Нов тип контрол в здравеопазването, конкуренция във финансирането му, премахване на нерегламентираните плащания. Това са ключовите теми в предложените модели за промяна в здравноосигурителния модел, заяви ресорния министър Кирил Ананиев на национална кръгла маса за бъдещото на здравеопазването в НДК, предаде БНР.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи два модела за здравно осигуряване на националната кръгла маса за бъдещето на здравеопазването. С тях се въвежда задължително здравно застраховане, като в единия модел се предвижда доплащане от пациента. От своя страна, застрахователите заявиха, че държавата не предлага мерки, които тя ще предприеме за решаване на проблемите в системата. 

Първият модел сдържа пълна демонополизация на Здравната каса и наличието на множество здравни фондове. Този модел е двустълбов, в него Ананиев предвижда 8-процентна здравна вноска, конкуренция между Здравната каса и здравни застрахователни фондове, задължително здравно осигуряване с възможност за личен избор на осигурителен фонд, Здравната каса и застрахователите се договарят за здравните услуги с лечебните заведения. 

Министърът на здравеопазването направи кратка ретроспекция на сегашния здравноосигурителен модел. Недостатъците са нарастване на публичните ресурси, което не води до по-голяма удовлетвореност в пациента, небалансираност на плащанията за дейност, лекарства и извънболнична система.

"С новия модел искаме повишаване на удовлетвореността на пациентите от здравеопазването, повишаване на контрола над плащанията, както и да се намали доплащането в системата", допълни той. 

Кирил Ананиев посочи и втори модел. Той предлага задължително здравно застраховане, което ще има три стълба: Здравната каса, здравно застраховане и доброволно здравно застраховане, каквото имаме и в момента. При втория модел се въвежда гранична линия на плащане от около 700 лв. за болнично лечение, при което, ако лечението е под тази линия, се поема до 85% от касата и 15% от пациента, но ако е над тази сума лечението се заплаща от Задължителния здравен фонд и пациентът не доплаща. Задължителните здравно-осигурителни фондове получават по 12 лв. от всеки човек. Според застрахователите нито един от моделите не е приложим във вариантите, в които е предложен. “Не знаем какво ще покрива с вариант 2, в който има определени 12 лв, които ще покриват разликата между клинична пътека с цена 700 лв. и скъпите пътеки“, каза Мими Виткова, директор на Здравно-осигурителен фонд.

Междувременно стана ясно, че българите довнасят 2 милиарда годишно за дофинансиране на здравната система. Това показва проучване на "Алфа Рисърч" за периода юли - август за случващото се в здравната система.