- Как се роди “Море от любов”?

     - Идеята за предаването не дойде изведнъж. Тя бе обмисляна дълго време от автора и продуцента на “Море от любов” Магърдич Халваджиян може би около 6 години. Няколко месеца след запознанството ми с него Маги сподели своите творчески виждания по въпроса и ми предложи аз да съм водеща на предаването. Признавам си, че в началото не приех нещата съвсем сериозно, но след като поразмислих, реших, че всъщност в подобна идея се крие дълбок смисъл. Така започнахме - в началото бяхме само аз и Магърдич, по-късно сформирахме екип от 11 души. Тогава всички поехме голям риск - декорът, който поръчахме за “Море от любов” бе много скъп. Предложихме идеята за предаването на BTV, ръководството на телевизията я хареса и заснехме няколко пилотни предавания. След което стартирахме.

     - Трудно ли се прави телевизионно предаване?

     - Наистина никак не е лесно, но за сметка на това е много приятно и вълнуващо. Отношенията в екипа ни са страхотни, самата работа винаги без изключение е свързана със силни емоции. Никога не съм напълно сигурна какво да очаквам в следващото предаване. Пътувам доста, но пък това е нещо, което обожавам да правя.

     - За какво си мечтаеше като малка?

     - Най-напред много ми се искаше когато порасна да стана лекарка. После реших, че трябва да бъда известна пианистка и 4 години се учих да свиря на пиано в Плевен. Следващата моя голяма мечта бе да стана актриса и да играя в театъра. Надявам се, че в крайна сметка успях да съчетая по нещичко от всички тези желания. Мисля, че призванието на “Море от любов”, моето призвание и на всички останали около мен, е да се опитаме да излекуваме емоционално наранените хора, които идват да ни гостуват.

     - Когато твои гости се съберат, преживяваш ли заедно с тях щастието им?

     - Зарядът, който може да ти дари дори една усмивка, е невероятен. След като участват в предаването, много хора продължават да ни пишат и да ни благодарят в писмата си. Поддържаме връзка, много често разговаряме за това, как се развива личният им живот или за нещо, което им е направило впечатление в някое от предаванията.

За красивата Наталия хармонията в живота й е пълна.

Имали сме какви ли не случаи. Така например, веднъж помогнахме на млада двойка да сключи брак, въпреки че дълго време бе разделена. Няколко дни след случката съпругът ни покани на рождения ден на детето си и ни благодари за това, че може да изживее тези щастливи мигове със семейството си. Друг наш гост изпрати писмо до Съвет за електронни медии, в което бе написал, че ще организира протестно гражданско движение, ако някой заплаши със спиране от ефир “Море от любов”.

     - Мислиш ли, че някои от гостите ти си прощават, само защото се намират пред камера?

     - Не, наистина не смятам, че това е възможно. Когато поканя някое момче или момиче в буса на “Море от любов” и пусна любовното послание, което го очаква там, усещам с цялото си същество реакцията на човека срещу мен. Учестеното дишане, вълнението, първите сълзи - всичко е напълно естествено.

     - Ако не бе водеща на “Море от любов”, би ли участвала ти самата в предаването?

     - Да, с голямо удоволствие, но и задължително с някаква изненада. Не е тайна, че в нашето студио ни гостуват не само наранени, а и щастливи от живота хора.

     - Зрителите си спомнят музикалното предаване “Рококо” по БНТ, на което ти бе водеща преди близо 10 години. Липсва ли ти “Рококо”?

     - О, да, невероятно много! Липсва ми така, както ми липсва детството.

     - С какво се занимаваше в този дълъг период между “Рококо” и “Море от любов”?

     - Помагах на мъжа си Денис в работата му. Занимавах се с реклама и маркетинг. Пътувахме много. Опитах се да стартирам няколко предавания по БНТ, но нищо не се получи. През 1998 г. работих в Нова телевизия, водих новини, бях репортер. Редактирах политическото предаване “Посоки”, в което имах и своя авторска рубрика. Наричаше се “Извън политиката”. След това забременях и доста време се занимавах единствено с дъщеря си Вики.

     - Съпругът ти Денис е член на легендата на българския рок група “Ахат”. Как се запозна с него?

     - Датата бе 23 януари 1993 г. Тогава все още бях водеща на “Рококо”, а Денис ръководеше основаната от него компания “София Мюзик Ентърпрайсез”. Денис бе организирал концерт на група “Назарет” в София. Аз отидох да взема интервю от членовете на “Назарет” в зала Универсиада. Съвсем случайно, докато чаках да ме приемат, се заговорих с Денис. Така се запознахме. Живяхме заедно около 6 години и през 1999 г. се оженихме.

     - Хармоничен ли е животът на две творчески личности?

     - За мен хармонията е пълна. Денис е с изключително ведър характер, което много ми помага. Когато трябва да реша някакъв проблем, аз обикновено много се задълбочавам в него, анализирам го отново и отново, докато накрая започна да търся решението. Денис приема всеки проблем с чувство за хумор и някак си винаги го разрешава с лекота. А освен че сме творчески личности, и аз, и Денис сме зодия Водолей.

     - Когато виждаш грешките на хората в любовта, това помага ли ти да не ги допускаш в личния си живот?

     - Надявам се да ми помага, но грешки в любовта е правил всеки човек, и то едни и същи грешки. Любовните ребуси изглеждат прости, но често са сложни и трудни за разрешаване. За мен от изключителна важност е “Море от любов” да помага не само на своите гости, но и на зрителите пред телевизора, които се намират в любовна дилема и не могат да я разрешат.

     - А откъде черпиш знанията си за любовта?

     - Предполагам, че всичко е въпрос най-вече на интуиция. Когато наблюдаваш отстрани любовните несполуки на останалите хора е лесно да преценяваш трезво нещата. Не си заслепен от силните чувства, които изпитват самите влюбени.

     - Как прекарваш свободното си време?

     - С Виктория непрекъснато обикаляме мебелни магазини и изложения. В момента правим сериозен ремонт и обзавеждаме, а това запълва цялото ми свободно време.

     - Обичаш ли да готвиш?

     - Да, много е приятно, а и обожавам да готвя най-вече заради дъщеря си. В спомените на едно дете се запазват всякакви впечатления от семейния уют. Наред с това и аромата на нещо вкусно, което мама е готвила. Случва се обаче често да вечеряме навън.

     - Какво мислиш за интернет медиите като нашата?

     - Според мен в тях е бъдещето, а също и настоящето. Интернет се използва вече изключително масово от всички. Проблемът е в това, че поради финансови съображения все още доста хора имат интернет достъп само в залите, а не у дома си, както би трябвало да бъде.

     - Какъв е твоят девиз?

     - Всеки човек следва свой собствен път. Когато върви по него, той не бива да забравя кого е срещнал, защото обезателно ще го срещне по обратния път.