Древните маи, населяващи Мексико и Централна Америка, са използвали необичайно устойчив пигмент от син цвят за украсяване на скулптури, посуда и при създаването на фрески. Пигментът се е съхранил дълго време и украсите от него са в идеално състояние по артефактите. Специалистите установили, че нито времето, нито обработката с киселини и различни съвременни разтворители не влияе върху синьото багрило на маите.

Освен за оцветяването на съдове и в стенописи, маите са използвали прочутата си синя боя и при жертвоприношения в чест на бога на дъжда Чаак. Жертвите, хвърляни в пълни с вода пещери, са били боядисвани непосредствено преди ритуала.

Съставът и начина на получаването му остават загадка за изследователите. Известно е само, че синият цвят се придава от индигото, а освен това в състава му влиза и минерала палигорскит (palygorskite). 

Сега група американски археолози и физици публикува в последния брой на списание Antiquity резултатите от изследване, в което е описан начина на получаване на пигмента. Изводите на учените се основават на данни получени при сканиране с електронен микроскоп и рентгенова спектроскопия с енергетична дисперсия.   

Древните маи получавали пигмента като загрявали и разтапяли листата на индигото и палигорскита при температури между 100 и 150 градуса върху копал - лепкава дървесна смола, използвана като тамян.