Парламентарната група на ГЕРБ ще внесе предложение за промяна в Конституцията за престъпленията по време на приватизацията. Това стана ясно на пресконференция в централата на партията, предава „Фокус". От управляващата партия искат да отпадне давността за разследване на приватизационни сделки, като идеята лансира лично премиерът Бойко Борисов още преди дни.

„Интензивно обсъдихме всички правни възможности, повече от пет варианта, включително и за изменения в Наказателния кодекс и Конституцията", обясни депутатът от ГЕРБ и председател на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.

„Подробно анализирахме всички правно относими факти и обстоятелства във връзка с възможността за промяна в Конституцията", посочи Кирилов.

„Смятаме, че това е най-доброто правно решение", коментира той.

По думите му престъпленията, свързани с приватизацията, имат специално значение за българското демократично развитие. Според него предлаганите промени в Конституцията ще дадат яснота за разпределението на огромното държавно и общинско имущество.

„При това преразпределение бяха извършени множество престъпления, което води до съответните реакции", заяви Данаил Кирилов и уточни, че въпросът с приватизацията е пряко свързан и с корупцията.

„Изследвахме възможно най-прецизното решение на Конституционния съд от 2016 година във връзка с преходна законодателна инициатива, насочена към изменение на НК. С начина, по който предлагаме изменението в Конституцията, макар да се изисква най-големият парламентарен кворум, ще постигнем най-стабилния резултат", поясни Данаил Кирилов.

„Опитали сме да се съобразим с всички международни актове, по които България е страна по отношение на наказателната репресия", каза още той.

За да се инициират промени в Конституцията е необходимо да се съберат подписите на 60 депутати, които да ги внесат в Народното събрание. За да бъдат приети промените трябва три четвърти от народните представители, или 180 депутати, да гласуват за тях. Така те ще бъдат по бърза процедура. Ако пък за промените са гласували по-малко от 180 народни представители, но 160 или повече, то може да се стигне до тяхното ново обсъждане в парламента.