Мишинден, Мишкинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци, Мишовина, Мишако, Очовден – така хората в различните краища на страната наричат празникът в чест на мишките!

     Той се празнува в деня на св. Нестор на 27 октомври и по-рядко на 24 ноември, на Песи понеделник (първия понеделник от Великденските пости) или през първите три дни на февруари.

     С мишката са свързани най-различни народни поверия. Ако мишката премине през разкрача на човека, то той ще бъде сполетян от нещастие. Появата на много мишки през годината е прокоба за студена зима, глад и болести. Ако в къщата се въдят много мишки, стопаните вярват, че някой от домочадието краде.

     Обредността на Мишите празници се определя от езически поверия за мишката като въплъщение на демонична сила. Тя включва трудови забрани и магически действия, изпълнявани предимно от жевите. Най-вече е забранено да се говори за мишки. Най-старата жена замазва с кал пода при огнището, в четирите ъгъла на стаята или само дупките на мишките, за да се “замажат” очите и устата им.

     Сурова царевица (жито) хората хвърлят при чужда ограда, за да прогонят мишките. Жените не трябва да използват остри предмети – да режат с нож или с ножица, да плетат с куки или да шият с игли, да месят хляб, “за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби.”

     За прогонване и унищожаване на мишките се изпълнява и обичаят Миша сватба. Улавят се мъжка и женска мишка и се приготвят като младоженци. Поставят ги в кошница, дървена гаванка или кратуна, завързани една за друга с въженце. Под съпровода на сватбарска музика, мишките се извеждат извън землището. В гората мишките се пускат на свобода (или се хвърлят в реката да се удавят), като се вярва, че след тях ще тръгнат всички домашни и полски мишки. След това се приготвя богата тържествена трапеза.