? Бенигети, я по-добре си остани в ролята на дама, повече ти отива, не си играйкай на психиатър – за това се изисква поне малко акъл. Повечето от тях и него губят, така че внимавай – опасно е!

Г-н Благовест! Не носите благи вести. Това, че ме подозирате, че действам от кариеристична позиция или уреждам лични сметки, както и изразът “пише разни глупости” ме обижда дълбоко! Аз наистина повярвах във всичко, написано от Д-р Стефан Гайдарски, както и в превъзходството на американската научна мисъл. Това, че той е американо-български “мулат”, ако мога да се изразя така, в моите очи го прави почти подобен на Джон Атанасов! Той би могъл да застане в класацията за най-великите българи! А това, че не си е подал документите за Директор на някакво банско институтче, говори само, че Той стои много по-високо, не се нуждае от звания, титли и заплати! Той сигурно може да живее и само от духовното!

Започна да ми дожалява за теб, Димитър Дакашев – Гугълчо. Ще се опитам да ти обясня нагледно – разликата между Гугълчо и Google е като между гъдулка и цигулка. Само че ти ако можеше да разбереш това нямаше да се представяш за цигулар, разбира се. Виж какво, не се отчайвай, може би не напълно, но аз съм сигурна, че поне донякъде може да се центроваш. Мисля, че най-важното е да си пиеш хапчетата редовно. Можеш да пробваш и това – протягаш едната си ръка напред, гледаш върха на някой от пръстите си и повтаряш - “Аз не съм цигулар, аз съм гъдулар ... аз не съм цигулар, аз съм гъдулар ...” примерно половин час. Освен това тази мания към “нет”а - да четеш и особено вредно – да пишеш, наистина няма да може да преодолееш със собствени сили. Предлагам ти следната тактика – мобилизираш загрижените за теб твои близки – примерно баба, дядо, някоя леля и те почват да дават вахта. Щом усетиш, че става напечено и ще почваш да пишеш нещо в интернет викаш – “Бабо-о, почвам, почва-а-м !” Баба идва и те връзва докато мине пристъпа. Разбира се, добре е през това време да повтаряш “Аз не съм цигулар, аз съм гъдулар”
Мисля, че ако упорстваш, ще се оправиш, Горе главата!

От направената справка в Института по тракология към БАН се оказа, че лицето Стефан Георгиев Гайдарски не е подавало документи за обявения конкурс за директор на този Институт. Това значи, че или г-н д-р Гайдарски е проявил малодушие, знаейки това, което останалите не знаем – че нещо не му достига, няма необходимите документи и автентични звания или ВЪОБЩЕ НЯМА НУЖНИЯ ЦЕНЗ, никога не го е имал и всички писания за това, че е голям уважаван задокеански учен – лингвист, криптолог, траколог и т.н., са БЛЪФ, ИЗМИСЛИЦИ, ФАНТАСМАГОРИИ. Ако второто е вярно, излиза, че имаме работа с прононсиран МОШЕНИК, завършен ЛЪЖЕЦ, дълбоко аморална личност с престъпни наклонности и похвати. Някой си А.Н., може би повярвал на Гайдарски, а може и от кариеристична позиция или уреждане на лични сметки, пише разни глупости и приканва Гайдарски да се кандидатира за директор. Но му е направил лоша услуга! С този случай Гайдарски се демаскира за пореден път. А, КАКВО СТАНА С МУРГАВИТЕ БРАТЯ - КОПТИ - ДЖИПСИ? Много ме интересува!

И това ли не ти стана ясно – псевдото ми – Гугълчо? Е, наистина интелектът ти ври като чорба от агнешки главички в тенджера под налягане. Пардон, извинете, ако има нещо, както казват някои нашенци. Обяснявам ти достъпно, за да разбереш – повечето неща черпя от Нета. Така днес правят всички. Знаеш ли какво значи “Гугъл”? Това е число. Число, за което са се договорили, че няма по-голямо от него и затова няма 2 гугъла, 1.000001 гугъла. 1 гугъл = 10 на 100-на степен. Уф, увлякох се, пиша без да знам, дали ще разбереш нещо (к’во па е това “степен”?). Накратко – за Стефан Гайдарски знам много от Нета – псевдоними, творчество, мнения и т.н. А за сектата “Тракийска църква” и метаморфозите, свързани с нея знам и от други източници. С тази “църква” воювам, не с братя Гайдарски. На тях може и да им дойде акъла, да разберат защо не трябва да правят разни работи, да се захванат да си изкарват хляба с честен и почтен труд, да станат хора. Иначе, нали знаеш:...”попаднал на хора и станал човек.” A, щях да забравя, прави ми впечатление, че обикновено писуваш по много късна доба, тогава, когато вещиците яхват метлите си и ликуват разни тъмни сили. Не прави това, не е здравословно! Спи, отмаряй....

Гугълчо, / що за избар на псевдоним!...е, наистина Кристиан не отива на Димитър Дакашев определено/. Както и да е, да речем – Гугълчо.
Та, Гугълчо, защо намеси части от моето изказване в цитати от книгата на Стефан Гайд? Всъщност излишно е да се очаква разумен отговор. Човекът до такава степен се е вманиячил към Стефан Гайд, че вече го боготвори! Във всяко явление около себе си вижда намесата на Стефан Гайд! Нищо не може да се случи в живота без Стефан Гайд да е намесен! Никакво мнение по никакъв въпрос не може да съществува без да е инспирирано от Стефан Гайд! Наистина много интересни неща установявам покрай моето “виртуално запознанство” с Димитър Дакашев. Ето – чета книгите на Стефан Гайд и виждам такава свобода на мисълта! Неограничена от никаква догма, приемаща и предизвикваща пълно разгръщане на въображението. Това е ясно не само на непредубедения читател, но и на предубедения! Просто прочетете книгите и ще се убедите, че казвам истината. И ето, точно такъв човек – способен да приема необичайното и да търси мъдрост в предварително отхвърленото, бива обвинен, че е “гуру”! При това на секта! Изобщо не ме интересува с кого и как някога се е запознал някакъв кукундел като Дакашев! Човек , написал такива книги, които аз прочетох – трите части на “ Тракийското писмо декодирано” не е възможно не само да се присъедини към някаква секта, а пък да инспирира такава, както се подразбира под “гуру” е изключено! Самата идея на книгите изключва такава възможност! Но ето, че точно той е обвинен в това! Наистина забележително! Понеже в случая нещата са толкова контрастни и се виждат по-добре, вижда се как в обвиненията стоят всъщност проблемите на обвинителя! Човек ограничен и следващ догмата до лудост, копнеещ да е гуру ... –обвинителят Димитър Дакашев!
Да, наистина така е , но за съжаление – доста по-зле. Всичко това е проектирано върху един много ограничен човек с психични отклонения. Представя се за “цигулар”! Можете ли да си представите, че толкова прост човек като този Дакашев може да разграничи цигулка от гъдулка!
Но нещата у нас са още по-зле и от това. В една от националните телевизии – доколкото разбрах битиви -в предаването на Николай Бареков са участвували ЗАЕДНО, рамо до рамо! Професор Валерия Фол и нашия гъдулар с разхлопаните дъски Димитър Дакашев ... аз чак не мога да повярвам! / Всъщност може и да не е истина, но никой не отрича до този момент / Представете нивото на нашата наука – претендираща за най-видна фигура в тракологията в наше време вдовица на водещ наш учен Александър Фол доказва тезата си чрез Димитър Дакашев! изобличава свой опонент в науката чрез гъдулар! –достатъчно е да прочетете произволно изказване на Димитър Дакашев за да си съставите мнение! Но в “BTV” и великата Валерия Фол не могат да съобразят!
Имам чувството, че съм в някакъв абсурден откачен свят!
Във всеки случай ще потърся да прочета нещо от споменатия Роман Кисьов, при тези обстоятелства това си е абсолютна реклама. Ако Стефан Гайд/ автор с най-свободното мислене, който съм срещала/ е “ гуру” според Дакашев то този Роман Кисьов сигуно е пълен върховик!

Сега се въоръжете с мъжество, напрегнете целия си интелект и – най-важното – отключете чувството си за хумор! Защото ще се срещнете с титаничната мисъл на д-р Стефан Гайдарски. Ето оригинални гайдаризми без редакция: “...тракийските плочки и тяхното разчитане от Стефан Гайд? Вероятно на нашите “велики учени”, титани на историческата мисъл –като Валерия Фол или Николай Овчаров е изгодно да отклонят общественото внимание от Стефан Гайд,” да не би да ги засенчи” /каква тъпота ! /”ОЩЕ:“...пише ли пише за Стефан Гайд! Е такова чудо не съм чувала да се е случвало досега в БЪЛГАРСКИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ” Гайдарски като част от БЪЛГАРСКИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ! Да паднеш! А СЕГА ЕДНА ИНТРИЖКА, ЕДНА ЕНИГМА, ПАК ЦИТИРАМ:“...Ако ПЪРВАТА книга на Д-р Стефан Гайд разкри недвусмислено разкодирането на най-древната писменост в света (съществуваща от преди 7000г.), ВТОРАТА потвърди ефикасността на метода Гайд чрез разчитането на още десетки артефакти от енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост”.....“ТРЕТАТА Книга, току що излязла от печат – е АПОТЕОЗ на всичките последни разкрития за траките! Представените в нея СЪВСЕМ НОВИ разчитания на текстовете върху....” АМИ СЕГА? ТРИ КНИГИ! ТОГАВА ЗА КАКВО БЕШЕ ОНЗИ ГОЛЯМ ПЛАЧ, сълзи и сополи за една лъскава книга, наречна “ТРАКИЙСКИТЕ ПОСЛАНИЯ”.Защо я няма в номерацията на Гайдарските творения?...“Книгата е един блестящ академичен труд....” беше написала едно време авторитетната “Iwanka” чак от Svilengrad. …Приглася й “Деян”, много компетентно:...”Невероятно задълбочена книга, която изчетох на един дъх.” Пак от тези времена: ...”Наскоро гледах едно предаване по телевизията по СКАТ и там експерти и издатели дадоха доста позитивни отзиви за новоизлязлата от печат книга Тракийските Послания. Това ме накара веднага да я потърся и закупя. Много ценна книга издигаша духа на Българската нация!....” - това съобщава някой си “Иво”. А ето и един “Възмутен Читател”, той пък от Варна:...”След прочита на книгата Тракийските Послания, разгледах и някои форуми, които препоръчвам на всички. Защото е за учудване как една толкова сериозна книга с ценни богословски и исторически документи, може да бъде така злобно но също и глуповато хулена от явно шепа хора....”. Мътна мисъл, но характерна за АВТОРА. А ТОЙ Е ЕДИН – СТЕФАН ГАЙДАРСКИ, ИЛИ ГАЙД, ако го предпочитате “по-така”, американизиран. И Iwanka, и Деян, и Иво и тути кванти е все нашият герой, неуморимият, неукротимият, способният да надприказва всекиго гигант на мисълта. Не разбрах, ПОРАДИ ЩО, О НЕРАЗУМНИЙ И ЮРОДИВИЙ ГАЙДАРСКИЙ СРАМИШ СЕ ОТ НАЙ-ПЪРВАТА СИ КНИЖИЦА – “ТРАКИЙСКИТЕ ПОСЛАНИЯ”?

“Ангел Велев” (това се е същият Стефан Гайдарски, минал вече на развлекателна вълна) разсмива публиката с такава шегичка:…."сектата" е нещо като РЕЛИГИОЗЕН кръжец от около 200 ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ. Нещо не ги виждам да имат потенциал (а и мотивация) да сплашват хората дотолкова, че да не могат да си покажат лицата :) То за такъв кръжец между другото и ПРЕЗИДЕНТА СИ МЕЧТАЕ, ДАЖЕ СЕ НАПЪВА в тази насока, ама засега Първанов си има Николай Овчаров, а "сектата" си има Стефан Гайд. Да ви кажа, като чета кноготе на Гайд, си мисля, че президента е сбъркал с избора”. Велев, Велев, Стефан Гайдарски си ти! Стилът и правописът ти са като гумен печат, като екслибрис, като пръстов отпечатък! А интелектът – като нещо в хомеопатични концентрации. Егати интелектуалците! Да оставим втръсналия вече гуру – епископ Стефан Йерусски (Гайдарски) – страшилището за академичната археология и тракология. Ами останалите? Роман Кисьов –поет? Да бе, голям поет! Аз си декламирам постоянно неговата жизнеутвърждаваща, оптимистична, изпълнена с хуманизъм, с изстрадана житейска мъдрост поезия. Звучна, запомняща се! И тези сбъркани нещастници се величаят с думичката “интелектуалци”! ЕГАТИ КРЪЖЕЦА, ЕГАТИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ!

Не съм много убедена, че е нужно нещо да се коментира по написаното от Димитър Дакашев, но все пак да повторя, че определено съм от женски пол и не познавам Стефан Гайд ...наистина звучи тъпо да давам подобни обяснения. Във всеки случай обвинението към мен, че съм мъж, а не жена автоматично обезсмисля всичко друго написано от него. И този списък, който дава ... от една страна, колкото аз съм Стефан Гайд, толкова и този списък е верен , но от друга аз лично не мога да зацепя каква е идеята на един такъв списък и напълно неясно е какво общо има това с РАЗЧИТАНЕТО НА ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ! Кой го е еня с какви хора се е запознал някога Димитър Дакашев? Какви “домашни групи” имат или нямат? /между другото вероятността да имат е малка, щом сведението е от такъв перко/. Какво общо има това с тракийската цивилизация преди хиляди години? Какво общо има с тракийските плочки и тяхното разчитане от Стефан Гайд? Вероятно на нашите “велики учени”, титани на историческата мисъл –като Валерия Фол или Николай Овчаров е изгодно да отклонят общественото внимание от Стефан Гайд,” да не би да ги засенчи” /каква тъпота ! / Това е единственото разумно обяснение на явлението “Димитър Дакашев”

Този човек – Димитър Дакашев наистина като всеки луд не омалява. Когато и да реша да видя има ли нещо ново по тези форуми - винаги намирам простотиите му! Абе ти нямаш ли си друга работа, бе човек! Аз, например,съм взела много присърце каузата на Стефан Гайд, но наистина е изключено да вися всеки ден в интернет, особено през лятото. Ето и сега – минаха 20-тина дни, докато ми стигне времето да проверя какво става и тук. А човекът години –ГОДИНИ! не омалява, пише ли пише за Стефан Гайд! Е такова чудо не съм чувала да се е случвало досега в българския обществен живот! Наистина трябва да има по-строг контрол върху психично болните, не знам тези психиатри как го лекуват този човек, но наистина е неефективно. Даже си мисля, че големият интерес на този Димитър Дакашев /Кристиан е може би фактът, че Стефан Гайд е психиатър! Може би това е начин да обясни на близките си и на обществото, че има нужда от психиатър! Такава привързаност към един психиатър е наистина необяснима по друг начин освен като нужда!

Защо да си пиша с тебе на адреса ти в сайта ти на института по транснеандерталденталистически аналайзиз, а ти пиша тук по форума? Глупав въпрос на глупав човек. Ами много ясно – случайно да го прочете някоя ЗАБЛУДЕНА ДУШИЦА. За да разбере най-накрая за какво става дума и да БЯГА ДАЛЕЧ, да отиде на един ресторант със СПЕСТЕНИТЕ ОТ ДЕСЯТИНАТА ПАРИЧКИ. Защо ти да ходиш наместо него? Да вземе да пресметне душицата колко ви е насипала ДОСЕГА В ДИСКОСИТЕ НА ТЕБ И БРАТЧЕТО ТИ - ДОН ЦЕЦИ. Поне малко да уважавахте дойните си овчици! А не да им се подигравате зад гърба, умниците на мама!

