Обявените намерения за повишаване на здравноосигурителната вноска с въвеждане на допълнителна вноска от още 2-3 пункта не могат да решат проблема с недостатъчното финансиране на здравната система, се казва в декларация на Българската стопанска камара.  Това решение ще има само минимален временен ефект, тъй като не отстранява двата основни нейни недостатъка:

1. Отсъствието на реформи на системата, вкл. такива, насочени към стриктен контрол върху разходите;
2. Недостатъчното финансиране от държавния бюджет на лицата, които по закон трябва да осигурява.

При сегашната 6-процентна вноска фактите показват следното:

 През 2008 г. приблизително 2800 хил. души ще получават доходи и ще се осигуряват върху среден осигурителен доход от около 500 лв., което означава 30 лв. месечна вноска;
 Приблизително 4240 хил. души ще се осигуряват от държавния бюджет със средна месечна вноска от 9,60 лв.

Основната част от осигурените от държавния бюджет са:

 2240 хил. пенсионери, осигурявани върху средна пенсия от около 196 лв., което означава 11,80 лв. месечна вноска;
 приблизително 1500 хил. деца до 18-годишна възраст, осигурявани с вноска от 3 на сто върху 240 лв., което означава само 7,20 лв. на месец;
 приблизително 500 хил. студенти, безработни, социално слаби, затворници и др., осигурявани с вноска от 6 на сто върху 120 лв., което означава също 7,20 лв. месечна вноска.

Освен тях има значителен брой лица, ползващи здравни услуги, без да са осигурени.

Тези данни показват, че лицата - основни потребители на здравни услуги /пенсионерите и децата/, се осигуряват от държавния бюджет с вноски, които са повече от 3 пъти по-ниски от тези на работещите. Въпреки че са само 40 на сто от осигурените лица, работещите внасят две трети от собствените приходи на здравната каса, а държавният бюджет, осигуряващ 60 на сто от осигурените лица – една трета. Това означава, също така, че вноските от държавния бюджет на практика не са 6 на сто, а 3,1 на сто.

Ако евентуално се вземе решение тази допълнителна осигурителна вноска да се заплаща само от работещите лица, посочената диспропорция ще нарасне още повече.

Здравното обслужване е услуга и цената на тази услуга трябва да бъде еднаква за всички нейни потребители.
Увеличената осигурителна вноска ще натовари отново само работещите лица, без да реши проблема с недостатъчното финансиране от държавния бюджет на правата на основните потребители на медицински услуги.

Усилията на държавата трябва да се насочат към:

 Реформи в здравната система;
 Събиране на осигурителни вноски от всички ползващи здравни услуги.

Решението за повишение на здравноосигурителната вноска е палиативно, нерешаващо проблемите на здравеопазването, а отлагащо необходимите реформи във времето.