Знаменитият руски виолончелист и диригент Мстислав Леополдович Ростропович,  почина след дълго боледуване в московска клиника на 80-годишна възраст, съобщава Bloomberg, цитирайки изтгочници от близкото обкръжение на маестрото. Ростропович бе хоспитализиран в края на януари в клиника в Париж с диагноза рак на червата, но предпочита да се върне в родината си и от февруари насам неколкократно е хоспитализиран за лечение в различни руски клиники и санаториуми. На официалното честване на 80-годишнината му на 27 март 2007 г., гениалният музикант бе награден от президента Владимир Путин с най-висшето руско отличие, орден “За заслуги пред Отечеството”, I степен.

Погребението на Мстислав Ростропович ще се състои на 29 април на Новодевичето гробище в Москва, където от сряда почива неговият приятел и първи президент на Руската Федерация Борис Елцин. Гражданското поклонение пред тленните останки на диригента ще се състои на 28 април от 11,00 до 20,00 ч. местно време в Московската консерватория, а опелото ще бъде отслужено в храма “Христос Спасител” в руската столица, уточнява агенция “Новости”, цитирайки секретаря на фонда “Ростропович” Татяна Загрекова.

Маестро Ростропович се ражда на 27 март, 1927 г. в Баку, Азербайджан, в семейството на челиста Леополд Витолдович Ростропович. Родителите му се премествет в Москва, когато той е на 4 години. На тази възраст започва да учи пиано с майка си, а на 7 започва да взема уроци по чело от баща си, който е ученик на Пабло Казалс. По-късно развива уменията си под ръководството на Семьон Козолупов в Московската консерватория, където постъпва през 1943 г. Там учи композиране със Шостакович, а през 1945 г. става носител на златен медал за виолончело на първия в СССР конкурс за млади музиканти.

Младият Слава се разочарова за пръв път от съветските власти през февруари 1948 г., когато приятеля му Шостакович е изключен от Консерваторията заради “формалистките” тенденции в музиката му. Впоследствие реабилитираният композитор посвещава на Ростропович много от творбите си, включително и двата си концерта за чело.
 
Прокофиев преработва своята Симфония Кончертанте за Ростропович през 1952 г., само година преди смъртта си. След като става лауреат на множество конкурси и награди, в т. ч. и на Наградата Сталин, самият музикант става професор в Консерваторията през 1956 г. През същата година, благодарение на “разведряването” в културните отношения на Никита Хрушчов, Ростропович прави дебюта си като изпълнител в Лондон и Ню Йорк. Освен като изпълнител на чело, Слава често се подвизава и като пианист в рециталите със съпругата си, сопраното Галина Вишневская, за която се жени през 1955 г. Приятелството му с Бенджамин Бритън, с когото се запознава по време на концерт в Лондон през 1960 г., кара британският композитор да напише за него своята соната за чело, симфония за чело и 3 сюити за чело без съпровод.

През 1968 г. Ростропович прави дебюта си като диригент в Болшой Театър с операта на Чайковски “Евгений Онегин”. Две години по-късно пише открито писмо до няколко съвестки вестници, в което защитава Александър Солженицин, чийто работи са забранени от комунистическата цензура и настоява за свобода на художественото творчество. Впоследствие той разказва как е бил извикан на разпит от тайната полиция, до която достига непубликуваното му писмо, на който му е бил зададен въпроса, дали знае “кой се е опитал да очерни името му с това писмо”. Слава веднага отговаря, че писмото е негово.

След това признание, възможностите за изпълнения в Русия бързо секват и през 1974 г. той и семейството му получават разрешение да напуснат Съюза за 2 години. Тъй като така и не се връщат, през 1978 г. съветското гражданство на Ростропович и съпругата му е отнето, за да бъде възстановено през 1990 г. След напускането на СССР, семейството се преселва в САЩ и концертира по цял свят. Впериода 1977-1994 г. маестрото е музикален директор на Националният симфоничен оркестър на Вашингтон, но дирижира концерти и на Лондонския симфоничен оркестър, Новата японска филхармония в Токио, Виенския филхармоничен оркестър, Оркестъра на Филаделфия и Ню Йоркската филхармония.

