Факти, Анализи, Коментари
   29 Март 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Колкото повече научаваме, толкова по-интригуваща става Червената планета
25 Март 2015
Ново изследване сочи, че на древния Марс е имало форма на азота, която може да била използвана от микроорганизми за изграждане на ключови молекули като аминокиселините

Колкото повече научаваме, толкова по-интригуваща става Червената планета като потенциален дом за примитивен живот в древното минало, а може би и в настоящето. Ново изследване сочи, че на древния Марс е имало форма на азота, която може да била използвана от микроорганизми за изграждане на ключови молекули като аминокиселините, пише Фокус, позовавайки се на Space.com. Друго, независимо проучване пък предполага, че въглеродният монооксид в марсианската атмосфера е бил потенциален източник на енергия за микроби на Червената планета в миналото. Двата научни доклада са публикувани едновременно в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
 
“Това подкрепя идеята, че околната среда е съдържала съставки, необходими за съществуването на живот”, казва Дженифър Стърн от Центъра за космически полети “Годдард” на Националната космическа агенция на САЩ (NASA), която е ръководител на изследването за азота. Всички земни форми на живот се нуждаят от азот. Той е изключително важна част от аминокиселините и други биомолекули. Микробите обаче не могат да извлекат азот директно от въздуха. Атмосферният или молекулярен азот има два атома, които са здраво свързани и поради това той е относително инертен и недостъпен. За да може да бъде интегриран от живите организми, азотът трябва да е в химически реактивна форма, каквато е нитратът (NO3). Един от инструментите на роувъра Curosity e открил значителни концентрации на нитрат в проби от марсиански скали и почва. Въпреки че повечето съединения на азота на Земята са биологични, откритието на Curiosity не е доказателство за живот на Марс. Азотните връзки биха могли да се разрушат и под въздействието на светкавица или астероиден или кометен удар.

Животът, какъвто го познаваме, изисква определени базови химически градивни части като въглерод, азот, течна вода и енергиен източник. В другото проучване, публикувано от PNAS, Гари Кинг от Луизианския университет предполага, че въглеродният монооксид (СО) може да служи като източник на енергия на Марс – от древни времена до днес. За повечето организми на Земята, включително хората, СО е отровен, но съществуват микроби, които извличат енергия чрез окисляването и превръщането му във въглероден двуокис (СО2). Тези форми на живот се възползват от относително оскъден ресурс, тъй като в земната атмосфера въглеродният монооксид е едва 0.3 частици на един милион. За сравнение, марсианската атмосфера съдържа 800 частици на един милион в момента, като е вероятно съдържанието му да е било по-високо в миналото. От тази гледна точка СО изглежда подходящ кандидат за енергиен източник за живот на Марс, смята Кинг. Той е открил, че някои земни микроорганизми могат да използват СО при условия, подобни на условията на марсианската повърхност – ниско налягане, високи концентрации на СО2, ниски нива на кислород и ниски до умерени температури. Според Кинг резултатите имат значение и за осъществяването на плановете за изпращане на хора на Червената планета. Организмите, които окисляват въглеродния монооксид биха могли да се използват за превръщане на Марс в по-гостоприемно за човешките същества място, отбелязва Кинг.


последни в Наука и Техника:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.