Нова туристическа дестинация се появи тази седмица- възстановената вила "Армира" край Ивайловград.

През 1964 г., при строеж на язовир на 1,5 км. югозападно от ивайловградския кв. Лъджа, строителите случайно попадат на следни от антични строежи. При последвалите археологически разкопки са разкрити останки от крайградска вила от периода на римското владичество по наши земи. Тя става популярна под названието Вила Армира, по наименованието на малката рекичка, приток на река Арда, на брега на която е построена.

Вилата е луксозна вила-дворец, чиито забележителна планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки, я определят като уникален образец на римската провинциална архитектура и изкуство на Балканите, със световна значимост.

Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България и най-богатия частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи, построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира. На площ от 3 600 кв.м, сред красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой различни помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др., като само на първия етаж те са били 22), ограждащи под формата на буквата “П” огромен открит басейн в средата имплувиум (11/7 м).

С течение на времето вилата става тясна за бурния живот на нейните собственици и в началото на III в. е била разширена на изток, с изграждане на просторна зала за гости - триклиниум (11,70/10,90 м) и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римска отоплителна система - хипокауст, следи от която се виждат на терена и днес.

Още през първата половина на II в. към вила Армира се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Благодарение на тях вилата постепенно придобива блясъка и разкоша на истински дворец от Римската империя.

Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда балюстрада от мраморни решетки и херми. При разкопките са намерени почти 3 000 фрагмента от мрамор, в много добро състояние. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

По обем, разнообразие и качество на мраморната украса, вила Армира остава и понастоящем, единствения подобен паметник, не само в днешните български земи, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите, а стенната й декорация (първата половина на II в, началото на III в) я прави уникален паметник на античната архитектура и изкуство.

В началото на този период подовете на всички помещения и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с традиционни за античната живопис мотиви. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрета на собственика от първата половина на II в., с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас.

Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.), с изображение на Медуза Горгона - символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Това е най-голямата, като количество и разнообразие, мозаечна находка в България, надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи.

След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в., вила Армира е била опожарена и разграбена. Разрушаването и се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378г., когато римската армия под командването на Валент е разбита от готите, а самият император е ранен в боя и отнесен от своите най-близки войни до вила в близост до бойното поле. В последствие, готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император.

Много е вероятно тези събития да са се разиграли именно тук. В близост до "Вила Армира" в землището на с.Свирачи се намира и антична могила,насипана върху каменна основа.Периода на използване на могилата и съоръженията в нея се датира в рамките на римската епоха (I-Vв.) и по-точно в ранния период на управление на император Траян(97-117г.).Вероятно могилата е ползвана като фамилен некропол на собствениците на "Вила Армира".

От тази седмица възстановената вила "Армира" вече е официално открита като туристически обект. Това стана възможно благодарение на проект „Великолепието на „Армира“, реализиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество България-Гърция, който стартира през декември 2006 г. и продължи 18 месеца. Финансирането по него бе в размер на 287 000 лв.

Строително-ремонтните дейности, консервацията, реконструкцията и анастилозата на трите подобекта - антична вила „Армира“, Голямата могила край село Свирачи и посетителски център към вилата, се изпълняват от фирма „Рестстрой“ ООД - Пловдив. Автори на проекта за реставрация на мозайките и мраморите във вилата са арх. Юрий Фърков и инж. Мая Атанасова. Ръководител на разкопките е ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт и музей при БАН.

Реконструирани са античните зидове, извършена е консервация на оригиналните мраморни орнаменти и са отлети нови колони, капители и херми. Дългогодишният реставратор Любомир Делчев, участвал през 70-те години на ХХ в. в археологическите разкопки на „Армира“, е работил по консервацията на мозайките, чиято площ надхвърля 400 кв. м. Някои от тях са най-ранните, открити до момента в България.

Антична вила „Армира“ се намира на 4 км от Ивайловград, в югозападна посока.