Криси брате, като си толкоз сигурен, че в този форум се пише само от Гайд и то под толкози много именца, защо не си пишеш с него на адреса му в сайта на института по трансцеденталистичен анализ, ами пишеш тук по форума. Да не би ти да си самият Дакашев с псевдоним кристиян, демек истинския христиенин, да? Така бих си попомислил ако не познавах случайно и тебе, който си от неговата много циганска сектичка, развяваща голямо америчко знаме. Вие сте по-америкенци от америкенците бе! Нулички, даже всички сте с по две нулички. Ама като се видим пак, ще се сетиш кой съм. Засега си мисли, че съм Гайд. Поздрави на бат Дакашко от мен.

КОГАТО СРЕЩНЕТЕ ТЕЗИ ИМЕНА, знайте че авторът е ЕДИН! Истинското му име е СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ГАЙДАРСКИ. Той е и д-р Стефан Гайд, Stephen Guide (Steve Guide, по непроверен източник). Пише под следните никове. МЪЖКИ: Ангел Велев, Старият от Белене, Истинският Атила, Иво, Деян, Сектант от сектата на Дакашев, Загорски (от ул. Загоре № 12), археолог, Michael, Mann, Sokovin, Леон, Slim, читател, Възмутен читател, Moderator, Rumen, Цветомир, Sergej4o, alleksey, lutar, Мони и др. ЖЕНСКИ: Бенигети, Лиляна, Роксолана, Дорис, Edna bylgarka, Iwanka, Trakiika, Tina, Теодора Богомилова, Ваня, Мими, Вики. ДРУГИ, БЕЗ ОПРЕДЕЛЕН ПОЛ, по-скоро импровизации, моментни хрумвания: Дуло, Куерти, Спаси, Тони, Стил, Н., Ghost, гост, ЕwLog1, Beke, Silent Drizzle, ново!!!, справка, за истината, Нозеро, Ill nino (Малък Бог), nikbast, Max Paine (Maximal Pain). Има и други. Обърнете внимание на многото женски имена. Хитрост, маскировка? Едва ли, по-скоро е нещо сбъркано в резбата. Трябва вече да бъде научен да се подписва с името си, нищо, че е поизцапано, ама си е негово.

Към Дакашев:
Шефе на циганската махала, имаше и още имена в телефонния указател, защо пропусна да ги пишеш? Ами циганите-братя от махалата дето ти напуснаха проповедите, требеше и тех да включиш? Ами учениците ти от езиковата ти школа, дето ти ги вербува, па ти избегаха, как не си ги вписал? Ами нас другите "сектетата" в половината София, дето те познаваме и сме ти турили ритника отзад, що и нас не ни писа, барем да сме горди, че ни числиш към некой по-свестен от твоята собствена измет? Що срамиш целото протестантство с тъпотата си бе, нуло нещастна. Поне си признай, че си мормон, па си сложи америчкото знаме дето ти е на сайта, още и на дупето, та да се знае, че си маймуна от далеке. Сигур и майка ти дето те е родила се срами от тебе, а женчето ти дето го гонеше с нож в кухнята по нощите, си плаче денем и нощем. Целата кооперация те знае, бе, ти ли се правиш на пасторче и на христиенин бе, жалък мизерник! Нали като ти извикат името в Google за тебе се гнус излиза. Уста щом отвориш, все лъжи излизат и кого ли не си плювал, кога ли ще се намери некой да каже истината на хората относно тебе? Вервай ще се намери!

(Непълен) списък на лидерите в ню-ейдж сектата “Тракийска църква – ложа Гайдарски”, подредени по сан и влияние:

Сан, позиция име Адрес, тел. Образование, Професия, месторабота характеристика
Нео-месия, Върховен жрец- гуру, идеолог-миксатор на нова религия, Стефан Георгиев Гайдарски Бул. “В. Левски”, (до М-Тел),
http://www.institutet-science.com/
Психиатър – загубил правата си, 1990-2005 г. - Калифорния, живее само от сектата, ТМ-сеанси, оракул Маниак-шизофреник, самозванец, ритуален поклонник на сатаната, паталогично-безскрупулен лъжец, псевдомасон, опасен!!!
Пророк, Върховен жрец- гуру, фронтмен, основател и координатор на сектата от 1992 г. Цветан Георгиев Гайдарски 0889 076 132
Московка, 27 Б, ет. 6,
http://www.academiaorphica.org/about.html
ДМА – оперно пеене, БНР – хорист, живее само от сектата,
Академия орфика – самодеец, ТМ-сеанси, оракул Самозванец, въздухар, фанатик, мания за преследване, опасен!!
Жрец, координатор Венцислав Иванов Юристконсулт, безработен, живее от сектата Фанатик, въздухар, проблеми със здравето, опасен!
Жрец Роман Кисьов http://www.litclub.com/library/nbpr/rkissiov/index.html
Художествена академия – при Светлин Русев, поет придава си важност, бездарник
жрец Ивайло Кастелиев Зона Б-5 – бл. 5 (Б), етаж последен; Загоре 12, ДМА – оперно пеене, БНР, често пътува в чужбина Наивник – финансира сектата, слабохарактерен


Секретарка на капището на Славейков 8, Б, ет. 2, фондация “Градът” Емил Добрев 0886834200,,
Живее с Николай в Люлин НАТФИЗ, фотограф, певец Мекушав, вероятно хомосексуалист
Секретарка на капището на Славейков 8, Б, ет. 2, фондация “Градът” Николай Люлин, 02/ 257567 Компютърен художествен дизайн в рекламна агенция вероятно хомосексуалист, податлив на натиск
съветник Бисер Ангелов Терков 0888842785,
Дървеница ул.Конст. Игнатов 7
02/761 812 Действуващ адвокат в София Слабохарактерен, податлив на натиск
Ръководител на група, мотиватор на роднините си Димитър Манев Младост, бл. 20, ет. 1 Дърводелец, наивен
Ръководители на група Синовете на Димитър Манев Компютърен специалист
Ръководител на група Красимир Янакиев Маринов Люлин, 02/ 274360 Англ. Филология, Американско посолство Мания за контрол
Валери Донев Shell Bulgaria EAD
valery_donev@abv.bg ул. Бойчо Бойчев 4, 0885201060 ТУ, собственик и управител на бензиностанция – дава работа на сектантите Финансира сектата
Ръководител на домашна група Пламен Донев Люлин, ДМА, Софийска филхармония - цигулар Наивен, слабохарактерен
Ръководител на домашна група Кирил Минов 02/ 8439100; 099310604 ДМА, Софийска филхармония - цигулар Наивен, фанатик
съветник Севдалин, (жена му е адвокат) 0888846478 Действуващ прокурор в София Наивен, не е наясно
Бивш ръководител на домашна група; след 1998 Цветан му прехвърля юридическата регистрация на църквите в София и Троян Димитър Дакашев www.lozata.info
ДМА, Софийска филхармония, БНР – цигулар; частна фирма Наивен, финансирал сектата до 2003, противник, разобличава . . .
Ръководител на домашна група Бисер Данев ТУ, компютърен специалист в Метро к&к наивен
Ивайло Маринов 0888333889 Докторант по православна теология - СУ наивен
Ръководител на домашна група Христо Младост,
02/ 752806 пожарникар
Съставил: Д. Дакашев
21 юли, 2007

Naprazno ste lapali zaplati vsicki vie dopisnici!Kolkoto Valeria Fol e profesor trakolog ,tolkova Stefan Gaid e sledvashtia Aleksandar Fol,a az sam Vselenskia patriarx.No sam mnogo lybopiten kakvi gluposti bixte napisli za istoriata na Trakite ot vremeto predi Xerodot i kolko pismeni izvora shte citirate?

Уважаема г-це Бенигети! Не разбрах Вашето място в този случай. Аз писах на г-н Гайд на адреса му, но отговорът , който моментално получих бе "delivery was failed...". И понеже не съм наясно с компютърните тънкости, изпратих това съобщение , та дано го прочете д-р Гайд! Какво Ви смущава? Та времето е толкова кратко - само до 30 юли! Ако не реагира незабавно и изпусне срока, д-р Гайд ще се лиши от възможността да се кандидатира за Директор на Института по Тракология при БАН! Та това е толкова важно! Смятам, че е престижно и много заслужено д-р гайд да стане Директор и на Института по Тракология при БАН. Или не е така? Хайде, моля Ви, не решавайте вместо него този круциален въпрос. Ако можете, съдействайте, но не пречете! Справка д-р Гайд може да направи на тел. 988 04 71 или 989 84 46, ext. 268. Толкова можах да направя за каузата на д-р Гайд. Убеден съм, че той няма да остави нещата просто така - той не е от страхливите! Само дано не му убегне това съобщение!

АН, интересно как имаш такива "вътрешни сведения" от БАН, а не знаеш как да се свържеш със Стефан Гайд? Навсякъде е оповестил адреса на института си. Аз не му пиша, защото не искам да му губя ценното му време, но някой да каже , че не знае как да се свърже... в общи линии по тези форуми само едно лице е толкова тъпо -
- Нищо не разказваш, Дакашев, за онова телевизионно предаване, вярно ли е, че е било по "битиви"? Ами ти си истинска звезда! Пълна трагедия за битиви! Я кажи професор Валерия Фол ли те потърси или ти сам се самопредложи? За да оплюете Стефан Гайд, да не би да я засенчи?! Леле, какво примитивно мислене! Все повече си мисля дали тази Валерия е завъртяла главата на Александър Фол с научни тракологични концепции... или с други умения..., далеч от научните методологии. Явно е второто.

Уважаеми г-н Доктор Гайдарски! Понеже не зная как да се свържа с Вас, решавам да го направя по този начин. Дано го прочетете! Понеже времето тече, а понякога всеки час, всяка минута има значение, бързам да Ви съобща, че имате много, ама много фенове, които милеят за тракийската, не славянска и не прабългарска същност на българския народ. Някои от тези фенове работят в иначе презираната (с право!) от Вас БАН други - в СУ, трети - в НБУ. Искам обаче да Ви кажа, че не всички от БАН са кръгли глупци и че някои искат да се измъкнат от “номенклатурната” безписмена тракология. За нас Вашите Изследвания и Открития са истинско откровение, баня за душите ни. Ние за пръв път изпитваме истинска гордост от произхода си, от това, че нашата, тракийска, разбирай българска писменост и култура, оплодила цялия Античен свят – от безписмените египтяни, до елините – жалки плагиати на Великата Тракийска Култура. Сега бързам да Ви съобща, че в БАН ще има конкурси за директори в 10 института и лаборатории. Крайният СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ Е 30 ЮЛИ 2007 Г.!!! Материалите за конкурсите се намират в Централното управление на БАН, на пл.Народно събрание, по-точно - ул.17 ноември №1, стая 107. И това те си го публикуват в тяхния си Бюлетин, а не в общодостъпната преса, така, че всичко да си остане шито-покрито.Но не би! Повтарям, има много хора в БАН, които силно желаят да се отърват от номенклатурните закостенели мозъци. Нарочно, по изрична негова молба, не съобщавам източника на тази информация – той се страхува от репресии. Затова, Д-р Гайдарски, Ви молим да се кандидатирате за Директор на Института по Тракология при БАН! С Вашите уникални приноси – апотеоз на тракологията, с дипломите, получени не къде да е, а в САЩ, Вие със сигурност ще се наложите над цялата номенклатурна сган! Пълен успех, Д-р Гайд! Ще се молим за Вас!

Ха-ха. Аз гледах предаването, в което се "изявяваше" долния (имам предвид долупишещия) Дакашев - такова самодоволство и оядена тъпота на такава голяяяма сцена - сутрешния блок на БиТиВи. Беше жалко - журналистката беше подкована, което е нормално, имайки предвид колко са се наплашили хората от истинските секти. За съжаление, тя се оказа доста посредствена като разследващ журналист, водещ и каквото се сетите - стана една говорилня и човекът си тръгна. Върхът беше 2-3 дни по-късно, когато в студиото дойде някакъв маскиран като Дарт Вейдър човечец с маска, който се бил "внедрил" в сектата, но го било страх да си покаже лицето. Толкова безумия за единица време се изказаха - жалко, че няма някакъв "черен фонд", където да пазят записи, преди да са уволнили съответния журналист за непрофесионализъм - стана си като в "Сигнално жълто". Ако Дакашев е прав (а за това той сигурно е - явно е маниак на тема сем. Гайдарски), "сектата" е нещо като религиозен кръжец от около 200 интелектуалци. Нещо не ги виждам да имат потенциал (а и мотивация) да сплашват хората дотолкова, че да не могат да си покажат лицата :) То за такъв кръжец между другото и президента си мечтае, даже се напъва в тази насока, ама засега Първанов си има Николай Овчаров, а "сектата" си има Стефан Гайд. Да ви кажа, като чета кноготе на Гайд, си мисля, че президента е сбъркал с избора.
Поздрави на всички добронамерени форумци. Ако някой иска нормална дискусия, мога да си дам и и-мейл, и телефон. По принцип, в такива по-сериозни форуми, е хубаво поне да си използваме истинските имена.

Дакашев, не ми става ясно защо използваш псевдоними, след като продължаваш разговор, очевидно от свое име, ето и сега - ма-нетер Георги Стоянов... Тъпчо, псевдонимите са с цел прикриване на самоличността, а не за украса.
Какъв непристоен език видя в моите изказвания? Ако имаш предвид, че те нарекох кретен, това е медицински термин, не е нецензурна дума. Обаче ти се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал и не казваш – ти ли си този, който е участвал в телевизионно предаване или не? Сигурно журналиста, който е взел интервю от теб вече са го уволнили. Кажи, вярно ли е наистина, че проф. Валерия Фол те е употребила , за да компрометира Стефан Гайд? Ако това е истина ... нямам думи ... що за “учени” имаме всъщност!!!
Не съм стара мома, Дакашев, но силно се надявам ти да си стар ерген. Ще ми е много мъчно ако се окаже, че си зачернил живота на някое невинно създание.

Въведение в раннохалколитната палеография от България

Част първа


- позиционен анализ на текста РангиПапаКеити-Марама1Караново.
- позиционен анализ на текста РангиПапаКеити-Марама2Градешница.
- математически модел на формалният език, представен от двата текста.
- статистически анализ на текстовете Караново, Градешница и Точиларе.
- математически модел на раннохалколитния език, представен от трите текста.
- теория на раннохалколитната палеография от България. Възникване, типология,
систематизация на отделните знаци, знакосъчетания и отделни групи. Морфологична
структура и синтактичен модел на живия език от ранният халколит в България.

