С.Б.: „Аз се запознах с решението на Комисията за защита на конуренцията и въпреки че е трудно да бъдат коментирани отстрани такива решения, ми направи впечатление сред всички основания, които са използвани – особено това, че не е използвано съотносимото законодателство към обществената поръчка – очевидно не е била добре подготвена обществената поръчка. За мен това е необяснимо – когато аз бях заместник министър не съм се сблъсквала с подобни казуси. Разбирате сами, че всяка година се извършва подобно сертифициране на разходите от независим орган. Така че разбирате колко недопустимо е такава поръчка да бъде немарливо подготвена, тъй като под риск се поставят огромни средства, които вече са разплатени от страна на държавата, възстановени са от ЕК, а сега е ред те да бъдат потвърдени от сертифициращия орган. А защо това е важно? Нека обясним, че без независима оценка на подобен орган ЕК не може да бъде сигурна, че парите са използвани правилно и според изискванията на ЕС. Оттук насетне ние бихме могли да очакваме приспадане от следващи плащания към държавата. Парите, с които ще оперираме в бъдеще, ще бъдат намалявани, ако се установи, че има средства, които не са използвани правомерно. За да се избегне това ни е необходим сертифициращ орган, който да каже: да, през финансовата 13/14 година, от Октомври, 2013 г. до Октомври, 2014 г. – всички разходи, които са направени, както по Програма за развитие на селските райони, така и по линия на директните плащания на площ, са извършени правилно. 

 

Сега според мен е важно Министерството да не обжалва решението на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд, защото така ще загубим още повече време. По-скоро трябва да подготви нова процедура, защото в новия регламент се казва, че сертифициращият орган трябва да бъде избран чрез публична тръжна процедура. Следователно, ако новият сертифициращ орган бъде избран през ноември, проблемът ще е в това, че дори избран, той няма да може да покаже, че е извършил проверките за извършените разходи през изминалата година. Той трябва да ги е извършил по време на съответната финансова година. Така че за мен това е основният проблем – не дали ще бъде избран или не, а че работата, която е трябвало да свърши, няма да може да бъде свършена в срок. И оттук насетне не знам как ще процедира Европейската комисия – това е прецедент, според мен – как тя ще оцени доклада на сертифициращия орган и дали ще го признае за валиден, за да изравни сметките по него? Докладът, който сертифициращият орган трябва да подготви за вече изтичаща финансова година, е проблемът. Аз смятам, че това е една обществена поръчка, която влиза в по-сериозни прагове и изисква открита покана, според мен тук не може да се мине на пряко договаряне.  Тук юристите в Министерството обаче трябва да знаят каква е процедурата. Но каквато и публична поръчка да се проведе – тя наистина трябва да е точната, защото иначе ние няма да отговаряме на изискванията за публична тръжна процедура. Така или иначе, най-важно е бързо да изберем сертифициращия орган, защото той трябва да оцени не само 2013/14 година, а и следващите години до 2019 г.. Така че не бива да се губи никакво време, но за мен наистина критичен е този първи доклад. 

 

Изобщо не става дума да се готвим да прежалваме тези милиард и половина лева, сертифициращите органи работят по международните одиторски стандарти, сигурна съм, че щом прегледа документацията за извършените разходи, този сертифициращ орган ще даде предложение, така че да убедим Европейската комисия, че разходите са извършени правилно. В никакъв случай не трябва да спираме. Сертифициращият орган трябва да се гледа като средство в помощ на държавата-членка – затова е необходимо той да бъде избран максимално бързо.”