Келтите вярвали в съществуването на задгробния живот. Те смятали, че техните най-смели герои след смъртта си се отправят към утопичния остров Авалон, където царуват хилядолетия наред. Това било наградата им за светите дела и подвизите, които извършили приживе.

     През XII-ти век историкът Джефри Монмутски написва своята “История на кралство Британия”, където решава да помести и историята на келтския герой крал Артур. Според историка, смъртно раненият Артур бил отнесен на остров Авалон, където неговата сестра фея Моргана обещала да излекува краля, ако той завинаги остане при нея.

     Легендата за крал Артур твърдяла, че той ще се завърне, за да освободи валийските воини от игото на английските господари - те дори искали той да стане техният бъдещ крал. Летописецът Уилям от Малмсбъри, подобно на много други тълкуватели на легендата, през 1125 г. пише, че гробът на Артур е неизвестен, а приказките за неговото завръщане са просто небивалици.

Гробът на Артур е неизвестен!

     През XII-ти век английските крале неведнъж имали стълкновения с валийците, които продължавнали да вярват, че един ден Артур ще се завърне от Авалон и ще прогони узурпаторите. Крал Хенри II от династията на Плантагенетите решил, че най-разумно ще бъде да открие гробът на крал Артур, за да се убедят валийците, че техният водач никога няма да се завърне от отвъдното. Хенрих получил сведения, че гробът на Артур е в Гластънбъри и наредил на абатите от местния манистир да започнат да търсят тленните останки на краля.

     В келтската митология Гластънбъри е известен с името “Остров от стъкло”, тъй като в онези древни времена той бил обкръжен от всички страни с вода. По време на т.нар. “Железен век” част от графство Съмърсет се намирало под водата, а до Гластънбъри хората се добирали с лодки.

     Манастирът в Гластънбъри е основан през 705 г., а през X-ти век става част от бенедиктския орден. През 1184 г. абатството е опожарено и Хенрих II започва да го възстановява. През 1189 г. обаче кралят умира, а монасите продължават да търсят останките на Артур, като се надяват, че евентуално откритие ще им донесе известност и богатства.

     Следва продължение...