Италианското издателство Scrinium представи на 25 октомври във Ватикана книгата  "Processus contro Templarios" ("Процесът срещу тамплиерите"), факсимилно издание на протоколите от разпитите на рицарите- тамплиери, проведени пред папа Климент V през 1308 година. Книгата съдържа и копие на основния документ, оправдаващ тамплиерите пред лицето на църквата- т.нар. Шинонски пергамент или списък. Текстът на този документ се считаше за изгубен, но бе открит отново през 2001 година.

Книгата е издадена в ограничен тираж- 800 екземпляра. Един от тях ще получи като подарък папа Бенедикт  XVI, голямата част от останалите 799 ще бъдат изпратени в различни научни библиотеки в света. Копията, които ще бъдат пуснати на пазара, ще струват 5 900 евро.

Оправданието на тамплиерите в очите на Климент V не им е помогнало: орденът им е бил разпуснат, 39 прелати са били изгорени през 1314 година, а имуществото- конфискувано от френския крал Филип ІV Хубавия.

В книгата са представени репродукции от латински текстове с много високо качество, придружени от съответните коментари на изследователи. Публикуването на Шинонския списък е извънредно значимо събитие, доколкото досега оригиналните документи за процеса над тамплиерите не бяха достъпни за изследователите.

Още по-значим, според експерти, е фактът, че публикуването на списъка ще помогне да се погледне  по друг начин върху ролята на Светия престол в процеса над тамплиерите и да се преоценят представите, които властват толкова време, а в голямата си част те са негативни.

Историята на възникването на ордена на Тамплиерите или "Бедните рицари на Христа и на храма на Соломон" се отнася към първия кръстоносен поход, по време на който на 15 юли 1099 година кръстоносците са превзели Йерусалим. През 1118 година васалът граф Шампан Хуго де Пайен заедно с Годфруа дьо Сент Омер основали ордена за защита на поклонниците, отправили се към Светата земя, от разбойници и грабители.

Членовете на ордена "обещали вечно да живеят като обикновени каноници, без имущество, според обета за целомъдрието и послушанието". Доколкото рицарите не са имали собствен пристан, кралят на Йерусалим Бодуен ІІ им разрешил да се разположат в крилото на своя дворец, построен на мястото на Храма на Соломон, откъдето идва и названието им "рицарите на храма" и тамплиери - (temple - храм).

Отначало рицарите били девет и в продължение на девет години те не приемали никого в своя кръг. През 1128 година на Събора в Труа папа Хонорий ІІ утвърдил ордена на Храма и неговия устав. Първи магистрат става Хуго дьо Пайен. Рицарите трябвало да носят бели дрехи, символизиращи чистотата на помислите и здравето на плътта, а оръженосците- кафяво. През 1147 година им разрешили да нашиват на лявата си страна червен кръст.

Наследниците на Светия Престол с булите си дарявали тамплиерите с множество привилегии, в това число освобождаване от данъци, безразделно право на военни трофеи, но главното е там, че тамплиерите започнали да се подчиняват на църквата, а не на феодалите. Още повече, през 1199 година папа Инокентий ІІІ забранил дори на духовенството да отлъчва рицар или капелан на Храма.

Всичко това довело дотам, че орденът на тамплиерите бързо се превърнал в могъща и богата организация, разполагаща с крепости в Близкия Изток и със собствени манастири- командорства в Европа, които се занимавали със събиране на финанси.

Ситуацията се усложнила след 1291 година, когато мюсюлманите изтласкали християните от Светата земя. Тамплиерите били принудени да се върнат в Европа, но и целта на съществуване на ордена- защитата на поклонниците, които отивали в Светата земя- отчасти загубила смисъла си. Многочисленият и добре въоръжен орден, подчинен на Папата, представлявал очевидно неудобство за европейските монарси, които освен това се стремели да присвоят легендарните богатства на ордена на Храма.

На 13 октомври 1307 година по заповед на френския крал Филип Хубави повечето от тамплиерите, които се намирали на територията на Франция, били арестувани по обвинение в ерес. Те били обвинени в това, че са се отрекли от Христос.
 