Позиционен анализ на писмото РангиПапаКеити-Марама1Караново
/ публикувам материала за първи път/

Авторите на публикацията за тази находка /проф.В.Миков,акад.Вл.Георгиев,проф.Г.Ил.Георгиев/
правят две съществени наблюдения, които могат да се ползуват в научно обращение и спрямо които
нямам възражения – определят началото на текста/респективно началното положение на носителя/ и последващото му завъртане на 180 градуса.
П ъ р в а г р у п а знаци. Номерацията на отделните знаци представям съобразно тази в статията ми в сп.”Анали”, таблица N2, дясната колонка.
Главното знакосъчетание, бележещо началото на текста и посоката на по нататъшното изложение представлява контаминационна форма, съставена от два знака/просто знакосъчетание/. Това са зн.N4 “вертикална чертичка” и зн.N6, дясна длан на ръка с изпънати пръсти и палеца на 90 градуса. След това е нанесен зн.N1”дупчица”. Отдясно следва зн.N3, аналогичен на зн.N6, в обратният му вариант. Със същите знаци/N4,N6 и N3/ и в ред от ляво надясно започва и текста “Градешница ”. В палеографията, повтарящи се знаци или редове от знаци/два,три и повече/ определят представените от тях писма/върху различни носители/ като п а р а л е л н и т е к с т о в е. Ето защо, разглежданите два , съобразно лингвинистичната терминология са паралелни /повтарящи се/. В по общоразбираем смисъл това означава, че древното население, живяло през ранната каменно-медна епоха в района на Нова Загора и Градешница е имало не само обща предписмена система, но и унифициран усте фолклор / да ги наречем песни, митопоетични повествования и пр./. В този смисъл говорим за е т н о к у л т у р н а к о н с о л и д а ц и я , признак, предшестващ характеристиките на най-древните протодържавни формации. В унисон с това съждение е извода, че можем да говорим за една несъстояла се протодържавна формация на територията на днешна България през халколитната епоха. Предпоставките за възникването и изчезват ведно с врязаният, инкрустиран с бяло орнамент върху керамичните носители през двете преходни фази на средната каменно-медна епоха. По същество този извод бе първото ми ”откритие” относно характера и функциите на раннохалколитните текстове.
На един последващ етап от работата ми като частен изследовател, по определени съображения дадох номинативно /пряко/ значение на зн.N4 “phalus”. Става въпрос за глинените атрибути, откривани в раннохалколитните стратиграфски пластове. В по широк тълкувателен аспект това е концептивното, репродуктивно /без ни най-малък намек за секс или порно/ мъжко начало, Прародителя-баща=Небе. Чрез езика на жестовете той се представя с един пръст от ръката. Цифров код едно. Зн.N6 – Прародителката-майка=Земя, зн.N3 – тяхната дъщеря, Луната. След години събиране на информация от разнообразни източници, третиращи темата установих, че в случая става въпрос за третата принцеса, дъщерята на Луната. По конкретно със зн.N3 се представя първата земна жена – библейската Ева, мюсюлманската Хава, полинезийската Хива. Всички тези персонажи са производни на българския прототип, живял в съзнанието на тукашните хора през петото хилядолетиепр.н.е. В такъв ред е построено първото “изречение” в текста “Караново”. “Прочетено”, информира “читателя” че “phalusa”, в съчетание с “Прародителката=Земя” е равно на зачатие, с последващо раждане на дете /зн.N3, първата земна жена/. Знак N1 “дупчица” е условният символ за vagina, като в този случай би могъл да се разглежда и като детерминатив, указващ протичащият в момента или вече завършен космичен акт на Сътворението. Създаването на първият земен човек /първата жена/, в условията на първочния Мрак/ Тъмната земя, разрушеното ямно светилище при Любимец/, Студ, Тишина. В контекст с тази моя трактовка, се възползвам от правото си на първооткривател да нарека трите текста с възможно най-благозвучни и отговарящи на началото на техните съдържания имена от световната културна съкровищница.Спрях се на полинезийската митология, събрана и проучвана най-късно в сравнение с всички останали, едва през XIXв. Ранги е Прародителят-Небе, Папа Прародителката-Земя, Марама, Луната, е една от дъщерите им. След като промених становището си относно тълкуването на зн.N3, наименованието получи вида Кеити-Марама, Принцесата на Луната.

*********

По нататъшното построение на Първа/главна/ група, е, както следва. Надолу, сложна знакова лигатура, образувана от знаците N11, N15, N11, N11. Отдолу – сложно съчетание от левият/обратен/ вариант на зн.N17 /отсъстващ в текста “Точиларе”/, зн.N15, повторен в подгрупа – също зн.N15, зн.N4 в съчетание със зн.N5 /прав ъгъл/.
Следва завъртане на 180 градуса. Отдолу нагоре е представена В т о р а г р у п а знаци. Сложно знакосъчетание от зн.N9, N11 и N2. Oтляво – зн.N17, N 2, N11. Oт зн.N9 нагоре – зн.N6, N3, N3, N3, образуващи валентния за тях зн.N10/ромб, квадрат/. Първите четири представят кралицата-майка и трите и дъщери./ виж “Култовата сцена от Овчарово”/. Знакът “квадрат” е пълнолунието. Той произхожда от кинетичната реч, представян е чрез прихлупване на двете шепи пред корема / виж задната страна на съдчето от Градешница/.
Т р е т а г р у п а знаци. Отдясно – сложно знакосъчетание от зн.NN3, 3, 3, oбразуващи валентния за тях зн.N10 “квадрат”. Отделно сложно съчетание от зн.N17, N8, N6 и N5, “прав ъгъл”. Под тях – отделно сложно знакосъчетание зн.N6 в лигатура /отляво/ със знак N5 “прав ъгъл”. Това е обратния /ляв/ вариант на зн.N17. Знакосъчетанието представя и зн.N7 “меандър”. Произхожда от кинетичната реч / виж задната страна на съдчето от Градешница/. Почти същото е представено върху дясната страна на календарната таблица от Слатино, Кюстендилско.
Ч е т в ъ р т а г р у п а знаци. Под трета група. Просто знакосъчетание зн.N11 и зн.N17. Под тях сложно знакосъчетание от зн.N14+N15, N8, oбратния, ляв вариант на зн,N17 и зн.N11. Под тях сложно съчетание от обратния вариант на зн.N17, N8 и N11. Oтляво е отбелязан последния знак в текста “Караново” – знакът “дупчица”.

*********

Смятам, че всеки се е убедил, че при съставянето на схемата върху “печата’ от Караново, няма нищо сложно и темата излишно се е митологизирала през изминалите десетилетия. Смятам, че никой не бива да се поддава на внушения от рода: “... не може да се говори за писменост “, “... е непосилна задача да бъде разчетена”, “ ... пред учените стоят задачи, безкрайно трудни дори и за самият Шерлок Холмс”, “... Ако тези знаци бъдат разчетени, то трябва да бъдат наградени с “Нобел” по лингвистика”. Те не са формулирани като хипотези и нямат приносно отношение в работата с протописмените паметници от българският халколит. За да бъде поставено началото на работата по разчитането на “Карановската протописменост”, задължително е текстовете “Караново” и “Градешница” да бъдат публикувани в този графичен вид, в който съм представил плочката от Точиларе в публикацията си в сп.”Анали”. Докато това не бъде сторено, всякакви други опити и фантасмагории са обречени неуспех.

Георги Стоянов Ловеч

П.П. На сайта на Ловеч прес-търсене-глинена плочка има няколко мои цветни визитки.

Бенигети, такава дама, а с такъв непристоен език! Представях си я като руса красавица, интелигентно момиче, даже не стара мома, знаеща езици, пътешествала до Пасифика и обратно, а пък какъв език, като на тротоарна търговка от Женския пазар! Всъщност, дали пък не е стара мома? Очевидци твърдят, че представите ми за нея са много идеализирани, че всъщност била не руса, а дълбоко черна (напоследък използвала много качествен калър Wella), че на своите 46 годинки вече може да се каже “стара”, още повече, че й била поникнала редка брадица и мустачки. Мома? Не се знае с точност. Може вече някъде да са я зарадвали! Била с голям задник. Е, това не е недостатък, един излишък не може да бъде недостатък. За интелигентността й може да се съди по написаното от нея по разни форуми. Искрящ интелект, безусловно! Много малко спи, обаче, както се вижда от датировката на някои от творбите й. Това й се отразява на тена. Той е като на дърта циган..., пардон, ромка. Дали пък не е ромка? Нали GIPSY идва от Египет, а страстите Гайдарски са дълбоко свързани с тази страна. Което не е лошо, аз много уважавам истинските цигани, особено ковачите, медникарите и другите ХОРА НА ЧЕСТНИЯ ТРУД. Дали съм разбран правилно, Бенигети?

Между другото, Дакашев, ти ли си “тъповато изглеждащия”, за който пише Стефан Гайд в книгата си, който е стигнал чак до телевизионно предаване? Сигурно си ти! Сто процента изглеждаш тъповато, като гледам как пишеш. Но как е възможно такова падение на тази – уж професор Валерия Фол! Да играе с кретен като теб! И тя и тези от въпросната телевизия страшно са се изложили. Кога е било това,Дакашев? Платиха ли ти 30 сребърника?
Мила мамо, какво падение в нашите научни среди! Чак не мога да повярвам, че е истина! И ние чакаме да чуем от такива хора кое е истина и кое не!

И още нещо от мен -около месец не съм се интересувала от тази тема, но наистина са станали интересни неща.
Първо - Стефан Гайд е написал нова книга! Браво на този човек, наистина му се възхищавам! Вече я чета, Дакашев!
Второ – страхотен комплимент към мен – объркали са ме с него! Мислят, че Бенигети е Стефан Гайд! Нямам думи колко съм доволна! Е, наистина грешката е направена от много кофти персона – някой си злобен тип – Димитър Дакашев- "Благовест".Но все пак го приемам като комплимент. Слушай какво ще ти кажа , Дакашев! - защо не вземеш да се занимаваш ти самия с нещо ами си се лепнал за другите!?! Поведението ти е БЕЗОБРАЗНО! Аз не само че не съм Стефан Гайд, но дори не го познавам, глупако! Обаче мога да ти кажа, че ако го познавах, това би било чест за мен! И въобще ходи се скрий някъде!
А сега –какви са тия простотии, тези подигравки с нашето Тракийско наследство, глупак такъв! Как се осмеляваш в България, на сайт за Българска история да се гавриш с тази история! Ти нямаш ли поне малко любов към нашата Родина? Толкова ли си луд,

Това, което се казва, че луд не омалява си е самата истина, както се вижда от поведението на тази личност Димитър Дакашев. Покрай интереса ми към нашата велика история и попадането ми на книгите на Стефан Гайд, които ме заинтригуваха силно, срещам изказвания от този Дакашев навсякъде, където се коментира темата. Без изключение – при всички възможни поводи- всеки може да се убеди сам, ако се порови в нет-а. Най-характерното на всички изказвания е, че очевидно Дакашев не проявява никакъв интерес към нашата история, всичко е концентрирано около личната му злоба към Стефан Гайд. Често използва псевдоними, но в повечето случаи е директно явен – като препратки към своя сайт и като поведение. Ето сега –Благовест. Много дразнещо е навсякъде да срещам вулгарното злобеене на този Дакашев, от който се носи все по-голяма смрад, но пък от друга страна е утешително, че противниците на човек като Стефан Гайд, който прави толкова много за България, са малко и центърът им е просто една откачалка.

Никой не те кара и без това си личи, че освен вестник ШОК нищо друго не четеш.

Нещата малко по малко ще си дойдат на мястото, ако не е истина няма за какво да се притесняваш, но точно, че всички подскочиха при откритията говори друго...някои се притесняват, че ще им вземат бизнеса...

...пълно е с ограничени хора, на които им е толкова безсмислено съществуването, и понеже нищо не могат да измислят гледат да клеветят...защото знаят, че никой с нищо няма да ги помни.

:-)

A, забравих, щом вече има и трета книга, не знаех за нея (апотеоз и т.н.), благодаря, няма да си я купя и ти предричам, че въпреки наивната реклама ще си стои по сергиите, но ще е твой (и на спонсорите ти) финансов крах. На всички им писнаха идиотиите ти.

Stil, както и да се наречеш, познах те! Ти си, ти си, палавнико Стефан Гайдарски, известен и като Гайд! Мнозина ти обясняват, не можеш да се скриеш – някяква воня се носи около теб, като да ти тече от крачолите, но ти рупаш ли, рупаш. Не вярваш и чаткаш по горките клавиши. Поради вродената ти тъпота, каквото и да напишеш, всеки казва “ТОЙ Е!”. Съвет от мен, възложи “кореспонденцията” на някой верен балък от закачилите се за кукичката, вашите с Цецко енориаши. Това е истински добронамерен съвет. Г-н Гайдарски, НИКОГА НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ СИ ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИАНИН! Нищо,че лъжата за теб е спорт. Лъжат от корист, лъжат , за да примамят някоя мацка (не важи за теб), лъжат, за да се похвалят, лъжат, за да направят на някого удоволствие (пак не важи за теб!!!) има даже благородни лъжи. Но ти и братчето ти лъжете, защото без това не можете! Ще погинете без лъжа! Непременно ще узнаете, още на този свят, че това се наказва!

"Третата Книга, току що излязла от печат – е апотеоз на всичките последни разкрития за траките!

Представените в нея СЪВСЕМ НОВИ разчитания на текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., доказаха в пълно съгласие, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост (тракийски калиграфски стил), и е създадена пак от нашите предци траките, от която писменост по-късно възникват и гръцката и финикийската фонетични азбуки.

Потвърди се напълно и присъствието на тракийските царе-жреци в региона около делтата на р. Нил още от времето на преддинастичния период в Египет. Оказа се, че изобилстват и писмени свидетелства за колонизирането му от страна на Тракийските династи-хегемони (наречени в Египет – “Хиксос”) и внасянето на тяхната култура и писменост, оплодили Египетската цивилизация.

Следните неочаквани разкрития предизвикаха бурни реакции на овации у почитателите на тракийската писменост и литературност, и нови злобни нападки и инсинуации сред нейните опоненти. Защото Книга 3 от Тракийското Писмо Декодирано, доказва по безспорен и неопровержим начин, че:

Тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 и др. от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с цели хилядолетия нейните копия в Древен Египет.

Династиите Хиксос, управлявали Египет за повече от 1600 години (между 3100 г. пр.н.ера и 1500 г. пр.н.ера), се оказват ТРАКИЙСКИ ДИНАСТИИ.

Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от текстовете в глави 147 и 148 на „Книгата на Мъртвите”, записан на Бохарския тракийски диалект.

Тракийският надпис от Кьолмен е друг текст-извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, записана също на Бохарския тракийски диалект.

Фригийските надписи, изсечени в скалата в града на цар Мидас, са също на тракийския Бохарски диалект, като тези от Езерово и Кьолмен, което потвърждава думите на Херодот, че фригите са траки. Те също имат своите аналози в „Книгата на Мъртвите” (глава 77)

Следователно, горепосочените (в т. 1) девет глави от “Книгата на Мъртвите” са представени в най-ранния си пиктографски запис не в Древния Египет от Старото Царство, но в Древна Тракия от Енеолита (повече от 2000 години по-рано!) и затова с пълно право могат да се нарекат “Тракийската Книга на Мъртвите”.

Нещо повече – тъй като отделни елементи и цели части от тази “Тракийска Книга на Мъртвите” е представена и в много от останалите глави на египетските версии на “Книгата на Мъртвите” (най-старите от които се намират в Пирамидните Текстове), следва да се приеме, че в своя първичен и оригинален вид “Книгата на Мъртвите” е сборник от религиозни текстове с Древно-Тракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в своите вече многобройни варианти, известни като Пирамидни Текстове, по-късни Ковчезни Текстове и най-късни Папирусни Преписи, (известни досега под името “Египетската Книга на Мъртвите”).

Това показва, че нашите древни предци траките не само са имали писменост, но са имали и богата ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ, ранните образци, на която са се съхранили на територията на Тракия (енеолитните плочки), а късните образци са се съхранили както на територията на Египет (пирамидните, ковчезни и папирусни текстове), така и на територията на Тракия (надписите от Кьолмен, Фригия, Езерово и др.)!"

Това го пише на адрес http://www.institutet-science.com/bg/pressletter.php

и всеки любознателен БЪЛГАРИН би трябвало само да се радва на откритията!

Всичко е казано. Чакаме да видим, какво ще им се случи. На братчетата, де! Крайно време е!

Това, че Стефан Гайдарски, още д-р Стефан Гайд, с още стотици (!) превъплъщения блъска по клавишите, е омръзнал на публиката факт. Пише по малките часове какво от това - разни хора, разни стереотипи. Едни ги хваща музата нощем, други – по друго време. Също както ходенето по нужда. Това, че пише под чужди имена е нормално, така правят повечето. Само Дакашев има доблестта да се подписва с името си. Хвала! Тук ненормалното е, че Стефан Гайдарски много често ПИШЕ ОТ ЖЕНСКИ РОД. Това вече е плашещо. Може би тайно си слага сутиенчета и прашки и се гледа пред огледалото? Много е възможно, след като се изживява като дамите БЕНИГЕТИ, Лиляна, Иванка, Мими, Вики и т.н. И понеже притежава изумително инвариантен, стереотипен, униформен, клиширан, тъп мозък, всичко написано от него личи, чак боде очите, въобще, като да се е подписал на всеки ред. Освен това, самомнението му, че е голям манипулатор, му играе много лоша шега. Историята (не говоря за Големата История) показва, че такъв тип “хитреци” накрая загазват.

