Нобеловата награда за химия за 2008 г. бе присъдена на японският учен, пработещ в САЩ, Осаму Шимомура (Osamu Shimomura) и американските му колеги Мартин Челфи (Martin Chalfie) и Роджър Тсиен (Roger Y. Tsien) за откриването и разработвенето на различните форми на зеления флуоресцентен белтък (green fluorescent protein; GFP), съобщава Associeted Press, цитирайки изявлението на сайта на Нобеловия комитет.

Тримата учени ще си разделят по 1/3 от финансовата премия от 10 млн. шведски крони ($ 1,4 млн.) към наградата.

Зеленият флуоресцентен белтък е открит за пръв път в медузата Aequorea victoria през 1962 г., като негова отличителна черта било зелоното светене под влиянието на лъчение с определена дължина на вълната.

Оттогава GFP и производните му флуоресцентни протеини се превръщат в един от най-важните инструменти в биохимията и молекулярната биология. Той се използва в изследванията за проследяване на процесите в клетката и организма като цяло. “С помощта на GFP, специалистите създадоха методи за наблюдението на процесите, които дотогава оставаха невидими за човека, като развитието на нервните клетки в мозъка или разпространението на раковите клетки в организма”, цитира изявлението на Нобеловия комитет France Presse.

Шиномура пръв изолира GFP в медузите, открити по западното крайбрежие на Северна Америка и открива зелената му флоуоресценция под ултравиолетова светлина.

През 90-те години Мартин Челфи показва за пръв път, че GFP може да се използва като “луминисцентен генетичен таг”, докато Тсиен допринася за “разбирането на процесите на флуоресциране на GFP”, се посочва в изявлението на Нобеловия комитет. 

Използването на флуоресцентните белтъци позволява на учените да проследяват по няколко различни биологически процеси едновременно. Това означава, че методите за флуоресецнтно проследяване подволяват както да се проследи увреждането на нервната тъкан от Болестта на Алцхаймер, така и да се проследи формирането на произвеждащите инсулин бета-клетки в панкреаса на растящия ембрион, например.

На основата на GFP са разработени множество други белтъци, светещи в други цветове, което направило възможно “множество зрелищни експерименти, като например проследяването на дейността на различни нервни влакна в мозъка на мишките с калейдоскоп от цветове”.

Роденият на 27 август 1928 г. в Киото, Япония, Осаму Шимомура има докторска степен по органична химия от Университета на Нагоя и почетен професор по биохимия на американската Лаборатория за морска биология (MBL) в Уудс Хоул, Масачузетс и Медицинския институт на Университета в Бостън.

Роденият през 1947 г. Мартин Челфи е доктор по невробиология от Университета “Харвард” и професор по биологични науки от Университета “Колумбия” в Ню Йорк, където работи и в момента.

Роденият на 1 февруари 1952 г. в Ню Йорк с в семейство на китайски имигранти Роджър Тсиен е доктор по физиология от Университета “Кеймбридж” в Англия, където работи в лабораторията по физиология до 1981 г., преди да се прехвърли в Университета на Калифорния в Бъркли от 1982 до 1989 г. и да стане професор в Департамента по биология и биохимия в Университета на Калифорния в сан Диего, където работи и до момента.