Ватикана за първи път от хиляда и петстотин години преразгледа списъка на смъртните грехове. Към съществуващите седем гряха бяха добавени още седем, които отразяват реалността на съвременната епоха.

Обновеният списък на греховете бе публикуван в официалния вестник на Ватикана L'Osservatore Romano. Според новата концепция, вечни мъки ще заплашват и хората, които търгуват с наркотици, трупат извънредно богатство, замърсяват околната среда, както и специалистите в генното инженерство, които нарушават етичните правила.

Католическата църква дели греховете на простими и смъртни, които могат да се изкупят само с изповед и покаяние. Ясно определение на седемте смъртни гряха няма, но като правило за такива се считат нарушенията на Десетте божи заповеди и Деветте евангелски заповеди за блаженство.

През VI век папа Григорий І Велики е изложил концепцията за седемте смъртни гряха, която по- късно в Средните векове е популяризирана от Данте Алигиери в частта "Ад" на "Божествена комедия". Според тази трактовка, към греховете, заради които непростеният и неразкаял се човек попада след смъртта си направо в ада, се отнасят горделивостта, завистта, лакомията, похотта, гневът, алчността и унинието.

Епископ Джанфранко Джироти, който оглавява Апостолския пенитенциарий - органът на Ватикана, отговорен за провеждането на изповедта и опрощаването на греховете, пояснява ,че сега към смъртните грехове трябва да се отнасят и търговията или употребата на наркотици и социалната несправедлиност, предизвикана от бедност или, напротив, от " прекалено богатство" в ръцете на ограничен брой хора. Джироти напомня, че към смъртните грехове както преди се отнасят и абортите и педофилията.

В православието липсва ясна граница между смъртните и простимите грехове. Освен това, православието не предвижда автоматично осъждане на вечни мъки на човек, умрял в състояние на грях.