Първите татуировки се появяват още през първобитно-общинния строй. В древността татуировките служат не само като украшение, а и като племенен знак. Хората считат, че тя носи в себе си определена магическа сила. Възникването на първите татуировки представлява нормален процес от естествени наранявания на кожата по време на лов. Раните и одраскванията се сливат в причудливи рисунки. Те отличават техния носител от съплеменниците му като храбър войн и добър ловец.

     Сред различните племена лицевите татуировки винаги са на първо място. Маорите от Нова Зеландия правят на лицата си татуировки, които наподобяват маски и се наричат “моко”. Те служат за постоянна бойна украса и разкриват доблестта и общественото положение на своя притежател. Според обичаите на маорите, ако загиналият в битка войн има татуирана маска “моко”, той се удостоява с висша почит – главата му се отрязва и се запазва като реликва на племето.

Маорите от Нова Зеландия правят на лицата си татуировки, които наподобяват маски и се наричат “моко”.

     Жените на древните японци татуират на лицата си своето семейно положение. По татуировката може да се определи омъжена ли е жената и колко деца има. Татуировките по телата на жените показват тяхната издържливост и плодовитост. На места женското татуиране е доведено до крайност: на атола Нукуро децата, родени от нетатуирани жени, се убиват веднага след раждането им.

     Но не само диваците вярват в силата на татуировката. През XVIII-ти век британските моряци татуират на гърбовете си разпятия с надеждата, че ще ги предпазят от телесни наказания, широко практикувани в английския флот. При арабите за най-надежден закрилящ талисман се смята татуировка с цитат от Корана.

Татуировките са своеобразен вид изкуство!

     Има и случаи, в които татуировката служи като наказание. В Япония, провинция Чукудзен, през периода Едо (1603 г. – 1867 г.) на разбойниците за първо престъпление нанасят хоризонтална линия през челото, за второ – дъгообразна, а за трето – още една дъгообразна. Така се получава японският йероглиф “Ину”, който означава “куче”.

     Капитан Джеймс Кук допринася най-много за развитието на татуировките в Европа. Връщайки се от плаване през 1769 г, той донася от Таити не само думата “tattoo”, но и “Великия Омай” – изцяло татуиран полинезиец. Полинезиецът се превръща в сензация.