Въпреки топлия прием при завръщането му в Русия – Ростропович запазва жилищата си в Москва и Санкт Петербург, както и тези в Париж, Лондон и Лозана, отношенията му с родните музикални критици остават трудни. След враждебното посрещане на операта на Сергей Слонимски “Виденията на Иван Грозни”, чиято световна премиера Ростропович дирижира в Самара, маестрото се заклева никога повече да не изпълнява в Русия.

Слава обаче продължава да обикаля света и само преди 5 години, на 75-годишна възраст изнася 16 концерта в 11 американски града за 28 дни, прекосявайки страната 2 пъти и изминавайки разстояние от над 16 000 км.

Въпреки клетвата си, любовта към родината го връща в Болшой Театър за изпълнението на “Война и мир” на Прокофиев през ноември 2005 г., но спектакълът е отменен заради влошеното му здраве и лошите репетиционни условия. През април 2006 г., старият маестро обяви, че световната премиера на Ларгото за чело и оркестър на Пендерецки във Виена през 2005 г., е била последното му изпълнение пред публика като виолончелист.

Като музикант, Ростропович изпълняваше огромен репортоар от произведения, някои от които написани специално за него от едни от най-великите композитори на XX век, посочва The New York Times. Сред тях бяха концертите за чело на Шостакович, концерта за чело, сонатата за чело и симфонията кончерто на Прокофиев, сонатата, симфонията за чело и 3-те сюити на Бритън. Маестрото е свирил и на премиерите на соловите творби на Уолтън, Ауриц, Кабалевски и Мисасковски и концертите на Лютославски, Пануфник, Месиен, Шнитке, Анри Дютильо, Арво Перт, Кшищоф Пендерецки, Лукаш Фос и Джия Канчели.

Вероятно благодарение на богатия си репертоар, маестрото бе в състояние да обхване  с челото си невероятен диапазон от музикални акценти. В големите образци на Романтизма, каквито са концертите на Дворжак, Шуман, Сен-Санс и Елгар например, той смайваше слушателите едновременно с оригиналните си интерпретации и с величествената топлина на тоновете. Грациозната му трактовка на сюитите за чело без съпровод на Бах, разкриваше както структурната им логика, така и вътрешната им одухотвореност. Същевременно с това той бе в състояние да представи в пълния им блясък творбите на Модернизма, изпълнявайки с удоволствие необичайните тембри, които композиторите им често изискват.

Като диригент Слава Ростропович също запазваше строгата си индивидуалност, моделирайки често темпото, формата на фразата и инструменталния баланс, за да проличи ясно интерпретаторската му визия. Страстта, която внасяше на подиума индивидуалността си, често превръщаше изпълненията му в нещо неудържимо и неконвенционално. Без съмнение, Ростропович бе най-изразителен и освободен в дирижирането на творбите на своите сънародници като симфониите на Чайковски, Прокофиев и Шостакович.

Още в СССР маестрото стана лауреат на най-висшите Ленинска и Държавна музикална награда. Впоследствие за останалите държави бе чест да го удостояват с почетните си звания. Приживе Ростропович е Рицар на Ордена на Британската Империя, Командор на Ордена на Почетния легион на Франция, лауреат на Preamium Imperiale на Асоциацията на изкуствата на Япония, на президентския медал на Свободата и Почетния знак на Центъра “Кенеди”, и член на Френската академия на изкуствата. Заедно със съпругата си, Галина Вишневская, има 2 дъщери – Олга и Елена.

“Кончината на Мстислав Ростропович е горчива и непреодолима загуба за нашата култура. Той даде на руското изкуство световна слава. Почивай в мир, скъпи приятелю!”, коментира смъртта на приятеля си руския писател и дисидент Александър Солженицин, цитиран от агенция ИТАР-ТАСС.