Стефан Гайд с неговата изключително интересна теория за разчитането на древната тракийска писменост постави на голямо изпитание нашите откърмени от тоталитарния режим учени, когато не е било възможно някой да направи “кариера” дори в сфера толкова далече от политиката като археология и история без пряката благословия на партия и грижовни служби и без оценката “това е наше момче”. Та “нашите момчета” са живи и здрави днес и без да дават отчет за това как всъщност са станали “учени” професори, поради шанса си да се родят в България – страна на уникална история, се изживяват – точно както са ги учили, че всичко им принадлежи. Дори великата история на България! “Нашите момчета” са арогантни, моралът е подчинен на целта /така е било в тяхната младост, те друго не знаят/. Сега целите са други, няма значение, морал няма. Викат журналисти от “National Geographic”, но в арогантността си не се свенят да им покажат как копаят с багери уникалните съкровища на България, а след това дори не им минава през ум да изпитат някаква вина, че са злепоставили народа си. Журналистите били виновни! нашите професори споделили с тях какво правят като с приятели , а те взели, че ги издали! Невероятна тъпота! Че за какво са журналиститте ако не да разказват точно такива неща! Много типичен представител е проф. Николай Овчаров. В официалната литература той се води като “ до-откривател” на Перперикон /каквото и да означава това/, но се държи така, сякаш историята на България е нещо, което е негова лична собственост. Глезено дете на комунизма, на което му е внушено, че е над другите деца - какво прави едно такова дете в нови условия? Не е нужно да гадаете, гледайте проф. Николай Овчаров. Естествено, науката е на заден план /той не е научен на друго/. Със сигурност е практичен /както можехте да се досетите/ - в новите условия, след комунизма е важно шоуто. Ето ви отличен шоумен! С всички сили – по всички медии! На моменти хората дори се объркват – това кой журналист беше? Дори в перверзната роля на артист- жрец върху свещения град на траките Перперикон, изпълняващ будещи гадене ритули / нищо общо с траките, не се притеснявайте/. Някой сеща ли се какво е следващото действие на глезанчето на комунизма? Аз не се сетих, признавам. Проф. Николай Овчаров е ръкоположен рицар- тамплиер. Без майтап. Какво общо има това с българската история и с корените на един овчар-ов? Няма никаква загадка – модерно е! , не е българско, разбира се, но могат да паднат пари. И ето, това лице, защото аз наистина не мога да нарека това лице професор повече, дава оценка на изключително интересната теория на Стефан Гайд за разчитането на древната тракийска писменост. Без да споменава някаква, дори проформа научна аргументация, той не само я отхвърля, но обвинява автора в “меркантилост” Невероятна наглост! Срещнах какви ли не обвинения срещу Стефан Гайд и неговия брат, с когото явно работят заедно. Такива явни глупости са изписани за този чавек! /Просто да се чудиш, що за порода сме ние! Някой иска да каже нещо много хубаво за нас, а всички се нахвърлят върху него!/ Потърсих всички възможни факти /а не квалификации/ и не намерих нищо лошо, всеки може да се увери сам, ако жертвува малко време. Обвиняват ги, че се опитват да възродят орфизма, това е съвсем накратко всичко, което открих. Може би те нямат такава цел, не знам, такива противоречащи си глупости по техен адрес са изписани в интернет, че човек не може да бъде сигурен, казвам какво е в обобщен вид обвинението. Но да приемем условно, че е така / предварително се извинявам на Стефан Гайд, ако с нещо засягам научните му концепции, причината е моето невежество, той безспорно е спечелил моето дълбоко уважение/. Та мисълта ми беше за Н.Овчаров, който обвинява Стефан Гайд в меркантилност. Един, който е приел Дан Браун за свой духовен идеал /безспорен модел на меркантилост/ обвинява в меркантилност този, който прави достояние на своите сънародници, че една от най-сложните и дълбоки философски системи, създадени от човечеството – орфизмът, е дело на нашите деди! Пред нас стоят двама – единият избира пошлостта на днешния свят, избира ценностна система, която никога не е била българска. Другият ни води в далечните ни корени / и никой не може да го обори с научна аргументация, че греши -забележете!/. Николай Овчаров избира Дан Браун, Стефан Гайд ни предлага Орфей /образно казано/. Дан Браун срещу Орфей.
Аз съм за Орфей.

Това лице – Дакашев май-наистина е с психично отклонение. Не може да има разумно обяснение за това как преследва тези братя Гайдарски. Аз четох неговия сайт, който той непрекъснато препоръчва, където се очаква да има разобличения за ужасни неща. В общи линии би могло да е много смешно това, което пише там, ако не беше лошия привкус на лична омраза. Например един от главните разобличители е едно глуповато момче. То разказва как се отделил от църквата им. Всичко беше много хубаво там, казва, между нас имаше добро приятелство, но когато направиха олтар не можех да стоя на такова ужасно място. Аз, доколкото знам, олтари има в пробладаващата част от църквите по света! Не мисля че е нужно да се пита богослов. Можете да си представите реакцията на коя да е възрастна жена пред “Александър Невски” , ако я спрете и и кажете, че тя трябва да ходи на църква, за да си намери приятелки, а не за да се моли на Бога и че това, че в храма има олтар е извънредно лошо нещо. Най-ворятно жената ще се прекръсти и ще избяга от вас възможно най-бързо след такова изявление. Голям майтап е и следното “разобличение” – обвинява ги че били регистрирани, /точно така – регистрирани – това е обвинението/, когато бил при тях. Дори бил главно действащо лице при регистрацията, няма грешка. И другите разобличения са от такова естество, че по същество са позитивни за братята неща. Например – това, което многократно и изписал из целия нет – че Стефан Гайд бил гуру и бил увлякъл 200 човека след себе си – все интелектуалци. Всеки, който е чел книгите на Гайд е усетил широтата на разбиранията на този човек, определено не тип “гуру”. Но фактът, че са го последвали в разбиранията му 200 интелектуалци всъщност е страхотен комплимент. Ако това, което казва Дакашев е вярно, мога само да кажа –евалла на Стефан Гайд! Върви и събери в скептична България 200 интелектуалци, които да те последват и ми се обади, Дакашев! Виж след такъв като Дакашев е невъзможно да тръгне дори и един прост човек, камо ли интелектуалец, може би един – да, но само ако е изключително прост. Най-често изказванията си Дакашев започва с изтъкването на това, че познава братята Гайдарски добре. Това в неговия объркан ум е обвинение в друг смисъл, но единствено това обвинение, според мен е наистина реално. Да допуснеш такъв нередовен човек като Дакашев до себе си наистина не говори добре. Вероятно има разумно обяснение – може би като са се запознали не е бил толкова луд, а като са разбрали че е куку са го разкарали. Наистина е изключено такъв като него да вирее в среда на интелектуалци – както самият той ги представя. Толкова ужасно просташки език има, че със сигурност са го изгонили от средата си. Това обяснява и злобеенето му всъщност.

Интервю на Екатерина Аврамова-Колева с Д-р Стефан Гайд:

http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=499&Itemid=55&lang=bg

„Да не бъдем тесногръди в науката!” 03/05/2007 г., Враца.
Интервю на Ани Костова с Георги Ганецовски – специалист по праисторич еска археология към Регионалния Исторически Музей в гр. Враца, където се съхраняват Кивотът и Първата Плоча на Орфеевия Завет (Плочката от Градешница). Г-н Ганецовски е запознат с трудовете на Д-р Стефан Гайд и споделя своето професионално мнение: (изчакай за пълно сваляне на звуковия файл)

http://dariknews.net/view_article.php?article_id=141312

Дами и Господа, В следното открито писмо д-р Гайд дава отговор на нападките отправени от определени кръгове срещу него:
http://www.institutet-science.com/bg/letter.php

Сайта вярно има доста неща за декодирането.

Ей го линка:

www.institutet-science.com

ММ, вместо да са говорят глупости, спокойно може да се разгледат откритията на [url]http://www.institutet-science.com/[/url].

бре, стига с тоя шарлатанин се занимавахте, че за смех всички станахме с неговите глупости.
той - Стефан Гайд - Стефан Гайдарски и неговия по-малък брат - Цветан Гайдарски са гурувци на ню ейдж сектичка - домашен часпром на принципа на художествената самодейност в собствените си домове.
измислиха си и история на траките, и документи и книги изфалшифицираха, и глупаци има които да им верват, и аз навремето бях един от тях, и не съм единствения дето им е сърбал попарата . . .
ето ги на, четете какво са преживели хората с тези палячовци:
www.lozata.info
Димитър Дакашев
0888 261 298

Етапи и методика на проучванията на раннохалколитната “Карановска протописменост”
Георги Стоянов

Втора част

Ч е т в ъ р т о. Дешифровката.
През изминалата година, особено от лятото насам, българската праисторическа наука изживя един, макар и мимолетен празник – само за няколко месеца бяха изречени такова количество мисли на тема “Раннохалколитна палеография в България”, което като обем и съдържание определено надхвърля всичко, написано през изминалите четиридесет години.
Най-положителното в случая е, че много професионални изследователи от българските
музеи и институти се осмелиха да се ангажират открито с конкретни свои становища по въпроса, преодолявайки по този начин наложеното от неведоми сили вековно табу. На първо място проф.Овчаров прояви принципна прямост при оповестяването на необичайната си “находка”, глинената плочка от някогашната ми колекция. Не ми е известно къде е бил проф.Овчаров в административната йерархия към 1990г., но днес имам увереността, че ако преди петнадесет години на него бях показал плочката, както и подготвените за публикации поредица от статии, то с негово съдействие и дейно участие отдавна вече “Карановската протописменост” щеше да е дешифрирана, предмета “Раннохалколитна палеография от България” да се преподава в българските и чуждестранни университети.
От публикациите, които познавам е видно, че до момента категорични заявки за частична или пълна дешифровка на протописмеността “Караново”, са направили трима български изследователи.
Представям ги хронологично:
- “Хипотеза на Г.Стоянов” за пълна дешифровка на текстовете. Непубликувани мои материали от
периода 1986-88г.
След като успях да съставя паралелните таблици с отделните знаци, знакосъчетания и групи в трите текста – “Точиларе”, “Караново” и “Градешница” – пристъпих към рачитането на самата протописменост като цяло. За две години успях да вложа смислово съдържание в около 70% от знаците върху трите плочки и в един момент осъзнах, че, в общи линии, мога да “чета” тези и други фрагментарни раннохалколитни текстове, добивайки представа за вложената в съдържанието на текстовете идея.
Останаха с неясно съдържание някои знаци от моята плочка, но, както изтъкна проф. Овчаров, с нея щели да се занимават десетки и стотици изследователи – пожелавам им да имат повече късмет от мене и да ги доразчетат.
Резултатите, които получих от моята дешифровка, на първо място ме разочароваха самият мене – очаквах някакви сензационни разкрития. Оказа се обаче, че всеки изследовател, добре познаващ ситуираната стратиграфия на обектите от каменно-медната епоха в България /предимно жилища, некрополи и пр./, както и предметните способи за предаване на съобщения, произхождащи от тях /битов, религиозен и погребален инвентар/, има реалната възможност, съпоставяйки знаците от отделните писма, да им даде някакви тълкувания в контекста на материалите от българските енеолитни култури.
Според моите проучвания, темата на “Карановската протописменост” е г и н о т е и ч н а
а н т р о п о г о н и я - първопоявата на четирите жени, прародителки на човешкият род, в условията на първичният Мрак, Студ, Тишина. Мъжът, като биологичен вид, все още не съществува . За това, те са принудени да зачеват по свръхестествен, неконвенционален начин /непорочно зачатие, недокоснати от мъж/.
Двата текста, “Караново” и “Градешница”, са паралелни - на тях описанието на тази история е от самото начало, с някои незначителни допълнения / “Градешница”/. В текста “Точиларе” вече се разглежда самостоятелно тайнството на третата, най-малката принцеса, по време на последното пълнолуние през оставащите пет денонощия от слънчевата година.
В общи линии това е, според мене, дешифровката. Нещо друго, по интересно, няма/ по подробно темата смятам да разгледам в статията “Космогония, космология и културните герои в митологията на каменно-медната епоха в България”/.
В историческите науки е общоприета традиция първооткривателят на някоя новост да именува откритието си с подходящо за случая, дори екзотично име. Например “Полегналата Тодорка”. В тази връзка реших да нарека дешифрираните от мене текстове, съобразно с обичайната световна практика при работа с такъв вид паметници. Най-характерни са глинените плочки с шумеро-акадски текстове, обозначавани от откривателите си с началните думи, с които започват разказите, записани върху тях / например епоса “Енума елиш ...”, “Когато, там горе ...”/. В този контекст прецених, че трите, основни до момента за България раннохалколитни текста, е подходящо да се именуват като:
- текста “Караново” “РангиПапаКеити-Марама” – 1
- текста “Градешница” “РангиПапаКеити-Марама” – 2
- текста “Точиларе” “Кеити-Марама”, “Принцесата на Луната” от Точиларе.
- “Хипотеза на ст.н.с./тогава, 1990г./ В.Николов за частична дешифровка.
Според нея, текста “Градешница” описва прамайката-Земя и прародителят-Небе в свещенният им брак по време на пълнолуние. Тайнството е съпроводено с ритуалният посев на семена, равносилно на символичното оплождане утробата на прамайката-Земя.
- “Хипотеза на д-р Гайд” за цялостна дешифровка /без текста “Точиларе”/.
Раннохалколитните текстове от България са дешифруеми с помоща на древноегипетската
Йероглифна система и съдържат религиозни текстове. Тях авторът свързва с тракийският орфизъм на Балканите.

Пето. Класификационна генеалогия на “ Карановската протописменост” /развите, взаимосвързаност, разпространение/.
- “Хипотеза на проф. Радивое Пешич”. “Карановската протописменост” имала “Винчански /протосръбски/” произход. Хоризонтът Криводол-Сълкуца-Коджадермен-Гумелница-Караново VI по същество имали “Винчански” произход. Обратното влияние на култура “Градешница” се изразявало чрез появата тук на писменост – глинените таблички от Градешница били с “Винчански” писмени знаци / Николов, 1970г., с.2. I-net винчанской письменности, Всеобщая история, Сафронов В.А./.
- “Хипотеза на акад. Вл.Георгиев. Раннохалколитната протописменост от България е залегнала в
основата на Критско-Егейските писмена.
- “Хипотеза на Н.Панайотов. Варненският автор лансира версията, че раннохалколитните
текстове са прототипа на протоеврейската писменост.
- “Хипотеза на доц. д-р Е.Данков. “ ... пиктографичната писменост, използвана от библейските
PELASGI ...” Авторът има пред вид, че, преди привнасянето на най-архаичните форми на древногръцкия език на ахейците /XVв.пр.н.е./, източното средиземноморие е обитавано от народи в две основни етногрупи: анатолийски пласт и пеласгийски/генетически близък до тракийския, по линия на общата островна Прародина, откъдето след Vв.пр.н.е. пристига на Балканите и полумитичният Орфей/.. И двата пласта говорели на неиндоевропейски езици.
- “Хипотеза на ............” Раннохалколитната “Карановска протописменост” изиграла основна
роля при възникването, развитието и разпространението на Критско-Егейските писмена./до ок.1500г.пр.н.е./ .До това време населението на Източното Средиземноморие говорело на някакви неизвестни праезици, примерно от анатолийско-пеласгийската езикова група. Ако някой от тези езици е бил зафиксиран върху Критско-Микенски писмени паметници, естествено би представил неговата морфологическа и синтактична структура.. Проучвайки Критските текстове, изследователите правят много важно откритие – постоянно повтарящи се един до друг или в определена последователност на някои от изобразените знаци/редубликация, удвоявания/. В началото на страна “А” на “Диска от Фестос” тази закономерност е ясно изразена.
Такова удвояване на морфеми има само на две места в света – на Японските острови и в някои
полинезийски диалекти. Следователно, наред за проучвания са петроглифите на бялата разновидност на народа айну от о.Хокайдо, а също и дендроглифите от о-ви Чатъм, източно от Нова Зеландия.


