С П Р А В О Ч Н И К

Когато дявола Йехова възпроизвежда себе си, ткслучва му се понякога странния творчески порив - да посегне и над себе си, че да е като Оня на Небето. Защото докато за Оня танца навън и свиването в една точка е все същото творчество, гледано от Поднебесието е припряно премятане на огромни товари насам натам и правене с време пространство наистина ефектни фокуси.Яхве никога не би забелязал, че Оня го ликвидира като го оставя да твори.
Бичът на 20 век, Прерията между Атлантика и Пацифика, населена с негри и мексиканци и бедни ирландци за успели в живота полицаи, че да охраняват от алчните тълпи огромния склад от бедни бели - поляци, италианци и всякакви румънци. Те са и тези които подържат невиждания конвеир на производство, даващ възможност азербайджано тюркския елит да владее света. За целта на този АТ елит, който и нищо не може да прави освен да притежава, което го урежда чрез закони създавани и провеждани от бялата прослойка, се налага да забрани творчеството, да забрани живите да се показват пред океана мъртви, както Оня на Небето му се перчи пред - създателя на този свят! Забрани творчеството, изкуството обяви за надстройка, полезна, утвърдена от Върховното Командване.
И Йехова се съсредоточи върху един екземпляр, отдал златните си години на преуспявала Америка, и сега тихо гаснещ в старчески дом. На стената в своята половина на стаята беше закачил две големи рамки, с резби и боядисани в златно. На едната беше той, пестеливо усмихнат, с костюм и връзка, все разни сини върху синкав фон, като лицето беше приятно кремаво, но пестеливо, без излишества. На другата, той с жена си, гледаща навъсено с две губещи се точки под веждите и със синя рокля, но приглушенко и на убит син фон с бежевка муцунка. Еднакво високи, а той и тук със синя връзка, пестеливо синичко, но връзката е дръзко широка, като на Септемврийче. Влязъл с тиха блага усмивчица в тези прекрасни времена когато беше млад, в най евтиния магазин за рамки и попитал плахо - коя рамка е най скъпа? Продавачът мигом оставил работата си и покрил с такава любезност тоз мил спомен, че екземпляра и след 50 години се просълзява. Казва се Соломон, но не е азербайджанотюрк - естествен стремеж в тази жалка страна където вместо добро и зло има изгодно и неизгодно е да се вредиш в голямото добрутро. Имаше и телевизор, рядкост в старческия дом, малко телевизорче положено точно по средата на шкафчето му. Никой не го е виждал да работи - той не обича празни забавления, а пък да се хаби и то за кефа на някои други - не иска и да го мисли. Понякога слиза в занималнята където има големи телевизори, и гледа до безсъзнание. Ако се случи когато се прибира да види че телевизора му свети, ще умре на място и творческия акт на Йехова ще е до тук, а има още много да иска да каже. Какво? Именно това - да може за изглежда че и той може.
Соломон прекарваше времето си главно в производство на лиги. Усещаше се понякога, както гледаше в синкавите снимки, че капва слюнка върху анцуга му, веднага се овладяваше и преглъщаше - никога не плюеше! Беше пълен с нещо като жилав храчлок, понякога ще издаде звуци сякаш го режат с трион по хранопровода, но не се изхрачваше! Веднъж си набави пластмасова чашка, и при пристъп на лиги, ги оставаше да си изтекат в чашката. Насъбра се доста, и реши в момент на особено вдъхновение да я използва да си лакира обувките. Лакираше с помощта на книжна салфетка - доставяше си от столовата, и корпуса и подметките. Изпитваше задоволство каквото Бетовен след като постави последната нота. А материал се трупаше безплатно?! Един ден, в творческа пъргавина, скочи и започна да мажи пода. Своя под - до средата на стаята, под снимките, телевизора и пред кревата му. С течение на времето, времето лети но той си стои, забеляза ужасното - като ходи по лакираното, остават стъпки и въобще лъскавината поевтинява?! След кратък размисъл завършващ с кимване, че просто е неизбежно, взе да ходи главно по територията на партньора си. Той сякаш е чакал, и му ритна чашата, а тя заля с лигоч чак до района с рамките. Дойдоха надзирателите и ги закараха където трябва. Преместиха го в друга стая, а на негово място докараха един объл негър. На другия ден Соломон, явно пречупен в живота, дойде да си вземе рамките и телевизора. Негъра вече беше хвърлил рамките през прозореца и пуснал телевизора. Соломон умря на място. Дойдоха санитарите, увиха го в един чаршаф и изпратиха в крематориума.
Йехова би искал да продължи, но не знае с какво.

Ако когато беше млад беше докаран на власт, сега щеше да има България. Късно е вече, - под 7 милиона, болшинството роми, турци и всякаква кал, и отгоре плуват като мазни петна в клоака евреи! Когато ножа е забит до кокал и някой каже - трябва да се извади, раната почисти и изпрати в болница, от всякъде ще последва ирония на тълпата - ти пък на какъв се правиш, Волен-болен, знаем кой ти плаща!