Човешкото влияние върху климата може да отложи следващия ледников период с около 50 000 години, показват изследвания на климатолози, съобщава БГНЕС, цитирайки АФП. Въглеродните емисии в атмосферата могат да вземат връх над други влияния и да доведат до най-дългата епоха без сериозно застудяване в историята на планетата, пише в научния журнал „Nature” (Природа). 

Без човешкото влияние следващата ледникова епоха щеше да настъпи след около 50 000 години. Със сегашното излъчване на парникови газове вероятно това време ще се удвои, пише Андрей Ганополски, ръкододител на екипа на германския Институт за влияние върху климата в Потсдам. „Изводът е, че на практика пропускаме цял ледников цикъл, което няма прецедент”, допълва той. 

Причината за ледниковите периоди са промените от влиянието на слънчевите лъчи върху Земята, които се дължат на естествените промени в орбитата на планетата. Към тази комбинация трябва да се добавят и парниковите газове в атмосферата. Времето между ледниковите епохи обикновено е между 20 и 30 000 години. Веднъж на 400 000 години има голям период, който продължава повече време. Последният ледников период е приключил преди 11-14 000 години и е породил Холоцена – сегашния геологически период, който е необичайно климатично мек. Последната фаза част от Холоцена, която започва с Индустриалната революция, стана известна като Антропоцен – период, в който човешката дейност започна да влияе на геологичните процеси на Земята. 

„Невероятното е, че човешкият род успява да влияе върху механизмите, които са оформили света, какъвто го познаваме”, пише Ганополски в изявление за проекта. Неговият екип е използвал компютърни модели за да симулира условията в атмосферата, океана, ледените шапки и глобалния цикъл на въглерода едновременно. Поради човешкото въздействие сега в атмосферата се изхвърлят 500 гигатона въглерод. 

Постигнатото в края на миналата година Парижко споразумение за климата гласи, че в бъдеще количеството изхвърлен въглерод не трябва да надхвърля 1000 гигатона. Ако бъде надхвърлено, това най-вероятно ще означава повишаване на средните температури с 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Това е границата, чието преминаване ще доведе до непредвидими климатични явления, смятат учените.