На 26 август остров Кракатау бил разтърсен от оглушителен грохот. Над небето се извисил огромен облак от черна пепел, който се разтегнал на протежение 27 км. Хората се спуснали да бягат към морето, но не всички. Един англичанин, който успял да се спаси, по-късно писал: “Нещастните аборигени помислиха, че настава краят на света, струпаха се на купчина като някакви овце...”

     На следващата сутрин силен подземен трус разтърсва острова и го разделя на две. Две трети от остров Кракатау потъват във водата. Скали политат във въздуха на височина 55 км. Грохотът от изригването на вулкана на острова достига чак до жителите от северната част на остров Ява, които се намирали на повече от 160 км от мястото на катастрофата. Обитателите на остров Родригес, разположен на 4800 км. на запад, решават че на хоризонта се води някакво грандиозно морско сражение.

     От остров Кракатау остава гигантски кратер с диаметър 6 км., намиращ се на дълбочина 275 м. под морската повърхност. Запълването на кратера с морска вода предизвиква мощна приливна вълна с височина 40 м., която се устремява напред със скорост 1100 км. / ч. - практически със скоростта на звука.

Последиците от изригването на вулкана на остров Кракатау били трагични.

     Огромната водна стена разрушава и съседните малки острови и се усеща дори на Хаваите и на юг в Калифорния. На 28 август всичко стихва, въпреки че слаби трусове продължават да се усещат до февруари 1864 г.

     Последиците от изригването били трагични. На десетки километри било блокирано преминаването на плавателни съдове, а по Индийския океан месеци наред плавала пемза, която предизвикала множество корабокрушения. Вулканичният прах се носел в атмосферата почти цяла година, променяйки цветът на слънцето на зелен. Дневните температури спаднали, тъй като слънчевите лъчи не можели да пробият плътният дим, който се стелял над океана. Така остров Кракатау загива в резултат на едно от най-мощните в човешката история изригвания на вулкани!