Ловеч Георги Стоянов

Sigurno veche prekalqvam,no za samata statiq:1.V duha na stanovishteto mi za ANAHRONIZMITE - shtom "TRAKI"se poqvqva kato termin u Herodot,ili Tukidit,za PROTOtraki predi tqh e nepravilno /i pogreshno/ da se govori.Trqbva sledovatelno da se potursi /dori samo kato hipoteza/ deystvitelnata obshtnostna prinadlezhnost na Orfey - vse pak v rubrikata "TRAKI"vlizat ne malko izvestni plemena...osobeno PELASGITE,za koito pishe Tukidit. Vprochem toy kazva, che ELINITE /nalzhili tozi svoy etnonim po voenno-politicheski prichini/ NASLEDILI pochti vsichko ot tqh.Az bih kazal, che napravo sa go PRISVOILI. 2.Orfey bil izobrazqvan sus svituci-ne vqrvam da sa bili knizhki s kartinki. 3.Ako nqkoi ot plemenata,vkliucheni v ponqtieto "TRAKI"nikoga ne e imalo,ili s techenie na vremeto izgubilo i zabrvilo pismenostta si, to za drugi /v aziatska MIZIA napr./ e dokazano veche nalichieto na pismenost. Nakraq bih obobshtil taka:mnogo ot neshtata,s koito elinite se hvalqt kato nashi uchiteli vsushtnost stoqt tochno V OGLEDALNO NESUOTVETSTVIE - TE sa UCHENICITE.

...vuv vruzka s ANAHRONIZMA da se govori za "GURCI"ili "ELINI"po vremeto na OMIR e napravo SMESHNO,da ne kazha ZHALKO - vse edno da chetesh biografiqta na Ainshtain,v koqto pishe za novorodeniq atomen fizik...sigurno e,che e stanal takuv MAAAALKO PO-KUSNO

do nepoznatoto drugarche: Ne sum istorik i tukmo v tova e bedata...vse edno,bez da sum i avtoproizvoditel,da imam kusmeta da se sdobiq s "mercedes",koyto...makar suvsem "nov"se nuzhdae nezabavno ot osnoven remont -ne na kupeto i dzhantite a na samiq dvigatel. Nepriqtno nali ? Kolko po-prestupno e predlaganeto na ISTORIA-MENTE...bez preuvelichenie tova mi kostvashe godini "kokosha slepota",umstveno svruh naprezhenie i nravstven diskomfort. Nali zatova e razdelenieto na truda -da razchitame na profesionalistite v nay-tesniq smisul. Vse pak sum dovolen,che izpitanieto "Istoria na Bulgaria"me prinudi da si porazmurdam mozuka /nadqvam se,che ne sum "mrudnal"/ i da si izqsnq,pone v nay-obshti cherti, principnata postanovka na neshtata ot istoricheska gledna tochka,a imenno:NEDOPUSTIMA E ANAHRONICHNATA upotreba na dumi,ponqtiq,kategorii -napr. NIAMA "slaviani"/pra-slaviani/predi AZBUKATA na Sv.Sv.K i M...i koyto tvurdi drugo - LUZHE !!! Ottam natatuk neshtata se podrezhdat - da zapovqdat istoricite.

Proshtavay! Oshte dokato pisheh predhodnite "razmisli"usetih,che propusnah neshto vazhno: Iskam nqkoy da mi pokazhe izpisana dumata "SLAVIANI"...PREDI !!!...da se poqvi AZBUKATA /AZ BUKI VEDI/ na neynite suzdateli-Sv.Sv.Kiril i Metodi. Ako tq sushtestvuva samo vuv varianta SKLavi,SKL-avini,As-SAKLab.../na bulgarskata suvr.karta vidqh selo SKLAVE/,to tova e dokazatelstvo,che predi AZBUKATA,horata,koito eventualno q vuzprieli,ne sa bili nikakvi SLAVIANI,a "ROBI"-spored onezi,koito sa gi predpochitali takiva... E !!!Nqma "sluchini" neshta-Horata,prosto minavat ot edno "agregatno" sustoqnie-v drugo...Ot ROBI, stavat SVOBODNI-blagodarenie na SLOVOTO /IISUS HRISTOS/ PO stechenie na obstoqtelstvata, v tova vreme i mqsto,stava vupros za samoosuznavaneto na edna ETNO-KULTURNO-RELIGIOZNO-ISTORICHESKA OBSHTNOST...BULGARI!!!

Уважаеми Аlleksey! Приятно е да четеш нещо по-различно от невероятните глупости, които щедро ръси някакъв гастролиращ аматьор, сещаш ли се кой? Ами шилото от торбата - Стефан Гайд. Този господин все иска да каже последната дума. И все повече затъва и става за посмешище. Повярвай ми, скоро той ще стане синоним на "глупав и нахален манипулатор". Просто казваш някому "Гайд такъв!" и той ще тръгне да те съди за обида. Та да си дойдем на темата. Думата "славяни" наистина идва от "слово", както "немци" - от неми, такива словото на които е неразбираемо. И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ОТ "РОБ"!" . Това е едно звуково подобие. Както "БЪЛГАРИ" ИМА БЕГЛО ЗВУКОВО ПОДОБИЕ С ВУЛГАРЕН! Тези звукови подобия вкарват в дълбока заблуда хора с мислене като гореспоментия "Д-р Гайд". Пази се от такава заблуда, уважаеми начинаещ историко1 Ако успееш, дано Бог ти даде много успехи в това трудно и хлъзгаво поприще, политизирано от безброй политнегодницо от много, ама много столетия насам.

I taka:"Nakraq shte doidat podigravchiite"/spored pisanieto/. Neka vse pak opitam nakratko da porazsuzhdavam za "kokteila"BULGARI. Osnovnite mu sustavki,spored vse oshte aktyalnoto nauchno stanovishte,sa "TRAKI","SLAVIANI","PRABULGARI"- kato ni ubezhdavat che trakite i slavqnite ne sa bulgari,a samite "prabulgari"sa tyurki...kude ostanaha BULGARITE?! Eto vi pulen absurd...i to "NAUCHEN": v dneshna Bulgaria ima vsqkakvi /slaviani,tyurki,cigani,evrei,armenci,dori ostatuci ot traki i mn. dr.etnosi/,NO NE I BULGARI!!! Posmey se "Vokil"na razmutenoto si samosuznanie...vinata ne e tvoia. No kak togava stoiat neshtata? V ogledalno nesuotvetstvie s izlozhenoto po-gore,a imenno:nito TRAKI,nito SLAVIANI,nitoPRABULGARI sa realen etno-kulturen,a samo i edinstveno ISTORIOGRAFSKI kontingent,t.e.-samo na kniga...kato "indiancite".Trqbva da se priznae,che na kogoto e hrumnala tazi BOZA/kokteil/ e naistina genialen bulgaromrazec,dobur posledovatel na DIVIDE ET IMPERA,a se okazva,che sme dosta podatlivi na tazi izpitana taktika-mogat da ni razdelqt po vseki edin vupros,a tozi ne e malovazhen struva mi se. Zashtoto se okazva,che nai-mnogobroiniq narod sled indusite-t.n.TRAKI...edinstveni na sveta nqmat mitologiq napr. Sushto i bulgarite.Nas tova obache ne triabva da ni iznenadva,tuy kato i dvata naroda sa IZCHEZNALI...pone na kniga.No to ottam se zapochva-pak kato pri "indiancite".Zalichavash /ili podmehqsh/ istinskite imena MAI,ACTEKI,DAKOTA...a posle i materialnite im nositeli.Istoriografskiq termin TRAKI se poqvqva v elinskata knzhnina 5-4 v.BC,bez nikoy da mozhe da obiasni kakvo oznacava vsushtnost.Ottam nasetne /suvsem bez maitap/istoriata ni gumzhi ot nesekvashti opiti MIZI,GETI,TRIBALI,PELASGI/BELGI/BRIGI/BULGI...da budat izlicheni ot liceto na zemqta.Aleksandr uspqva da gi iztlaska na sever i iztok,po-kusno Rim dovurshva zapochnatoto,no..."sled kato minalo mnogo vreme",sus strashna voyska tqhno iadro vuzvurnalo starodavnite si zemi. Shto se otnasq do SLAVIANITE : NEKA MI POKAZHAT PONE EDIN DOKUMENT,v koito tazi duma e zapisana - no ne s pravopis i znachenie na"ROBI"/za chiyto etnos nikoy ne e durzhal smetka/. V deistvitelnost PURVI SLAVIANI /ili po-tochno SLOVENI, ot bukvata S-slovo/ sa Kiril,Metodi,Kliment...i uchenicite im /BOUKARCHETA/ t.e. nay-obrazovanite BULGARI,razprostraniteli na novata pismenost,doshla da obedini pozabravilite se rodnini i da im pomogne DA SE OSUZNAIAT KATO NARODNOST B U L G A R I ! ! !

Dulo, Sergej4o, matiobs, Mann, Melhizedek, Stefan Jerusski, Стефан Гайд, Staria ot Belene, Belena Rjapa i o6te 101 dalmatinci! Kefq se da 4eta vsi4ko za vas i ot vas. Ot qsni po-qsni ste mi. Stana mi sku4no. Az pove4e nqma da si igrajkam s vas - vie ste lo6i deca! Mnogo ste ednoobrazni i sku4ni. Mnogo bqhte sme6ni i az iskreno se hileh kak wednaga otwry6ahte kato kitajsko pliu6eno ku4ence s elektronika v korem4eto. Vikne6 "Bau-bau!" i to vednaga otgovarq. Ajde, 4ao, 4e mi pisna! Uoh, eki vaki!

A,be,Haiduk,nima tvurdish,che sreshtu bulgarite nqma zagovor? Che ti i turskoto robstvo shte otrechesh. Ili shte otrechesh zakanata na onq imperator -Isak-Angel,che ako uspee da postavi bulgarite na kolene shte naseli razbunenata im zemq s evrei,tiurki i dr.narodnosti...Togava Ivan-Asen mu nachuka kancheto,no dneshnite care qvno porastnaha za strategicheskata doktrina DA SE ZATRIQT BULGARITE

Ще се разплача! Горкият човек! Седи си Гайдарски по нощите, пули се в екрана и чатка ли, блъска клавиатурата. Съвсем зле! Колко е часа? 01:08. Защо не те хваща сън, та стоиш до 04:40? По това време трябва да спиш, да си отдъхваш от тежък полезен труд. Всъщност, знаеш ли какво значи “труд”? Вече се видя, че не знаеш смисъла на много думи: откритие, наука, чест, благородство....Не ми се занимава да те просвещавам. И аз не съм много просветен. Например не знаех кой е професор Крум Балтаджиев. Хванах се за главата, като прегледах по диагонал писанията му. Бедна майка България, след като е дала това звание на писача! Такава патриотарска каша, поднесена с втръснали политиканствувания! Б-р-р, чак гадно, вмирисано! Нищо ново. Пак евреи, пак комунисти, пак заговори, руснаци, сърби. гърци. Четеш и немееш от идиотизми като “изгражданата геополитическа ос: Москва-Белград-Атина” (???), политпропаганда като “лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера”...”Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи”. Оказа се, че има и “разрушителната теза на еврокомисарите”, изпищяха и американците “...същевременно ми стана ясно, защо американската нация се състои от жизнерадостни идиоти. ГАЙДАРСКИ, ВНИМАВАЙ С КОГО СЕ ХВАЩАШ, НАЛИ И ТИ СИ АМЕРИКАНЕЦ! ТОКУ ВИЖ НА НЯКОГО В EMBASSY-ТО МУ ХРУМНЕ, ЧЕ ПРЕКАЛЯВАШ! Не оставил професорът Балтаджиев никого неоплют, никого не ударен с балтия. Това А.Фол, Н.Генчев, В.Гюзелев. И.Димитров, Б.Димитров нали са съвременници, може случайно да са му пуснали някоя бяла бюлетина. Въпреки, че да ги нарече “ибрикчии” е връх на мизерията на една душица, все пак някои от тях са покойници! Но да хули Державин и Сперанский, Бешевлиев, Златарски, Марин Дринов и Иречек! Ей Богу, заслужава да развържат едно “фашио” и да му нашарят задника! Публично. Нещастният дали знае, че Геза Фехер единствен свърза Мадарския конник със ...Сасанидска Персия. Нали сега персите са на мода! Нека такива олигофрени не ни учат на българщина, защото някой може да се ядоса....

Дами и Господа,
В следното открито писмо д-р Гайд дава отговор на нападките отправени от определени кръгове срещу него:
http://www.institutet-science.com/bg/letter.php

Защо траките изчезнаха от нашите учебници
Стигна се до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала
ПРОФ. КРУМ БАЛТАДЖИЕВ (статия в-к Атака, брой 213 - 17/06/2006)
Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н.
Преди да изчезнат от учебниците, траките "изчезнаха" от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталинските концепции "изчезваха" от историята. Тази руска теория за "изчезналите" народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип: "Има народ - има проблем, няма народ - няма проблем". В по-ново време проводници на тази теория в Русия са: С. А. Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И. Зрдели и някои други. Естествено сред "изчезналите" народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите - скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари.
Траките трябваше да "изчезнат", защото
това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос: Москва-Белград-Атина.
За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров - една опашата лъжа!
Траките, според Херодот, били най-многобройния народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков, проф. Василка Тъпкова-Заимова* и особено акад. Димитър Ангелов се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били: "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV-V в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т.н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество, траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори: чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще, траките започват да се "изпаряват" и да "изчезват", защото така са наредили отгоре!
Фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните "редактирания" и преписи на Омировия епос. Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят.
Това, че траките и древните македонци (трако-илирийци) били "изчезнали" през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си "Десетте лъжи на Македонизма" и "Българите и Александър Македонски" твърди, че
древните македонци били "гръцко племе" и че нямали нищо общо със съвременните македонци.
Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина "Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос.
Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той, пускайки дезинформации в публичното пространство. В книгата си "Десетте лъжи на Македонизма", Димитров дава копие от български надпис на цар Самуил, в който има пасаж, определящ цар Самуил като "цар на Българи и Ромеи". Надписът е открит през 1997 г. на каменна плоча в българска църква на територията на Гърция. Той е изпратен като снимков материал и реплика от гръцки граждани от български произход до Божидар Димитров. Първоначално Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в една публикация във в. "Македония", а след това се отметна и каза, че е оригинален. Междувременно гръцките власти откриха надписа и го унищожиха!... Същият Божидар Димитров се обяви и категорично против експедициите на проф. Петко Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене на следи от библейския потоп в Черно море и предпотопните селища по нашата стара брегова линия. Въпреки заявените цели на експедицията, Божидар Димитров ги обвини, че под предлог, че търсят "потъналия Ноев ковчег", всъщност правят проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров като виден комунист не е чел Библията и затова не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият професор Балард обяви награда от 10 милиона долара ако някой го открие. Нека не забравяме, че все пак проф. Балард откри кораба "Титаник" и е човек, който се занимава със сериозна наука за разлика от Божидар Димитров, който впрегна историческата наука и археологията в служба на ДС, БКП/БСП и собствения си джоб!...
Комунистически фалшификатори, тоталитарни цензори и "историци" в периода 1944-89 г.
След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историкът Стефан Чурешки: "...Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени... На мястото на старите аристократични професори и доценти, в университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера... Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става".
По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г, секретар на ЦК на БКП - 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов, конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов.
При прегледа на документи и архиви прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като: Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана Фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара Йосиф Пинкас*, Самуел Франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, Фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на БКП!
Тези "български историци" пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и опорочена! Механизмите, по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки. Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, X и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите - "историци" с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците: проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков.
Фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологията рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите "историци" са категорични за това и дори залепят съответния етикет "монархо-фашизъм"! Фашизъм обаче е имало в Италия по времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното,
твърде вероятно е да се окаже, че "първият фашист" може да е
бил кан Кубрат,
тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!...
Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Желю Желев ("Фашизмът") за появата на известни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и "глобализма" ("Новия световен ред " или "Рах Аmericana")!...
Главните съветници на комунистическия диктатор Тодор Живков бяха хора от вашата черга, като: Нико Мойсей Яхиел*, Жак Натан Примо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Паси*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*, Леон Фабрикант*, Соломон Франсез* и др. За да се прикрият тези факти сега някои искат да се закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че две от темите, по които тя искаше да работи са: "Изграждането и дейността на КДС и МВР в периода 1944-48 г." и "ДС и българската историческа наука". Както казва народът : "Де го чукаш, де се пука".
За целия материал:
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=14792&edition_id=213&format=html

