Алтруизмът може би е заложен в структурата на човешкия мозък. Това предполага изследване на американски учени, цитирано от „Индипендънт”. Вродената добрина на човека към другия или нейното отсъствие е един от фундаменталните философски въпроси. Учените от Калифорнийския университет в Лос Анджелис стигат до извода, че алтруизмът ни може би е повече генетично заложен, отколкото сме предполагали. Изследването насочва към потенциален метод за отключване на алтруистични характеристики у човека, заявява Марко Якобони, професор по психиатрия и един от авторите на изследването. 

Научният труд се позвовава на резултатите от два отделни опита. При първият е изследвана мозъчната активност на 20 души, докато наблюдават видеоклип, в който човешка ръка бива пробождана с игла. Участниците също така биват помолени да имитират лицеви изражения на емоции, демонстрирани в 20 фотографии. Учените са наблюдавали ефектите върху дялове на мозъка, които отговарят за изживяването на болка и други емоции, имитирането, а същи такива, които контролират поведението. След това участниците били помолени да играят „диктаторската игра” – популярен метод в изследването на взимането на решение. На всеки е давана определена сума пари на точен интервал, която или да запази, или да сподели с непознат на улицата. След това е направено сравнение между начина по който дадения участник харчи парите и мозъчната му активност. Хората, които са реагирали на видеото и изображенията най-вече в мозъчните дялове, отговарящи за поведението, са най-малко щедри. 

Една трета от участниците, чиято мозъчна активност е най-силно изразена в дяловете, отговарящи за изживяването на болка, са най-щедрите. Изследователите наричат тази тенденция „просоциален резонанс”, който е в основата на алтруизма. „Колкото повече можем да съпреживеем състоянието на някой друг, толкова повече сме склонни да се отнасяме към другите като към себе си”, заявява Якобони. При втория опит екипът от учени се опитал да установи дали поведенческите дялове ограничават алтруистичните импулси. Безопасна процедура, наречена Трансчерепна магнитна стимулация е приложена на 58 участници, в опит мозъчната активност в определени дялове да бъде подтисната. 

Хората, при които са подтиснати поведенческите звена в мозъчната кора са били 50% по-щедри от другите участници. Влиянието върху определените дялове може да отключи чувството на емпатия. Резултатите могат да бъдат основа за разработването на методи за увеличаване на съчувствието, които могат да са от голяма помощ за хора, преживели престой в затвора или война. „Изследването е важно доказателство, че с безопасна процедура можеш да накараш хората да се държат по просоциално”, допълва Якобони. /БГНЕС