Загубена е оригиналната лента със снимките на първите крачки на човек на Луната. Снимките на историческото кацане на Нийл Армстронг бяха признати за един от най-важните артефакти на ХХ век.

      Въпреки че телевизионния репортаж от юли 1969 година, видян от 600 млн. души, се пази за потомството, оригиналният филм със снимките е загубен в огромния архив на космическата агенция на САЩ - НАСА.

      Тези снимки биха могли да променят представата ни за кацането на Луната, предоставяйки по-отчетливи изображения от мътните зърнисти кадри, които се тиражират по цял свят. Те биха могли също така да сложат точка на теориите за заговорите, според които кацането на Луната е било холивудска фалшификация.

      Въпреки култовия си статут, телевизионните кадри са презаписвани от презапис.

      Това е резултат от снимки с камера на черно-бял монитор. Изображението на монитора също не е отразило цялата пълнота на картината.

      За да бъде гарантирано, че предаването ще дойде до земята, снимките от Аполо 11 са се записвали със скорост 10 кадъра в секунда и трябвало да се прехвърлят на честота 60 кадъра на секунда за транслиране. В процеса на прехвърлянето много детайли са били загубени.

      Стен Лебар, който сега е на 81 години, е отговарял за снимките от Аполо 11. Изображението, което той е видял в телевизионната транслация, е било толкова мътно, че отначало е помислил, че нещо се е объркало.

      “Първата ни реакция с колегата в НАСА беше да се спогледаме – разказва той – “Какво става?”. Решихме, че има някакъв проблем с конвертора.”

      “Това, което видя светът, и малко не приличаше по качество на полученото от Луната изображение”- твърди Джон Саркисян от обсерваторията CSIRO Parkes в Нов Южен Уелс в Австралия – една от трите станции, където са се записвали оригиналните снимки преди да бъдат изпратени конвертирани в Хюстън. Лентите, макар и далече по качество от нормалната телевизионна транслация, все едно са били много по-добри от видеозаписа, с който разполага човечеството сега: още повече, в момента съществува възможност лентата да се обработи със съвременните цифрови технологии.

      Вместо да пазят записа като зеницата на окото си, НАСА просто е пратила снимките в архив. И понеже обслужващият персонал се е сменял, пенсионирал и уволнявал, сега никой не знае къде са оригиналните ленти. Въпреки че това предизвика критики към агенцията, за НАСА не е нов проблем.

      “Мисля, че това се случва, когато мащабна правителствена бюрокрация функционира десетилетия”, твърди Кит Кауинг, редактор на сайта Nasa Watch.

      “Това не е резултат от зъл умисъл или преднамерен саботаж, но според мен НАСА се скъпи да назначи още един човек, който ще се занимава с историята на агенцията”.

      В началото на тази година екип учени и ветерани от НАСА започнаха да изучават архивите. До този момент те са установили, че лентите са били предадени в Националния архив на САЩ, след което НАСА си ги е поискала за съхранение в Центъра за космически полети "Годард" в Мериленд.

      Центърът за космически полети "Годард", освен това, е единственото място, където има оборудване, позволяващо да се гледат 16 мм ленти. Това оборудване трябваше да бъде бракувано през октомври, ако не беше се случил този инцидент. В момента екипът се опитва да убеди НАСА да отдели достатъчно сили за издирване на лентите. На този етап учените се надяват, че лентите са някъде на сухо и хладно място и не смеят и да помислят, че някой може ей така да ги изхвърли на боклука.