Сергейчо, мамин, защо се форсираш толкова? Да не би да си същият Стефан Гайд, наричан още Стефан Гайдарски? Ти си, ти си, познах те! Толкова характерен изказ имаш, че въпреки всякакви твои плоски хитрости – псевдоними, правописни грешки, все се обозначаваш. Я обясни на широката публика, защо така се засягаш , когато някой напише: “изцепките на Божидар Димитров (иначе много грамотен и приятен лаладжия) за ирано-таджикския произход на прабългарите е вече дразнещ.” Така мисли човекът, така си пише. Воля негова. Аз виждам даже много симпатия към професора. Защо това да са “гнусотии”? А ето твоите спонтанно излезли слова, неудържимо като сюргюн, направо погнусяват читателя: “Жалко е, че има такива мизерници, дето като нищо не могат да открият самите те, могат само да мърсуват по чужд адрес. Срещу тех трябва да има закон, да отговарят за лъжите си!” Закони за лъжите има и тези, които са сгазили лука, накрая получават своето. Думата “откритие” за теб е съвсем непонятана, толкова далеч си от смисловата й същност. Вземи някой тълковен речник, за да научиш значението й! Въобще, поработи, повече поработи с книгите, преди да хванеш да пишеш нещо, “ Сергейчо”! За да няма толкова резил. А, сетих се, професор Овчаров, археологът, не беше ли казал нещо за Гайдарски? Проф. Николай Овчаров отхвърли като неприемливи опитите на псевдоучени като Стефан Гайд да тълкуват след компютърна обработка текстовете,закодирани в подобни пиктограми. "След изчистването на линиите нарисунъка всеки вижда каквото си иска - на един му се струва, че това е кон, на друг - че е сграда", лаконичен бе професорът.” – в. Стандарт от 9.8.2006.

Много ми е чудно защо и с каква по-точно цел някои съмнителни (меко казано) лица тук се занимават толкова усърдно с американеца от български произход Стефан Гайд? Пък и откъде го познават толкова добре след като човекът си живее в САЩ? Откъде ли имат те толкова точна? и верна? информация за него та да ни просветват дали е доктор, дали не е, дали си бил загубил дипломите, пък къде и как, пък и в какви страшни? и незаконни? дела се бил забъркал заедно с неговия брат? Много мирише на гнило тази просветителска? информация. Абе тия хора от ЦРУ ли са или КГБ та толкова много подробности за човека да знаят бе? Па ако наистина са от там, па ако наистина беха верни тия техни "версии", то тоя Гайд да е бил сто пъти разследван от закона и немаше да има нужда "г-н Петров" и тем подобните да ни светват по въпроса. Аз викам гнилоч и завист си е това. Така говорят гнусотии същите господа и за проф. Овчаров и проф. Божидар Димитров, па и за всеки друг като излезе с некое добро за българите откритие. Жалко е, че има такива мизерници, дето като нищо не могат да открият самите те, могат само да мърсуват по чужд адрес. Срещу тех трябва да има закон, да отговарят за лъжите си!

Priqtelyuo, P.S. :prosto se setih,che ideata mi se sustoi v slednoto:kogato kazvash napr. GERMANTSI...ti izrazqvash svoeto mislene za tqh,dokato te izobshto ne poznavat tova ponqtie- te sa DEUTSCHE...Taka i az imam pravo da ne se suglasq s koqto i da bilo prishtqvka da me naricha/i po- vazhnoto-opredelq/ napr. kato VULGAREN /prostak/ i pr. naistina samo prostatsite ne osuznavat silata na SLOVOTO!!! Zabelezhi,che pri men e vuzmozhen "prevod" na ORFEY /kazvam "vuzmozhen",a ne veren/...hor pee,hora peqt i t.n.Mozhe da se zamislish zashto bukvata "B"/bulgarsko "B"/e premahnata ot genialnite gramatitsi-gurtsite i e zamenena s "MP"...Togava,mozhe bi shte osuznaesh, che napr. Pela e bila vsushtnost BELA,pelasgite-BELGI i t.n. i t.n. Neka prochee nazovavame neshtata s istinskite im imena!

Iskreno blagodarq za iznenadata da imam subesednik! Moqt interes po otnoshenie na bulgarite eskalira imenno poradi fundamentalni praznini v obqsnenieto na bulgarskata istoria...mnogo "debeli"knigi /chak tlusti/ samo ilustrirat pogovorkata:"voda gazi-zhaden hodi"! Ne che Bog nqma da ni pomogne da se opravim i slepeshkata,no sigurno shte ni vuzdade spored:"koito ima ochi da gleda,koito ima ushi-da slusha". Po nikakuv nachin ne iskam da postavqm bulgarite v nqkakvo polozhenie na izbranitsi/za dobro ili losho/...imam pravo samo da mislq za tqh i da ne pozvolqvam da me manipulirat bilo oshtetqvaiki me,bilo vuzvelichavaiki ni. Imenno poradi ochevidnata oburkanost vuv vuzgledite: Shto e BULGARIN reshih,che SLOVOTO e poveche ot ruini,kokali i gruntsi...i v bulgarskite dumi se KRIE istinata za tqh/za nas/.Nishto ne ni opravdava che pomnim predtsite si 2-3 pokolenia nazad,no i nishto ne mozhe da ni poprechi da se opitvame da razberem:OT KUDE IDEM,KOI SME,NA KUDE OTIVAME!

Ние май стигнахме до задънена улица. Не можем да се оправим с понятието "българи"! Как ли се оправят с понятието "унгарци". Ами с "румънци"? Ами с "австрийци"? "Германци"? "Испанци"? "Италианци"? Aleksey, Alleksey, я по-добре вземи дебелите книги и се опитай да ги прочетеш. И да ги разбереш! Разсъжденията на празно място са празно занимание. Аз съм в понятието "българин", има още много като мен, няколко милиона. Как ще предложиш да се казваме? Сега за прабългарите. Какъв е въпросът, че не разбрах? Не зная точно кои са били. За мен това е народът на хан (не кан!) Аспарух. Има там разни спорове и ще ги има, нормално. За мен не е важно какъв е точно произходът им. По онези времена не е имало чисти "раси". Напълно е възможно към основното ТЮРКСКО ядро да са се присъединили и угорски, и ирански народи. Но съчиненията на Добрев, изцепките на Божидар Димитров (иначе много грамотен и приятен лаладжия) за ирано-таджикския произход на прабългарите е вече дразнещ. Нека господата се разходят до Казан, до Чебоксари и по-наизток, за да си проветрят главите. Още по-неприятни са драсканиците на някой си Стефан Гайд или Гайдарски, който спекулира с фрази за "генофонда" на нашия народ. Тук императивно се налага да се изисквт литературни данни. Кой, кога направи пълна генна характеристика на българите и я сравни с характеристиките на други народи? Проф. Иво Кременски (професор без специалност по медицинска генетика!) обяви в пресата, че "българинът имал еднакъв ген с турци, румънци и унгарци". Да паднеш от смях! Та хората от Долна Кремена и тези от Горна Кремена нямат "еднакъв ген". Всъщност, това може и да е гаф на неграмотни журналистчета...

Mislq,che golqmata bolest na bulgarskata istoriografia se sustoi v :1/Lipsa na zadulbochen etimologicheski analiz na nay-vazhnoto ponqtie"BULGARI",2/Anahronizm v izpolzvaneto na poveche ili po-malko izkustveno privneseni ponqtiq...sus zadna data "obqsnqvashti"minaloto i3/V rezultat i dobronamerenite izsledvaniq sa obrecheni...da ne govorim za idealnata pochva,da se spekulira i falshifitsira/do bezobrazie/istinskata istoria na bulgarite.Ami pomislete...ne beshe li chrez ponqtieto "PRABULGARI"vsushtnost/pone na hartiq/ "UNISHTOZHEN"sobstveno bulgarskiq narod? I na kakvo vi prilicha "681-1944"vurhu predishniq gerb...ne li na nadgroben nadpis?!?!?!Samiqt az bqh izvunredno iznenadan kogato proumqh IZKLIUCHITELNATA vazhnost na TOCHNATA i VQRNA upotreba na dumite...

Господа, взимате много насериозно феномена Гайд. Стефан Гайдарски е толкова траколог, лингвист, специалист в областта, колкото някой от вас е специалист в областта на тибетската демонология или размножението на тасманийския дявол. Това лице просто е намерило ниша, в която да се изявява с користна цел. Каква е тя? Първо - пари, второ влияние, власт над някаква група хора. Или първо влияние, власт, второ - пари, средства за охолен живот. Не мога да степенувам, признавам. Защото не е възможно да влезеш в психиката на този вид хора, освен, разбира се, ако не си специалист. Аз не съм такъв. Това, че лицето С.Гайдарски е взел за етикет именно траките, най-вероятно е чиста случайност. Етикет на какво? Това е опаковката на създадената от него псевдохристиянска еретична формация, наречена "Тракийска църква" - незаконна, нерегламентирана, тайна. Излязоха много разобличителни материали. Всякакви хора, специалисти или не чак дотам специалисти, препатили достатъчно или не чак дотам, скептици или ратници за Вярата се опитаха да критикуват, да опровергават, да изобличават Гайдарски и брат му - един зловещ тандем. Засега виждаме, че братята само увеличават териториите си - започнаха да се занимават освен с издателска дейност и с хореография (тракийска, де, “автентична”), снимат филмчета със съмнителна стойност. Единственото общо кратно е етикетът "траки". Единствено хубавото е, че те оставят мръсната си следа навсякъде. Така научихме и за Института по трансцендентен анализ на С.Гайдарски, и за “Академия Орфика” на Цветан Гайдарски – две измислени, заблуждаващи образувания, изцяло в тяхния извратен стил. Тези хора са професионални лъжци. Можете да се запознаете с фактите – в мрежата има предостатъчно. Осмелявам се да ви препоръчам да прочетете това-онова, за да придобиете траен имунитет срещу този вид зло. Имайте предвид, че всяка критика разпалва стръвта им за реванш, това е дълбока положителна обратна връзка, която ги подгрява и те неистово напират да вземат отново връх.

Iskam da dobavq,che kogato predi vreme izpadnah v istinska "4erna dupka",opitvayki se da proumeq BULGARSKATA narodnost,trqbvashe da minat godini predi da osuznaq pogreshnostta na osnovnite ponqtiq "traki","slavqni"i "prabulgari"-zashtoto,razglezhdani kato etnosi te prosto nikoga ne sa sushtestvuvali.Edva kogato postavih na mestata im sushtinskoto sudurzhanie skrito zad tqh,poluchih sravnitelno qsna predstava za zabelezhitelniq,izstradal bulgarski narod.

Gospoda, az sum samo hudozhnik,no ne smqtate li,che po otnoshenie na choveshkata istoria ne e vuzmozhno vqrno da q vidim ako za tselta izpolzvame postfaktum vuvedeni ponqtiq-nali nqma hristiqni predi Hristos?..Za "traki"sledovatelno mozhem uslovno da govorim edva sled poqvata na ponqtieto/4-5 b. b.c./ v elinskata knizhnina,vupreki che i togava to podmenq realno sushtestvuvashtite BRIGI,MIZI,GETI,TRIBALI,PELASGI i t.n. Sega tazi podmqna e pridobila grazhdanstvenost,no ima smisul samo kato usloven termin-obobshtenie.V protiven sluchay se izpada v ANAHRONIZM...zlokachestven pri tova,sushto tolkova podvezhdasht,kolkoto "indiantsi"napr.-suvsem pogreshen i nikak, ama nikak nevinen...

Етапи и методика на проучванията върху раннохалколитната “Карановска протописменост”
Първа част

Георги Стоянов

П ъ р в о. Позиционен анализ на писмата “Караново” и “Градешница”.
Въпросът се подразделя на две части:
- реултати от проучванията на раннохалколитната протописменост в България до 1994г.
За авторите на обнародваните публикации по темата се оказа непреодолим момент съставянето в изобразителна/начертателна/ форма на мозайката графично- архетипна структура на двете, известни до момента писма. Основната причина за тази невъзможност е неразличаването на отделните елементи /знаци/, образуващи в тези схеми съответните знакосъчетания /знакови лигатури/ и подгрупи.
В крайна сметка синтагматичната тъкан на двете писма остана нетипологизирана /като начертателни форми/ и съответно некласифицирана / като синтактичен строеж - букви, срички или думи/. Това пък, от своя страна, стана причина една от най-красивите перли в короната на древните човешки цивилизации, “Карановската протописменост”, да бъде отричана с презрителна усмивка или принизявана до нивото на “наченки на писменост”, почти нищо не значещи, безсмислени драскулки.
- през 1994г. изданието на СУ сп.”Анали”, бр.2-3 с.12-27 публикува статията ми за глинената плочка с писмени знаци от Точиларе. В нея нагледно представих посредством графични таблици 1, 2 и 3 морфологичната структура на проучваното писмо. Визуализирах отделните знаци и знакосъчетания и изрично посочих / на с. 22/, че “ ... С аналогични знаци и знакови съчетания са съставени и текстовете върху съдчето от Градешница и интерпретираният като печат /пинтадера/ глинен предмет от Карановската селищна могила.”
Последва пълно мълчание по темата. Не бяха направени дори опити въз основа на метода, предложен от мене, да бъдат разработени и представени графично схемите на писмата “Караново” и “Градешница”. Нещо повече – дори фотосите на лицевата и обратната страна на плочката / на стр. 24 / не бяха приети в научно обращение. По страниците на специализираните печатни / все още тогава / издания продължиха да бъдат представяни в комплект или поотделно само “печата” от Караново и съдчето от Градешница. / д-р Гайд изрично посочва, че е открил в достъпните му публикации само тези два паметника / . По този начин лично на мене ми беше декларирано, че тогавашната българска праисторическа наука няма нужда от новопоявилият се, трети по ред раннохалколитен прототекст, а също и от първата по рода / първа и единствена до днес, 2007г./ си публикация за такъв вид паметници.
Закономерна рожба на този абсурден, с нищо немотивиран публицистичен хиатус е “Явлението д-р Гайд”. Човекът има някакво виждане по въпроса и го публикува. При това бетонирано състояние на нещата, ако не той, рано или късно щеше да се появи някой друг автор с подобна екзотична теза. Например, че “Карановската протописменост” е залегнала в основата на писмеността кохау ронго-ронго от о.Пасха, макар, на пръв поглед, да изглежда абсурдно огромното хронометрично и географско несъответствие между двете култури.
Също така, минават месеци от преоткриването на плочката от Точиларе и още на никой сайт не са публикувани графичните таблици със знаците от публикацията ми в списание “Анали”. За информация на масовият читател, който почти никъде не може да намери оригинален екземпляр. Въпросът е аз ли трябва да го направя или предстои глинената плочка от Точиларе да бъде публикувана от някой за трети път като “ново, сензационно” откритие.
Възниква следният казус – компютърната обработка на писмата “Караново” и “Градешница”, направена от д-р Гайд може да бъде най-безапелационно оборена чрез публикуването на графичните схеми на тези писма по метода, представен в статията ми за плочката от Точиларе. Опасявам се обаче, че завършените схеми на първите две писма присъстват за момента единствено в непубликуваните ми ръкописи.
От друга страна, за сега не виждам причина да оборвам схемите на д-р Гайд . Ако някой реши да направи такъв опит, пожелавам му успех. “Явлението д-р Гайд” е една мила картинка на фона на състоянието на съвременната българска праисторическа наука.
В т о р о. Статистически анализ на писмата “Караново” и “Градешница”.
След като бъдат позиционирани и представени в паралелни таблици отделните знаци, знакосъчетания и подгрупи от текстовете, следва да бъдат обобщени в статистически план. Получените резултати съпоставени със съответните схеми на писмото “Точиларе”. По този начин, в крайна сметка ще се онагледи разположението на отделните знаци от трите писма в съответните главни групи, подгрупи и знакосъчетания / знакови, прости или сложни лигатури /.
Т р е т о. Математически модел на формалният език, представен от писмата “Караново” и “Градешница’.
Реконструирането с математически символи синтактическия порядък на елементите / букви, срички или думи / от лексиката на неизвестните древни писари е метод добре познат и задължително прилаган при проучването на всички неразчетени писмености. Той се изразява в следното – знакът,, който най-често се повтаря в проучваният текст, получава N 1, следващият по означение N 2 и т.н. Знаците, повтарящи се равен брой пъти, получават поредната номерация в зависимост от последователността на появата им в главните групи, подгрупи или знакосъчетания.
По такъв начин първо ще се получат отделните схеми на двете писма, а при последващата статистическа проверка с тази на писмото “Точиларе”, за първи път ще добие онагледен вид като цяло протописмеността “Караново” от България.


