Опитите да се създаде изкуствена имитация на паяжина се фокусират върху две молекули, които определят качествата на естествената нишка, пише New Science. Едната молекула създава здрав материал с кристална структура, а другата формира подобно на гел вещество. Кристалът се разтваря в гела и така се образуват протеинови влакна. Екип от Байройтския университет в Германия, ръководен от Томас Шайбел, е стигнал до извода, че този метод подценява значението на две други малки молекули, които помагат за подреждането на влакната.

Учените са присадили гени от паяк в бактерия E.coli, като това е позволило на бактерията да произвежда всичките четири вида молекули в баня от алкохол и вода. След това екипът е използвал метод, наречен мокро предене, за да създаде изкуствена паяжина. Полученият материал не е толкова здрав, колкото е паяжината, но е значително по-еластичен. Шайбел посочва, че това не е изненада, тъй като истинската паяжина е направена от три протеина с различни качества, а екипът му е използвал гените само за най-еластичния протеин.

Сега изследователите работят върху усъвършенствана версия на синтетичната паяжина, която съдържа и трите протеина. Междувременно създаденият вече еластичен материал може да се използва за производство на въздушни възглавници за автомобили. „Въздушните възглавници трябва да притежават качествата на паяжината“, казва Шайбел – „здравина и еластичност“. Използваните в момента въздушни възглавници, които са направени от кевлар, са здрави, но не и еластични и могат да насочат силата от евентуален удар към шофьора или пътника, причинявайки наранявания. Изкуствената паяжина би могла да даде решение на този проблем, но преди това трябва да се разработи процес за производството й в големи мащаби, допълва Шайбел.