Специализираната прокуратура публикува част от доказателствата по делото срещу певицата Лиляна Деянова (ЛиЛана), брат ѝ Александър Деянов и съдружника ѝ Мартин Димитров. Тримата са обвинени за незаконно усвояване на средства по европейската програма "Иновации и конкурентоспособност", предаде БНР.

От прокуратурата уточняват, че разпитите се публикуват заради високия обществен интерес, след разрешение на наблюдаващите прокурори и при спазване на презумпцията за невиновност на тримата. Става дума за трима свидетели -  длъжностни лица от Агенция "Пътна инфраструктура", представени с инициали, върху които е бил оказван натиск да сключат договор с фирмата на Деянова и Димитров - "Телетол", като Национален доставчик на тол услуги.

Свидетелите са представени с инициали, но от представянето им пред разследващите става ясно, че говорят председателят на АПИ Георги Терзийски, отговарящият за толуправлението Олег Асенов и подалият оставка преди година като член на УС на Пътната агенция Радослав Влахов.

Заплахите са заради амбициите на обединението „Телетол“  да е доставчик на електронни винетки. Фирмата на ЛиЛана и съдружника ѝ първо печелят поръчката за 180 млн. лв , но следва отказ и насрещни обвинения към шефовете в АПИ в корупция.

Свидетелите срещу Деянова и Димитров разказват за заплахи по различни комуникационни канали -телефон, електронна поща и Viber - и на лични срещи. Държали се арогантно. Предупреждавали пътните шефове, че ще загубят постовете си, ако "Телетол" не получи незабавно договора. Георги Терзийски разказва и за нахлуване в Националното ТОЛ управление миналия юли, когато ЛиЛана, Димитров и още двама души блъскали по вратите на служебните помещения. И Терзийски, и Асенов, и Влахов казват в разпитите си, че са се притеснили за работата и за живота си. 

Лиляна Деянова и Мартин Димитров са в ареста с окончателно решение на апелативния спецсъд, а Александър Деянов е на свобода срещу гаранция от 50 000 лева. В хода на разследването от прокуратурата съобщиха, че във фирмен офис на обвиняемите са открили техника, за която се проверява дали може да се ползва за подслушване и проследяване.