Автор: Георги Стоянов гр. Ловеч

tuk hubavoto e 4e ima diskusiq

С интерес прочетох написаното от г-н Георги Стоянов. Със сигурност ще се опитам да вникна по-надълбоко в този текст, защото познанията ми по археология са обширни, но за съжаление, откъслечни и незадълбочени. Както и тези по езикознание. Със сигурност г-н Стоянов прави една голяма грешка, продиктувана от естественото за добре образования човек чувство на доверие и толерантност. Ето защо той пише: “ През пролетта американецът от български произход Стефан Гайд чрез своята книга актуализира въпроса за типологическото съпоставяне на елементите/знаци/ от раннохалколитната предписменост в България с други древни писмени ситеми”, “евентуално е достигнало древен Египет, е версията на д-р Стефан Гайд”. Пояснявам: д-р Гайд не е доктор. Някога е завършил медицина, за късо време е работил в психиатрична клиника. Загубил е правата си на лекар, но не и навика да се кичи с титлата “д-р”. Няма докторантура по никаква наука. Известно време е живял в САЩ, където вероятно е получил американско поданство. Сигурно затова се изживява като американец, което е в странен контраст с претенциите му, че е голям български патриот. Познанията му в областта на тракологията, археологията, лингвистиката са фрагментарни и опитите му да събере нещо от разпиляните късчета доведоха до публикуването на ужасяващи нелепици. Гайд, иначе Стефан Гайдарски, не различава историческите епохи, тотално бърка хронологията, не различава даже големите езикови групи. В замяна на това смело пише, съчинява езици, даже и религии. Замахът му би могъл да изглежда смешен, ако се погледне от комичната страна. Това не е позитивно. На него трябва да му се помогне да осъзнае реалността. И нека Бог да му е на помощ!

СТЕФАН ГАЙДАРСКИ И НАУКА? Няма никаква допирна точка. Не вземайте всичко това на сериозно! Гайдарски е хванал тази тематика, като че ли е първият, открил траките. като че ли те са негова запазена марка. Няма нищо по-погрешно от това на драсканиците му да се гледа като на изследователска дейност. Всичко е заблуда, в основата на всичко стои "Тракийската църква" - секта, която се прдставя за християнска. Сектата е опасна по много причини, за което нямаме време да разясним. Глупостите му, "дешифрирането" на тракийската писменост са толкова очевидни, че спорът би бил само губене на време.

Az ne razbiram osobeno ot arheologia,no za Karanovo pro4etoh za pyrvi pyt ot 4ujda literatura,a ne ot bylgarska.Kato naj-interesnoto ne be6e edinstveno plo4kata,a posledovatelnostta na plastovete zapazili informaciqta za horata jiveli prez tezi periodi,ima6e i maket na jili6te,predstaveno kato edno ot pyrvite(ili pyrvoto,ne pomnq) v Evropa,koeto be6e dosta po -"moderno" ot podonite drugi takiva.

Морфологическа класификация на езика от раннохалколитната предписменост Караново IV

Всяка писмена система /глаголица, кирилица/ се характеризира преди всичко с нейното предназначение - да представя даден говорим език.Писмото, само по себе си, е допълнително към звуковата реч средство за общуване между хората. Писменост следва да се наричат резултатите от използването на това средство, т.е. съвкупността от документи /всеки поотделно представя съответното писмо/ на някой народ.
В археологията е прието новооткрита култура с характерни черти да се именува на съвременното селище, край което е била открита - в случая раннохалколитната предписменост би следвало да се отбелязва като "Караново IV", в съответния стратиграфски пласт на която селищна могила е открит първият паметник, носител на своеобразната визуализирана форма за представяне на съобщения.
Многобройни световни палеографи, разглеждайки теорията за моногенезиса на логографичното писмо, стигат до извода, че то се е зародило в определен географски район при един народ и едва на един по-късен етап се е разпространило сред други народи по пътя на културни контакти и заимствания /египетското писмо произхождало от шумерското или обратното, та дори и китайското, чрез протоиндийското/.
При това не е задължително изобразяването на отделните знаци навсякъде да е еднакво - по-съществено е да се търсят паралелни връзки с предполагаемото значение на отделните знаци и части от текстовото съдържание.
Всички протописмени системи възникват на основата на три общи закономерности
- логографична реалия. Предмет или обект от културата или света на тогавашната действителност, послужили като основа за номинативното значение на дадена дума=знак /вода, слънце, луна, човек и пр./. В началото били пиктографичните изображения, трансформирали се впоследствие /но не при всички народи/ в изобразителни или семантични, начертателни знаци-логограми.
- кинетична реч. Реч на ръцете, общуване с помощта на "езика на жестовете" /мимистична жестикулация/. Много знаци от предписмеността "Караново IV" произлизат от нея.
- условните знаци, като най-висшата степен за визуализирано предаване на мисъл /като цяло набор, но все още не писмена система/. Те водят своя произход от първобитния орнамент /за българския ранен халколит ги терминологизирам като геометрични/.
Руският изследовател А.А. Формозов, обобщавайки процесите на възникване, развитие и разпространение на древните условни знаци в Източна Европа, смята, че:
- най-напред керамиката е покрита с орнаменти от един елемент;
- оттук към керамика със зони орнаменти от различни елементи;
- към керамиката със съчетаване в една линия на различни елементи от орнамента;
- до съдове със същински условни знаци /с каквито са покрити всички керамични предмети от ранния халколит в България/.
/Поне/ за българските раннохалколитни култури първостепенно значение имат още два емблематични елемента в начините да се представя нагледно определен обем мисловна информация:
* цифрово-календарна кодификация. Ако върху някой предмет са отбелязани 5 точки, чертички и пр. условни знаци, те указват, че в случая става въпрос за петте дни, които се добавяли към изминалите 360 от слънчевата година /12 месеца по 30 денонощия = 360/. При 9 знака, обикновено "кръгче с точка", продължителността на бременността при жената. За лунните фази и цикли - също.
* цветова кодификация. Белият цвят във врязаните линии на керамичните изделия има сакрална символика. Всички негови носители са преминали процеса на катарзиса, появили са се на "Светлата земя" /културното пространство под слънцето, обитавано от човека/ по нетрадиционен, неконвенционален начин. Цветовият код червено символизира кръвта от месечния цикъл на жената. Известни находки са глинени фалоси, оцветени в червено. Посланието е повече от ясно - полов акт с менструираща жена. Чисто логографична /освен древнокитайската/ система историята на писмото все още не познава, при това само защото раннохалколитните текстове от България не са в научно обращение и не представляват в необходимата степен интерес за българските изследователи вече 40 години.
Логограмите се явяват знаци за отделна дума и затова няма граница между тях. В древните логографични писма почти не се срещат знаци за пунктуация, защото тези системи служат преди всичко за предаване смисловото съдържание на речта, а не на звуковите й съставки. Едно от най-важните свойства на логограмите /в отлика от пиктографията и фразеографията/ е, че не представят нагледни изображения, а условни знаци, понякога, само косвено, символично указващи тяхното значение.
Логограмите от логографичното писмо /като реалия/ отразяват речта много по-точно, отколкото пиктографията. Наред със съдържанието на текста, логограмата предава членението на говоримата реч на нейните компоненти /думи/. В тази насока отразяват съдържанието на синтактическия порядък на думите в живия /говорим по онова време/ език, а в редки случаи и фонетическата страна на разговорната реч. Благодарение на тези си качества, логограмите в едно логографно писмо образуват устойчива писмена система, каквато е именно българската "Караново IV".
Така организирана, макар и предписмена система, построена съобразно фиксирани ортографични правила, подлежи на специализирани палеографични проучвания /валентност на отделните знаци, фреквентност, позиционен и статистически анализ, систематизация, типологизация и пр./ и може да се вмести в макрорамката на сравнителното езикознание.
Освен гореизброените характеристики, раннохалколитната предписмена логографична система "Караново IV" притежава и следните специфични детайли:
* представеният чрез нея език е естествен, социално-битов. Лексиката не е езотерично /тайна/ или профилирано-професионална, но публична. Няколкото митоповествователни разказа, които са записани върху отделните паметници, са били известни като съдържание на хората от селищата, но, очевидно, много рядко срещащи се "грамотни" писари са умеели да запишат това устно творчество от фолклора с класическо писмо /досега на 100 години се пада по един текст/.
* предписмеността "Караново IV" от България е липсващото до момента основно доказателство в т.нар. "теория на езика" - общоприетото становище, че първоначално всички древни езици са влизали и са били в зависимост от една обща, семантична протописмена система. Тази неизвестна, универсална форма на предписменост е "Караново IV".
* логографична валентност. Отделните знаци имат способността да встъпват в знакосъчетания помежду си.
* логографична контаминация. Изразява се посредством съчетанията на две или повече логограми /прости, на два знака или сложни с повече, образували логографни лигатури/.
* главен знак на логографната лигатура. Образува синтактическия център на групата контаминирани знаци. В предписмеността "Караново IV" главният знак на знакосъчетанието или главната група знаци, бележещи началото на текста, винаги се представят с по-големи от останалите размери.
* паралелност на текстовете. Знаците-логограми в началото на писмата "Караново" и "Градешница" съвпадат - разказваните истории започват с едни и същи думи.
* логографичен анафоризъм. Много често отделни подгрупи в текстовете започват с едни и същи знаци. В художествената литература това е стилистична фигура, заключаваща се в повторението на едни и същи думи /в нашия случай знаци/ в началото на паралелни редове или части от текста. Това е свидетелство, че темата на раннохалколитните текстове е мито-поетична.
* логографична калиграфия. Отделните знаци на писмото от Точиларе са изпълнени изключително старателно и изящно /тъй като дълго време съм ги пречертавал с шаблон, много добре ми е познато в каква степен/, за разлика от "Караново" и "Градешница".
- текстовете не са съставени от една позиция, техните носители са били завъртани и в други посоки.

