На 9 септември 1944 г. властта в България е иззета насилствено от Отечествения фронт. В края на декември Министерски съвет приема наредба за откриване на “трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица”.

В концентрационния лагер в Белене и подобните му, в годините на комунистическата диктатура попадат 23 531 души.

     На 9 септември 1944 г. властта в България е иззета насилствено от Отечествения фронт. Новото комунистическо правителство налага своето управление с железен военен юмрук.

     В нарушение на конституцията Министерският съвет освобождава от длъжност старите регенти и назначава нови. Двадесет и петото Обикновено народно събрание е разпуснато. Създава се Народната милиция.

     На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Гергиев обявява програмата на комунистическото правителство. Тя предвижда създаването на Народен съд, който да накаже виновниците за издевателствата над борците за народна свобода и мирното население в България. В програмата се говори за социална справедливост чрез промени в стопанската, социалната и духовната област. Отечественофронтовата власт се обявява за възстановяване на принципите на Търновската конституция и демократизация на политическия живот чрез гарантиране правата и свободите на гражданите.

     За националния комитет на ОФ обаче “вън от ОФ не може да съществуват демократични организации”. Още с първите си действия новата комунистическа власт нарушава конституцията. Шумно обявената “народна демокрация” се изражда в диктатура на комунистическата партия.

     Водещите дейци на партията се обявяват против всички, които не споделят техните възгледи. Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, ръководени от представители на комунистическата партия, задържат много хора и ги обвиняват в различни политически престъпления. Под прикритието, че се унищожават “фашисти”, в страната плисва вълна на беззаконие . В центъра й се намират политическата и лична мъст, жестокостта и алчността.

В страната плисва вълна на беззаконие под прикритието, че се унищожават “фашисти”.

     Народният съд заседава от декември 1944 г. до април 1945 г. За това време той образува 135 процеса с 11 122 подсъдими и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни. Осъдени са трима бивши регенти, 22 министри от правителствата, управлявали България от 1941 г. до 1944 г, 18 царски съветници, 67 депутати, военни, журналисти и интелектуалци. Ръководството на комунистическата партия превръща Народния съд в средство за политическа саморазправа. Осъдени са хора заради различни възгледи и идеи - нещо недопустимо за правораздаването в демократичните държави.

     В края на декември 1944 г. Министерски съвет приема наредба за откриване на “трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица”. Без съд и присъда в т.нар. лагери са изпратени хиляди хора. В тях попадат културни дейци, учени, лекари. Още в първите дни след 9 септември 1944 г. са арестувани около 20 000 души. Голяма част от тях са екзекутирани в края на септември и началото на октомври. Избитите са заравяни в общи гробове и изхвърляни като боклук в кладенци, реки, шахти и др.

     Според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 г. до 1962 г. през тях преминават 23 531 души, от които 2089 са жени. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически причини са 14 647 души.