Законите, които се правят напоследък в българския парламент са популистки. Професионализмът е изтикан в ъгъла. Това заяви пред бТВ проф. Огнян Герджиков, който е председател на Консултативния съвет по законодателство към парламента. „Събрал съм юристи – капацитети в своята област, но никой не се интересува от тяхното професионално мнение“, каза професорът, специалист по търговско и гражданско право. В последните години у нас законите се правят безотговорно, популистки и непрофесионално, подчерта той.

Когато виждам как се творят законите, особено в последните години, наистина излизам от равновесие, каза той. И даде пример със закона за КТБ – „той е явно противоконституционен, ачик-ачик. Не знам защо досега никой от тези, които могат, не са сезирали Конституционния съд (КС) – каза Герджиков. – Със задна дата се обявяват за недействителни сделки, които са извършени преди. Това нещо в белия свят го няма, това нещо не може да съществува, това е погазване на елементарни правни принципи. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава. Ние непрекъснато си нарушаваме Конституцията, непрекъснато (...) Имаме една фасада за конституция и си я погазваме кой както намери за добре. И сме членки на Европейския съюз и се чудим как ни държат още с такова законодателство“.

За промените в Закона за частната охранителна дейност, които бяха дадени на КС от главния прокурор и президента, Герджиков коментира, че не би се стигнало до връщане на мутрите от 90-те години, но хората от малките населени места не се чувстват защитени. „Някои от тях не са виждали полицай, освен на картинка“. Това е като реакция срещу това, че МВР към днешна дата не е в състояние да осигури обществения ред в малките населени места. Затова е тази реакция на кметовете и аз от тази гледна точка ги оправдавам – те търсят начин да осигурят известно спокойствие на своите хора“, каза проф. Герджиков.

На въпрос какво смята разширяването на института на неизбежната отбрана, Герджиков отговори, че въпросът е много деликатен, но според него сегашната уредба е добра. „Трябва да се обърне внимание обаче на правоприлагането – в него има известни разминавания и не всички съдилища по един и същи начин тълкуват разпоредбите и ги прилагат на практика“.

„У нас, каквото и да стане, първата работа е, като първосигнална реакция, да търси промяна в закона. Особено опасно е това в наказателното право“, коментира Герджиков. Според него законът прилича на дреха, на която кръпките са повече от самата дреха – „изключително лош Наказателен кодекс имаме от тази гледна точка – с непрекъснати промени, с архаични текстове, с неща, които не се съгласуват със съществуващата уредба. Общата част е чудесна, направена по европейски традиции, но специалната част – отделните видове престъпления и тези опити непрекъснато да се променят – това е нещо, което не води до стабилност“.

Помолен да коментира сделката за ЧЕЗ, той каза, че „няма лошо държавата да се върне в някаква степен, но това зависи само от доброто желание на тези, които участват в сделката. Държавата не може с властнически акт да се разпореди“. Герджиков каза още, че България губи арбитражни дела, защото „не си правим нещата както трябва, не сме коректни и демонстрираме, че не уважаваме правото“.

Телефонните измами са в епидемични размери и всякакви мерки. Това е вече нетърпимо, коментира той, макар да смята, че след година-две този вид измами ще изчезнат. Той самият е „атакуван на два пъти по подобен начин, само че не са попаднали на точния човек. Последния път ми искаха 20 хил. лв., иначе щели да убият жена ми и мен“, разказа юристът. /БГНЕС