Георги Стоянов

Проучвания върху раннохалколитната палеографична протописменост в България

1948-49г.
Проф. П.Детев добива богати и разнообразни находки от Дончова могила при с.Биково, Новозагорско. Той е първият български изследовател, който обръща внимание върху символичното,/имагитивно, идеопластично/ значение на различните форми на врязания орнамент върху керамиката от ранният енеолит. Конкретно посочва, че като цяло те са “ … нещо като идеографично писмо”.
1967г.
Археологически разкопки на с.м. при с.Караново, Новозагорско. В тях участва и ловчалията Кънчо Кънчев, по-късно ст.н.с., археолог-праисторик в София. С него и с археолога от ловешкия исторически музей Павел Павлов имах удоволствието да участвам в едно теренно проучване до с.Хлевене, Ловешко. Тогава, в разговор за моята плочка и изобщо за раннохалколитната писмена система, Кънчев сподели с мен, че той е фактическият първоткривател за науката на първият за България раннохалколитен текст, представен върху интерпретираният по късно като “печат-пинтадера” с писмени знаци от Караново. Този малък глинен предмет/6 см. в диаметър, с 2 см. конусовидна дръжка отзад, пробита при върха/, К.Кънчев забелязал сред многобройните други артефакти, описани, номерирани и приготвени за трезориране. В полевият дневник бил описан като капак от малко съдче. Съобщил за находката си на ст.н.с./тогава/ Георги Ил. Георгиев и изказал предположение, че нанесените върху плоската му страна врязани резки е възможно да са някаква форма на предписменост. Идеята на ловчалията, тогава все още само Кънчо Кънчев, е публикувана през 1969г., само че от авторски колектив, в който самият първооткривател не фигурира./ВМиков, Г.Ил.Георгиев, Вл.Георгиев, “Археология”, кн.1, с.7-12/ Авторите виждат в представената схема глава на птица с око и клюн надясно, птичи крака.
1969г.
Ст.н.с. Богдан Николов/Врачански исторически музей/ пуликува своя находка с аналогични протописмени знаци – съдчето от Градешница/”Археология”, кн.3, с.1-8/ По късно /1975г./ прави едно важно обобщение на получените до момента резултати от проучвания по темата. Тази протописменост е възникнала и функционирала само през ранната фаза на енеолита/5000-4700г.пр.н.е./ През средният период/4700-4500г.пр.н.е./ схемите от врязани знаци са вече само дезориентирани копия на съществувалите до тогава и не въвеждат нови знакови и комбинативни форми. След това врязаната линия окончателно изчезва от керамиката, заместена от рисуваната, черен графит, златен прах и др.под. неорганични оцветители. За жителите на къснохалколитните/4500-4000г.пр.н.е./ селища от типа Заминец символичното значение на волутата, меандъра, ромба или кръгчето с точка става неразбираемо.
Следва находката от с.м. при с.Овчарово, Търговищко – глинена чашка с един ред знакосъчетания. Това е хай-краткият от известните текстове, но приносният му характер е в това, че е представен в ред – ортографичен елемент, който присъства в други древни писма много хилядолетия по късно.
1987г.
Археологът д-р Петър Станев проучва с.м. при с.Самоводене, Великотърновско. Върху голям разлат съд той открива схема от знаци. Изследователят отнася своята находка/ съобразно стратиграфският пласт, в който я е открил/към края на средния енеолит/4700-4500г.пр.н.е./. Авторът вижда в част от тази схема силно стилизирана фигура на човек. Прави извода, че “… отделните знакови групи са много условни и представляват изобразени по графичен път понятия”. От снимката на находката/чертежът не представя вярно отделните знаци/ не могат ясно да бъдат различени отделните елементи. Първото впечатление, което прави този текст, е “разпръснатият строй”, в който е построен. След това еднотипността на отделните знаци и знакосъчетания, непресъздаващи някакви особени контаминационни форми. Като се има предвид, че произхожда от заключителният етап на средния енеолит, се оформя становището, че не представя класическото раннохалколитно писмо и нови знакосъчетания, но единствено преповтаря донякъде с малоброен набор знаци някакъв друг, по-древен текст. Именно в това се състои, по мое мнение, приносният характер на находката от Самоводене. Не ми е известен друг текст от този период със среднохалколитно палеографично писмо.
1990г.Ст.н.с. Васил Николов прави първият опит дословно да “прочете” раннохалколитен текст. Версията, която развива в публикацията си, е, че върху плочката от Градешница е представен лунният цикъл и синодичният месец от 29,53 денонощия. Дава тълкуване на някои знаци – ромб/квадрат/=вулва-плодородие. Стига до извода, че пълнолунието се съотнася в древнотото мислене със средата на биологичният цикъл на жената. В такъв аспект, текста от Градешница описва богинята-прамайка Земя и бога-прародител Небето в предстоящият им свещен брак при пълнолуние, синхронизиран с ритуалният посев на семена/=оплождане на земята/сп. “Изкуство”, 1990г., бр.2/
1994г.
В сп. “Анали” е публикувана статията ми за глинената плочка от с.Точиларе/тази, която “откри” за българската наука проф.Овчаров/ . В нея за първи път е представена морфологичната структура на класическото раннохалколитно писмо, както и графични таблици със систематизацията и типологизацията на знаци и знакосъчетания. Разбира се, можех да публикувам по същият начин и писмата Караново и Градешница, но идеата ми беше само да предложа метод на работа с такива паметници, предоставяйки възможност на други изследователи чрез съответни публикации да потвърдят правилността на моята работа. До момента това все още не е направено, а на мене ми е крайно неприятно да водя монолог със самият себе си. Както бях споменал, схемите на тези писма са загробени в непубликувани мои ръкописи от 1986г., за мене тяхното графично представяне е съвсем елементарно и се очудвам, че това все още не е направено. Какви са причините – за сега ще се въздържа от коментар.
1998г.
Тодор Стойчев “разчита” плочката от Градешница, съпоставяйки я с ъс сходни знаци от “Магурата” и “Байлово”. Според автора става въпрос за математически календарни надписи. Смята, че имат линейно-геометричен характер и определя част от тях като меандровидни.
2006г.
През пролетта американецът от български произход Стефан Гайд чрез своята книга актуализира въпроса за типологическото съпоставяне на елементите/знаци/ от раннохалколитната предписменост в България с други древни писмени ситеми. В случая предмет на неговото внимание е египетската йероглифика. В тази връзка отварям скоба за уточнението, че семантиката на врязаната линия върху керамиката през ранният халколит в Югоизточна Европа , по мои наблюдения, има две форми:
- първата, която наричам “геометрична”, включваща набори от условни знаци, е обща за всички в този регион и за това е податлива на паралелни сравнения.
- втората, същинската форма на палеографична протописменост, възниква на тази основа и се представя в отделни писма, обаче единствено от раннохалколитните култури на територията на днешна България, без да се разпространи сред вече утвърдените и развити етнокултурни комплекси на север, запад или юг през тази епоха/или поне нямам информация за това-б.а./. При една такава постановка остава отворена единствено вратата на изток, в каквато посока не е насочил вниманието си нито един от изследователите, които познавам/с изключение на акад. Вл.Георгиев, който първи лансира идеята за евентуално влияние на българската раннохалколитна протописменост върху възникването, развитието и функционирането на Критско-минойските писмени системи – б.а./. В такъв контекст, ако се предположи като работна хипотеза, един евнтуален “експорт” на части от тематиката или от самата типология и ситема на българската раннохалколитна протописменост на изток, то една нейна клонка или разклонение евентуално е достигнало древен Египет, е версията на д-р Стефан Гайд/ по скоро аз бих заложил на културите Тас и Бадари, но това е друга тема –б.а./За сега мога да изтъкна само, че при дешифровката на всички световни писмености, това е обичайна практика и ако не за друго, г-н Гайд може да бъде поздравен, че поне си е направил труда да седне и да напише някакъв обобщаващ темата ръкопис..В тази насока аз не виждам нищо противоестествено, ако утре някой изследовател потърси сходства между Карановската протописменост от България и, примерно, древните и неразгадани писмена на гуанчите от Канарските острови/т.нар. “Сиболо Гомера.” Когато плочката от някогашната ми колекция стана краткотрайна медийна сензация, някой му се привидя в схемата стилизирана човешка фигура, във въображаемите триъгълници женски полов орган, цифри, заклинания. Според доц. Евлоги Данков обаче текста не е инструкция за извършване на религиозни ритуали, участник в който привидната човешка фигура, а много по-сериозна текстова семантика, в която символите-знаци в отделните части на текста са подредени съобразно точно фиксирани ортографични принципи и образуват цели/отделни/ изречения/ Медия БИГ БГ И-нет/. С други думи, раннохалколитното писмо от България е липсващото, свързващото звено между чистата пиктография и класическите консунантно-звукови и сричкови писма на най – древните протодържавни формации/Египет, Шумер, Мохенджо-Даро и Харапа, Китай.

Ловеч автор: Георги Стоянов

П.П. Ако съм пропуснал някой автор, това не е по субективен подбор. Можеш да допълниш.

За глинената плочка с протописмени знаци от моята колекция
Преди двадесетина дни централните медии с гордост възвестиха, че е намерено доказателство за писменост по българските земи далеч преди цивилизацията да я е измислила. Професор Николай Овчаров показа в столицата глинена плочка със знаци, държейки пред обективите експоната в ръка. Оказа се, че подобна снимка със същата глинена плочка пред отрупаната с научна литература домашна библиотека има ловчалията Георги Стоянов. Само че снимката е направена преди повече от 15 години, когато плочката е била част от неговата колекция с антични предмети. И Георги пръв е правил опити да докаже, че знаците върху ценната керамика са писменост.Помолихме колекционера да разкаже за дългия път на своите митарства около откритието му за знаците върху керамичната плочка.
---
Благодаря за поканата да изясня на страниците на вестник "Ловеч Прес" основните моменти, свързани със "сензационната" находка на проф. Овчаров - малката глинена плочка, която беше в археологическата ми колекция. В случая не споделям приповдигнатия патос на медийните изяви, не виждам нищо загадъчно, "сензационно" или достойно за суетни шумотевици. Най-важното е, че тази история, продължила две десетилетия, в крайна сметка достигна възможно най-добрия си епилог - глинената плочка от някогашната ми великолепна колекция попадна там, където й е мястото, както смяташе преди много години един от първите ми учители по археология - археологът от ловешкия исторически музей Павел Павлов. Той често повтаряше:
"Тази плочка е само за Националния музей".
Погрешно подетата кампания за медийна изява от страна на проф. Овчаров /който за съжаление не познавам лично/ противопостави и изостри интересите на твърде много хора, свързани пряко или косвено с този малък предмет от ранният халколит. С много от тях лично съм контактувал през годините и поради тази причина се чувствам отговорен пред тях: какво да съобщя на любознателния читател и какво да премълча. Доцент Евлоги Данков на 7 юли 2006 г. ме "разкри", като възмутен посочи, че неговите колеги, професионалните изследователи на периода, не са чели или поне не са обърнали внимание на двете публикации на статията ми за раннохалколитното палеографично писмо. На практика излиза, че единствено главният редактор на сп. "Авитохол" Дориан Александров си е направил труда не само да прочете, но и да препечата на страниците на своето списание статията ми за най-древната протописмена система в света. Оттогава, преглеждайки интернет-сайтовете, вече не откривам някакво движение по темата. Ето защо за мене ситуацията е по-скоро
тъжна и печална равносметка
за един период от почти десет години от моя личен живот, преминал в борба за публикуването на няколко страници от мои проучвания по въпроса за раннохалколитната палеография по българските земи. В хронологизиран ред, присъствието на плочката в археологическата ми колекция протече така: През късната пролет на 1985 г., от една колоритна като човек личност от нашите /на частните колекционери/ среди, ми бяха предложени няколко глинени предмета /за които вероятно някой друг не му беше давал пари/, сред които ясно се открояваше прословутата плочка. Платих поисканата сума и така поставих началото на праисторическата част от сбирките ми. Единственият начин на този мой бизнес-партньор да изхранва семейството си беше да обхожда изораните селскостопански терени и да събира извадените на повърхността артефакти и монети. Ще бъде обида за него, ако бъде обвинен от някого в иманярство и то по чисто обективни причини - човекът е инвалид и няма физическата възможност да работи с металотърсач и щанцов инструмент. Същата персона, по мое искане, ме информира къде е намерил плочката и за това носи като физически първооткривател отговорността за достоверността на подадената ми информация. Искрено се надявам, че е жив и здрав и ако самият той реши, би могъл да отиде в музея на самият град /където не се съмнявам, че много добре го познават/ и да съобщи по-подробни факти за плочката до момента, в който тя стана мое притежание. В самото начало на 1986 г. вече успях да различа и систематизирам в паралелни таблици
отделните знаци и знакосъчетания
от моята плочка, "печата" от Караново и съдчето от Градешница. Това успях да постигна благодарение интензивното запознаване с информацията от печатните издания по темата неолит-халколит, на първо време от библиотеката на археологическият отдел на ловешкия исторически музей, а впоследствие и от специализираната литература, която успявах да намеря в книжарниците на републиката, закупувайки книгите за личната си библиотека. Така бе поставено началото на пионерският период от проучванията ми върху раннохалколитната палеография в България. Постоянно отегчавах с тази тема приятелите и познатите си. Съдбата избра един от тях да бъде ловчалията Михаил Коларов. Тогава работеше в сферата на дипломацията. Дотолкова се впечатли от моите вълнения, че ми уреди среща с проф. Георги Илиев Георгиев, който с акад. Владимир Георгиев проучваха и публикуваха протописменият текст от "печата" от Карановската селищна могила. Професорът седеше на фотьойла, жестикулирайки с дясната си ръка, в която държеше плочката и оживено разговаряше с Коларов. Аз седях изтръпнал и очаквах всеки момент
тя да изхвърчи от шепата му
и да се разбие на парчета на пода... Впоследствие получих от Коларов писмо, в което обобщаваше становището на проф. Георгиев - не съм чел съответната европейска научна литература, на базата на която да построя твърдението си, че това е организирана ранна форма на предписменост. В средата на 1988 г., ст.н.с. Георги Китов ми посредничи праисторикът ст.н.с. Васил Николов да получи за становище един мой ръкопис - нямам спомени вече дали този за плочката или една друга статия "Опит за систематизация и типологизация на протописмените знаци върху керамиката от ранния халколит в България". Васил Николов беше любезен да ме запознае със становището си по темата в писмен вид. Той ми обърна основно внимание, че не познавам публикациите на чуждестранните изследователи на неолита и енеолита в Югоизточна Европа /етнокултурните комплекси Винча-Турдош, Боян-Видра, Гумелница, Железните врати, Триполие, плочките от Търтария и др./. В т.4 от изложението на Николов дословно се казваше: "Във вашата работа има твърде много априори взети становища. Например, кой ви дава право да считате, че през халколита съществува писмена система. Наличието на знаци все още не дава право за горното заключение". Отварям малка скоба, за да се уточни дали твърдението на проф. Овчаров е вярно или не. Ако е вярно, че плочката представя раннохалколитно писмо, статията ми за него отпреди дванадесет години е актуална и днес, а ако се приеме становището на сегашния проф. Васил Николов, тя е единствено плод на въображението ми. В началото на 1989 г. изпратих до редакцията на сп. "Археология" готовата вече статия за плочката. Не беше одобрена за публикация. Затова отидох на място и разговарях със ст.н. /тогава/ Хенриета Тодорова. От разговора си с нея, доколкото си спомням, разбрах, че е допустимо да бъде публикувана единствено снимката на плочката и описанието й. Таблиците, в които представям морфологичната структура на раннохалколитното писмо, както и тези, с класификацията и типологизацията на отделните знаци, трябвало да отпаднат. Към края на декември 1989 г. /аз пък намерих кога да пиша статия - б.а./ изпратих до редакцията на сп. "Археология" преработеният вариант, но отново държах да бъдат публикувани и таблиците със знаците. Статията ми окончателно бе отхвърлена за печат през пролетта на 1990 г. и отидох до София, за да си прибера ръкописа. В Ловеч Дора Боевска ми даде телефона на някаква госпожа от редколегията на сп. "Векове", но като разговаряхме, тя така и не разбра за какво става дума. Продължение на този унизителен кошмар беше, че през лятото на същата година в идиотската си безизходица да обяснявам на някого, че
в днешните български земи се е зародила най-древната писменост,
изпратих на мой роднина в Лондон резюме на статията си и снимката на плочката. С кой се е свързал, не ми е известно /във всички случаи с Оксфорд или Кембридж/, но от съответното място му отговорили, че темата не представлява интерес за публикация в техните издания. По това време Бончо Азманов ме покани да запозная с моите проучвания за раннохалколитната палеография студенти от софийският университет. През 1994 г. най-накрая многострадалната ми статия видя бял свят на страниците на сп. "Анали". Няколко месеца по-късно попитах Бончо Азманов: "Някакви коментари, дискусии". Той ми отговори лаконично и откровено: "Не, никакви". До този момент съм участвал в многобройни нумизматични изложби и винаги съм представял в експозицията плочката от с. Точиларе, само че никой не я виждаше. През есента на 1998 г. плочката премина в колекцията на мой приятел, който реши, че точно сега е момента да постъпи в Националния исторически музей чрез проф. Н. Овчаров.
Георги Ив. Стоянов

бре, стига с тоя шарлатанин се занимавахте, че за смех всички станахме с неговите глупости.
той - Стефан Гайд - Стефан Гайдарски и неговия по-малък брат - Цветан Гайдарски са гурувци на ню ейдж сектичка - домашен часпром на принципа на художествената самодейност в собствените си домове.
измислиха си и история на траките, и документи и книги изфалшифицираха, и глупаци има които да им верват, и аз навремето бях един от тях, и не съм единствения дето им е сърбал попарата . . .
ето ги на, четете какво са преживели хората с тези палячовци:
www.lozata.info
Димитър Дакашев
0888 261 298

Защо пък, кивот, защо пък, завет! Защо този Гайд/аров/ трябва да си служи с чуждите названия и символи и вложеното в тях библейско значение! Нима преди, встрани или извън Аврам и Мойсей няма други народи, цивилизации и богове?! Това компрометира всичко, което той твърди и поражда подозрения за нечии бъдещи претенции към българските земи Поживйом, увидим!

Charley

Според теб сигурно и откритията за цивилизация Варна (Чесноморския шелф) също са химера и фантазия. До колкото си спомням май скелета на жреца (и Варненското сакровище) са поне от 8 000 години и със сигурност са с Индоевропеиски черти. Пък за Траки мисля че може да се говори само когато самите факти и артефакти говорят за тях, а не догмати4ните ни представи според който се отитваме да приспим собствения си произход.

Moje i da e imalo,moje i da e nqmalo traki predi 6-7000g.pr.n.e.,no pone pyrvite na koito znaem proizhoda i 4e sa naselqvali Balkano-Mala Azia sa to4no trakite.Taka,4e e dosta veroqtno.

Звучи ми доста "ентусиазирано" като писанията на Петър Добрев. Да не се забравя, че по онова време (5000 г. пр. Хр.) индоевропейци (а сред тях и траки) на Балканите все още няма. Струва ми се, че следите от линейна писменост по плочките от Караново и Градешница, така както и някои други останки от човешка дейност в V - ІV хил. пр. Хр. са от съвсем други прединдоевропейски (дори не-индоевропейски) етнически групи. Какви българи, какви траки, какъв Орфей?!

izsledvaneto na gaidarov vurhu otkritata ot nikolov ploch[k]a e mnogo interesna deinost. predpolojenieto koeto pravi e ot osobeno znachenie za nashia proizhod.trebva da tursim vruzka s mojebi po rannata TULE civilizacia na severozapad i premestvaneto i v Trakia v nachaloto na 10000 godini predi HRISTA na iugoiztok. ot tuk veroiatno sa trugnali sev4ernite shtafeti kum blizkoiztochnite i predi tova kum SFINKSOVATA civilizacia.jelaia uspeh v dokazatelstvata i zakliucheniata!!