муспи28 Feb, 2020 | 23:06
Когато Генералния Секретар каза че всеки хуманоид има право на жилище, и като най добър вариант на съжителство е стаи за двама, всички се сетиха мълчаливо защо. Знаел е Генералния, че нищо не унищожава личността като двойката, по трима вече е разклащане на смъртоносния вирус, четири е принципно като пълна зала с кревати в която личността вече се чувства така самостоятелна, почти като в единична стая. Никой не изказваше съмнение или одобрение слушайки това, по две причини - първо няма смисъл да се влиза в какъвто и да било разговор с когото и да било - и второ, тъй като на всеки се полагаше чип на ръката, в случай на подобно желание автоматично се изпитва желание да те бият. Скоро идват нужните оперативни работници, арестуват те, и тръгваш по канален ред. Още се носи във въздуха спомена за оня луд, дето пародира думите на Генералния, че най добрата борба за мир е да се въоръжаваш, с налудничавото самоубийство - а най доброто разоръжаване е войната. Повече нищо не се чу за него. Чипа е фокусиране в една практична точка неприемливото хвърчащо понятие, което в древността се е пласирало с думата - ближен, а в царството на всеобщото равенство е вече - изгоден. Не може с ближни да се построи света, когато едни са близо, други далече, а има и такива, които и най дразнят, че са като невидими. А с чиповете - всички са с чип, равни, с еднакви права и нужди, и невинните им сблъсъци не пречат на системата, а я укрепват. Примерно, вървиш по улицата и пушиш - цигарите са безплатни, но не и алкохола, все пак държавата не е яма, - някой те тупва приятелски по рамото и влизаш с него в държавата. Държава е много широко понятие, още първия ГенСек е казал - целия свят сме една държава, но тъй като много изпитват носталгия към своите, вече отживели държави, нека им запазим имената, за туристически и разни културни цели. Трудовите маси сами си нарекоха Продоволствените магазини държави, и беше прието от баш държавата като не пречещо с нищо. В Продоволствения, държавата, този тарикат напълни количката си с продукти, отидохме на КПП (контролен пропуск пункт), аз си сложих ръката върху екрана и вратата автоматично се отвори, за моя сметка. Но такива страдания са нищо пред съжителството със съквартиранта - идват следващите Пособия, а съквартирант ти е осигурено доживотно. Стаите са с баня и клозет, очевидно зло, да беше една тоалетна в края на коридора щеше да е по добре, макар и с чакане на ред, а за двама е мъчение. Ако оня все там влиза, а човека в Новия Ред е с пълно безразличие към партньора си, и аз си давам вид че не го забелязвам, той се ядосва и замахва да ми даде да разбера, но плахо и вяло, защото за чипа няма нищо тайно - и ще влезе дежурната Дружинна! Какви са пък взаимоотношенията в стаите на подписалите (поставяне на ръката с чипа на екран) граждански брак, било разно или едно полови нямам представа, но ясно виждам че бели хора почти няма навсякъде, - в нашия блок бял съм само аз. Веднъж дойде един с лайсенс, да смени някакви жици в офиса на администратора, и се заговорихме. Попитах го, като шариш насам натам - защо по телевизията не дават мачове? Въздъхна и каза, - да ти кажа, а се вълнувам по тази тема, ще дойдат да ни приберат. Деца шарят навсякъде, ходят на училище но не живеят в семейства, а и няма семейства. След раждането ги поема Държавата, и никой и не пита за тях, поколенията минават с характерната за свободата невинност и немислимата без тази свобода човещина.
И все пак живота е суров, разхождах се по улицата свободно, коли почти няма, да не говорим че и не е разчертано, както е било едно време, - типично стъргало. Всичко наоколо пуши, пуша и аз, защото казах и не мога да не го повторя - цигарите са безплатни! Някой се тръкна в мене, след това се обърна, а и аз се обърнах и видях нещо между негърка и мексиканка, но не арабка - арабките не са сексапилни. Тя беше на ученическа възраст, но вече като пред матура - образованието си е същото от началото на Демокрацията, - и ми каза благо:
- Ти пич, си от 46 блок, познавам те много добре?
- Познавам малко и ти не си от тях.
- Искаш ли да те оправя сега, не се майтапя, обичам бели?
Мълчах, де от нямане какво да кажа, де от съображение, че всяка по форсирана емоция се регистрира от чипа. Казах иронично - а къде!
Обърнах се да си тръгвам, сетих се че и пушех.
- Моята съквартирантка умря, докато настанят друга, стаята ми е като държава - и ме ритна отзад, леко, с вътрешен като от времето когато се играеше футбол, приятелско, като потупване по рамото. Тръгнах и забелязах че тя имаше значително по секси тяло от негърка и от мексиканка.
- Няма излишни пари скъпа, Пособието за този месец на няколко пъти ми го източваха свободни агенти?
- Не го и мисли! - отговори приятно лукаво, - и мен източват, считай се на мои разноски, но няма нищо даром в Държавата, ще правиш каквото ти казвам, колкото искам.
- Аз, най после не е тайна, не съм само с поизчерпи Продоволствия, но и съм, не чак толкоз...
- Точно от такива мухльовци се възбуждам!
- Дил.
- Дил.
|