Продължават разкопките на крепостните стени на древния град Урдовиза по програмата Виа Понтика, субсидирана от правителството на Република България. Ръководители на разкопките са – доцентите Кръстина Панайотова и Методи Даскалов.

Полуостров Урдовиза, всъщност, е върхът на полуострова на град Китен. Тясната шийка на носа е преградена от дълга 70 метра крепостна стена, изградена през V век при царуването на император Анастасий /491-518/, когато опасността за Византийската империя е станала много голяма от честите нападения на варвари – готи, хуни, авари, славяни. Стените са учудващо добре запазени на височина 5-6 метра и снабдени с още по-мощни 3 кули с четириъгълна форма.

Укрепеният град, обаче, е много по стар от крепостните стени. За това свидетелства дори името му. Според българските езиковеди акад. В. Бешевлиев и Д. Дечев то спада към най-стария пласт древнотракийски топоними с корен на „виза”, което означавало „град”. През 513 г. пр. Хр. персийският цар Дарий, изградил база на персийския флот при грандиозния поход срещу скитите в днешна южна Украйна.

След дълги векове на липса на сведения през ХІІ-ХІV век градът изведнъж се появява на всички италиански морски карти, като важно търговско българско пристанище. През 1352 г. градът платил при една война с Генуа 10 000 златни перпера, за да не бъде атакуван и разрушен от внезапно появила се в Черно море генуезка ескадра.

Интересна легенда се разказва от местното население за падането на града под турска власт през 1453 г. Отбраната на града била  ръководена от жена, някоя си бяла Стана, която отгоре на всичко била много красива. Гарнизонът, под нейно командване отбил няколко атаки на турците с големи загуби за тях. Тогава турският султан и предложил да се ожени за нея, а крепостта да и бъде зестрата. Стана се съгласила, но поставила условие прилежащата на Урдовиза зона в Странджа да бъде свободна земя. Султанът се съгласил свободна зона да бъде тази земя, която от изгрев до залез слънце може да обиколи един конник. Бяла Стана, обаче, освен хубава била и хитра. Тя разставила из Странджа няколко коня, които ездача сменял. Последният кон рухнал от изтощение в залива пред Китен и той бил наречен в чест на коня Атлиман /Залива на коня/. Така била заградена огромна територия със 17 села. Султанът спазил обещанието си и областта, наречена Хасекия /Царска област/, съществувала до 1834 г.

Урдовиза изчезнала през ХVІІ век, когато населението на много крайбрежни селища се оттеглило в планината, поради пиратските нападения на руските казаци. След присъединяването на полуострова към България през 1912 г., там е настанено военно поделение и градът бил забравен от историци и археолози. Мащабните разкопки започнаха едва през това лято.