"Добър" 4.20 е средната оценка, която получават зрелостниците на матурата по български език и литература, а "много добър" 4.84 - по втория задължителен зрелостен изпит. Това показват резултатите от тазгодишните Матури 2020, на които се явиха съответно 45 хиляди и 35 хиляди ученици, съобщава КРОСС.

От просветното министерство отчетоха, че като цяло сесията е успешна. Министър Красимир Вълчев коментира, че резултатите т.г. не са много по-различни от миналогодините, с изключение на английския език, при който има значително подобрение, като те са в рамките на статистическата незначимост. По думите му това може да се дължи както на по-лесни, така и на по-сложни тестови варианти. Видимото подбряване на резултатите според него зависи от много фактори, сред които ранното обхващане на децата в градина, повече работа в началния етап, мотивиране на учителите, ефективно въвеждане на компететностния подход както в учебните програми, така и в изпитите, привличане на родителите и изграждането на подкрепяща среда - все политики, които МОН изпълнява и в момента. "Добрите образователни резултати са фунцкия на многогодишни и комплексни усилия", заяви той.

Т.г. абитуриентите са постигнали 53.24 точки на матурата по български език от общо 100 т. Това е равносилно на "добър" 4.20, докато миналата година средната оценка бе добър "4.06". Всъщност през 2019 г. влошаването по български език и литература бе шоково - резултатите на дванадесетокласниците по този предмет бяха едва 50 т. от 100 възможни - най-ниските, откакто изобщо съществуват матури. Година по-рано през 2018 г. учениците имаха средно 53.9 точки, през 2017 г. - 52.5 точки, а през 2016 г. - 51.6 точки. Т.е. т.г. не може да се говори за тенденция на повишаване на резултатите, а по-скоро за затвърждаване на незадоволителното положение от години насам.

Лекото подобрение по български т.г. се дължи на повечето отлични и много добри оценки за сметка на намаляване на средните резултати. "Отличен" 6 т.г. са получили близо 14% от учениците, докато м.г. техният дял е бил 10 на сто. Много добре са се представили 28.8% от зрелостниците, с 2% повече от м.г. Добрите оценки са сходен процент - 28% т.г. при 29% м.г., тройките намаляват от близо 25% на 20 на сто, а двойките по български също запазват относителния си дял - 8.2% са получили "слаб" 2 т.г. при 8.7% през м.г.

Най-сериозно учениците са били затруднени с членуването, пунктуацията в сложно и просто изречение, правописа на думите с а/я и удвояването на "в". Нисък процент на постижимост има и при задачите, изискващи разпознаване на цитат от художествен текст и възприемането на смисслите на даден текст. Най-лесни за учениците пък са били задачите, свързани с правописа на глаголи в първо лице множествено число, а правописа на думи с представки и на звучни съгласни, с определянето на значението на фразеологично съчетание, с разпознаването на изразни средство и др.

На 33-та задача, изискваща учениците да формулират в 2-3 изречения собствена теза, се запазва процентът на тези, които не могат да изпълнят задачата и са получили 0 т. - те са около 16%. За сметка на това леко се увеличава процентът на тези, които са получили максималния брой точки - 2 т. - от 32% на 38.7%. Около 34-та задача, по която трябва да се прави кратко резюме, притеснителното е, че двойно по-малко ученици са постигнали максималните 4 т. - процентът им намалява от 5.8 на 2.5 на сто. Това означава, че за зрелостниците все още продължава да бъде трудно извличането на смисъл на даден текст, т.е. да разберат това, което са прочели. Продължава и плавното увеличение на процента на зрелостниците, които работят по последната 41-ва задача - създаване на аргументативен текст - 79%, като почти половината от тях (45.45%) са предпочели да пишат есе вместо интерпретативно съчинение.

Тази година положителното е и, че по 9 от общо 14 предмета резултатите на младежите се увеличават. През 2019 г. повишения, и то незначителни, имаше само по 5 предмета - химия, физика, биология, руски и испански език, като най-обезпокоителен бе спадът при оценките по английски език. Тази година сривът по английки е "поправен" и учениците вече имат средно 73.5 точки, докато м.г. те получиха едва 61.8 точки. По-добре като цяло е представянето още по история, физика, география, биология, руски, немски и италиански език. Влошение на средните резултати се забелязва при 4 предмета - математика, химия, испански език и фолософски цикъл. По френски език средните резултати от 68 точки се запазват.

От МОН не виждат категорично пряка връзка между дистанционното обучение, което се наложи на учениците тази година заради коронавируса, и малко по-добрите резултати, но зам.-министър Таня Михайлова изрази мнение, че може би има таква връзка и по-целенасочената и спокоийна подготвка на зрелостниците у дома е изиграла положителна роля. Това, че някои автори, изучавани дистанционно, не бяха включени в матурата по български, не е дало отражение, тъй като естеството на задачите е комплексно, смята тя.

Просветният министър Красимир Вълчев заяви, че предстои промяна в наредбата за учебните планове, както и в учебните програми, като те ще бъдат олекотени откъм понятия и фактология, за да се остави повече време за упражнения. От 2022 година се планира и промяна на сегашната ниска скала за преобразуване на точките в оценки, стана ясно от думите му. В момента среден 3 се получава при 23 точки, като многократно експерти са поставяли въпроса за адекватността й. Думите на министъра дават очаквания, че след 2 г. точките, които ще бъдат нужни за тройка, ще се повишат, т.е. ще са нужни повече усилия, за да може един зрелостник да изкара матура.