На 1 декември в габровската болница се открива изложбата му "Смехотерапия с Доньо Донев"
Днес си отиде Доньо Донев, бащата на "тримата глупаци", интересният човек и неуморимият творец. Той загуби борбата с болестта на 78 годишна възраст. Но докрая не загуби чувството си за хумор. Само след броени дни, на 1 декември, неговата нарисувана усмивка, макар и от отвъдното, ще помага на пациенти и медици в галерията във фоайето на габровската болница. Идеята се родила, докато художникът лежи в болницата, а по този начин, с 45 карикатури на лекарите и медицинския персонал той искаше да се отблагодари за грижите и всеотдайността им към пациентите. Затова и изложбата, която, за съжаление, вече става посмъртна, се нарича "Смехотерапия с Доньо Донев".
През тази година Доньо Донев бе удостоен със Специалната награда на Дома на хумора и сатирата за най-остроумна карикатура на 32-рата Обща годишна изложба на карикатуристите в СБХ. Той сътрудничи на Дома на хумора и сатирата в Габрово още от създаването му преди 35 години.
Доньо Донев е роден е на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва графика в Художествената академия през 1954 г., а след това специализира в „Союзмултфилм” в Москва. Работи като художник във в. „Вечерни новини” /1954-1956/, художник и режисьор в Студията за игрални филми /1956-1970/ и в Студията за анимационни филми „София” /1970-1993/, където е и ръководител на творчески колектив. Главен редактор на сп. „Фрас” и на вестника, носещ името на емблематичните му герои – „Тримата глупаци” /1989-1997/, а от 1997 г. – и на в. „Четиримата глупаци”. Професор в НАТФИЗ, преподавател по анимационна режисура. Познат на широката публика като „бащата” на „Тримата глупаци”, които се появяват през 1970 г. и се превъплъщават през годините в множество роли. Няма филм от поредицата, който да не е получавал награда в чужбина.
Художник, сценарист и режисьор на над 100 анимационни филма, които са удостоени с над 40 международни и национални отличия. Сред тях са „Шега”, „Хепи енд”, „Умно село”, „Кауза пердута”, „Мишената”, „Върни се пак в Соренто”, „Пардон”, „Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, „Серенада”, „Хамлет”, „Екограма”...
Носител на орден „Кирил и Методий” – II ст., на Наградата на СБХ за сценография, на Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци, на Голямата награда от Международния фестивал за документални и късометражни филми в Оберхаузен /Германия/, на Първа награда от Световния фестивал на анимационния филм във Варна, на 5 златни награди от Международните кинофестивали в Барселона и Билбао /Испания/ и мн. др. През 2005 г. е удостоен с Наградата за цялостно творчество на секция „Карикатура” към СБХ.