Съкровището е открито от младия археолог на НИМ Мартин Христов при разкопките на три надгробни могили край с. Дъбене, Карловска община. Научен ръководител на експедицията е проф. Васил Николов, изтъкнат български археолог праисторик. Златните предмети са елементи от накити, някои от които е възможно да са регалии на царска власт.

      Сензационното е, че тези накити са от много древна епоха - края на III хилядолетие пр. Хр. т.е. те са по-стари от известните досега царски и аристократически съкровища от V-IV в пр.Хр. с 2500-2600 години,. когато по нашите земи са живели т. нар. прототраки. Златните находки от тази епоха има досега само единични на територията на Балканите и находките от Дъбене показват, че тук е бил златодобивният и златообработващ центьр.

      На територията на Балканите досега са намирани само единични златни находки от тази епоха и намереното край Дъбене показва, че това място е било златодобивният и златообработващ център, обобщава Димитров

      От март групата проучва могилен некропол от ранната бронзова епоха - втората половина на III хилядолетие пр. Хр. Миналата година на същото място бяха намерени 400 подобни златни предмети, като първоначално групата е трябвало да проучи римска пътна станция.

      По думите на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, плановете се променили, когато археолозите случайно зърнали колие от златни мъниста, което местен тракторист бил направил на жена си. Сред находките сега има мъниста, халкички с различни размери, разпределители, спирали, украси за коса и пр., обясни Мартин Христов вчера. Това е второто по възраст злато, открито в България, след това във Варненския некропол, коментира Божидар Димитров. Районът е златоносен и до днес, предметите са местна изработка, много фино направени, а огромното им количество подсказва, че наблизо трябва да има и останки от древно селище, смята той.

      Според Божидар Димитров, находката говори за развита цивилизация и напреднало класово общество. Досега от тази епоха са намирани само единични златни предмети на Балканите. Неколкостотин са открити и при разкопки на Троя. Големият брой на златните предмети край Дъбене обаче показва, че златото е добивано и обработвано у нас, а не в Троя, както се смяташе досега, добави Димитров.

      За науката откритието е по-важно в сравнение с находките от по-късните епохи, защото за тях знаем много повече, каза пък научният ръководител на експедицията проф. Васил Николов. За специалистите е загадка как древните са направили такава фина обработка без лупа. С обикновен микроскоп дори не се вижда къде е запоено златото.

      В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. На тях ще им бъде направен ДНК-анализ и ще бъдат сравнени с кости на траки. Целта е да се търси решение на въпроса за произхода на траките. Една от хипотезите е, че те са се появили като народ в резултат от развитието на местните племена, обясни проф. Димитров.

      Археолозите разказаха, че в Карловско са забелязани дами с подобни накити. Това вероятно е резултат не само от иманярски набези, а и защото златото излизало при обработката на земята.

      Информацията за съкровището е пазена в пълна тайна, докато предметите не са били приютени от Националния исторически музей миналата седмица

      Британският в. “Гардиън" информира читателите си за голямото златно съкровище, намерено в тракийска гробница в Дъбене, като го нарича “ сравнимо с известните съкровища от Троя”. Руският информационен сайт News.ru също публикува обширен репортаж, в който също споменава, че съкровището е по- старо от находките на Шлиман в Троя.