Православната църка отбелязва днес  Голяма Задушница. Това е празник в памет на починалите, които един ден ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него".

 Не е случайно, че задушниците са в съботен ден - тогава Исус Христос бил също покойник и с тялото си бил в гроба.

Голямата Задушница пред Великия пост е първата за 2009-а. Тя е на 21 февруари в съботата преди Неделя Месопустна (Месни заговезни), когато в храмовете, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. През седмицата след тази неделя християните се подготвят за бъдещия пост.

На Задушница живите посещават гробовете на своите починали близки. Там палят свещи, прикадяват (по-добре е да се извърши от свещеник) с тамян, поставят цвета. Правят се т. нар. раздавки и помени. Варено жито, пита, вино, сладкиши, месо се раздават на роднини, съседи, непознати, бедни, та като вкусват от тях, да си спомнят за умрелите. Житото е знак на нашето бъдещо възкресение, защото по думите на свети апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.

Виното символизира пречистатата кръв на Исус Христос в тайнството на светото Причастие .

Паленето на свещи е символ на нашата гореща вяра, а пламъчетата им напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на човека в гроба. Мъртвите, вярвали в Христа, не се ревнуват помежду си. Редно е да посещаваме и гробовете на други починали, да се молим и за тях, а не само на нашите най-обичани и скъпи хора.