По време на обреда на посвещението в ордена новаците  трябвало да плюят на разпятието, доколкото кръстът се явявал единствено инструмент на наказанието. Освен това в изпитанието влизало задължението новаците да целунат членовете на ордена в кръста и пъпа. Тамплиерите били обвинявани в содомия. Като аргумент се сочел печатът на ордена, на който двама рицаря седят един зад друг на един кон. Твърдяло се, че тамплиерите се покланят на идола Бафомет- огромна глава с горящи очи и брада - и на черната котка, а така също се занимавали с врачуване и магии.

В процеса на дознанието тамплиерите били изтезавани, мнозина признавали, че са се отрекли от Христос, но после "отново изпадали в ерес", заявявайки, че признанията им са изтръгнати със сила, че "мъчението пита, а болката отговаря". В тази връзка много историци са твърдели, че Светият престол е предал рицарите от ордена на Храма, като са се поддали на натиск и са ги предали в ръцете на френския крал. Папа Климент V сякаш се е страхувал да не повтори съдбата на своите предшественици Бонифации VІІІ и Бенедикт ХІ, които били убити по заповед на Филип.

Шинонският списък, напротив, дава основания да се предполага, че Ватикана се е опитвала да противодейства на Филип Хубавия. Като резултат от разпита, проведен в замъка Шинон от папските посланици кардинал-епископ Беренгар, кардинал- епископ Стефан и кардинал-дякон Ландоф, ръководителите на ордена на тамплиерите, в това число Великият магистър Жак дьо Моле, били оправдани. Не са ги обявили за еретици.

Изводите на папските посланици в голямата си част съответстват на възгледите на самия папа, както твърди Барбара Фрале, който, макар и да признавал редица нарушения и злоупотреби на рицарите-тамплиери, никога не ги бил считал за еретици, както например албигойците. Според изследователката, процесът над тамплиерите, който се е водил от 1307 до 1312 година, може да се разглежда като епизод на политическата борба между Светия престол и Филип Хубави.

Редица факти дават основание да се предположи, че Светият престол се е старал да изведе тамплиерите от удара. В областите, където следствието е водено от свещеници, така или иначе под контрола на френския крал, тамплиерите били признавани за виновни, затова пък пред лицето на специалната папска комисия те почти успели да се оправдаят. В крайна сметка 600 членове на ордена били решени да се защитават докрай и са се надявали на оправдаване.

През октомври 1311 година във Виена ХV Вселенски събор отказал да разпусне ордена на тамплиерите, от 140 кардинали едва четирима гласували за това. Тогава на Събора начело на войската се явил Филип Хубави и заплашвайки със сила, принудил папа Климент V фактически еднолично да разпусне ордена. На събралите се на Събора свети отци било заповядано да мълчат от страх от отлъчване. През 1312 година папата подписал була за разпускане на ордена на Храма, но отново не в интерес на френския крал: имуществото било предадено на друг орден- хоспиталерите. Филип обаче все пак постигнал своето, като иззел от хоспиталерите огромна сума като компенсация за щети по време на "праведното разследване".

По този начин папа Климент V бил принуден да отстъпи пред грубата сила. На 18 март 1314 година Великият магистър на ордена Жак дьо Моле и приорът на Нормандия Жофруа де Шарне били изправени пред папския съд в Париж и били осъдени на доживотен затвор. В отговор те отново заявили пред всички, че са се наклеветили след изтезания. По заповед на Филип Хубави същата вечер те били изгорени на малкия наносен "Еврейски" остров на Сена като отново попаднали в ерес.

Тамплиерите били осъдени само във Франция. В Германия, Испания, Португалия, Шотландия и Кипър те били оправдани, макар че имотите им в повечето случаи преминали в ръцете на светските власти. В Англия след кратко задържане те също били освободени. Твърде вероятно това в някаква степен е било обусловено и от позицията на Светия престол. Макар че преди екзекуцията Жак дьо Моле проклел двамата си политически противници - Филип Хубавия и папа Климент V, като ги призовал до една година да се явят пред Божия съд.

Папа Климент V починал на 20 април 1314 година, месец след проклятието, а Филип Хубави загинал по време на лов същата година на 29 ноември.