С П Р А В О Ч Н И К

Уважаеми форумци,
Обръщам се към Вас, а не към водещите актуални предавания и публикации в нашите медии поради тяхната очевадна зависимост от властимащите, за поведението и действията на които е настоящия ми коментар.
Несекващите примери и доказателства за корумпиранността, безочието и мафиотизирането на политическия “елит” постепенно изграждат и утвърждават сред все по-разширяваща се аудитория убеденост в нуждата от смяна на този политически “елит”, с друг, който не се е оял, осрал и осмърдял като настоящия такъв. Но дали и с новите никому неизвестни водачи (санким първите водачи на СДС бяха много известни!!) няма да стане след време същото (и те са “грешни” създания като всички нас!), ако не се подобрят онези механизми на нашето общество, които ако не да възпират, поне да ограничават в значителна степен възможностите за появата и съществуването тази вредна за обществото ситуация.
Един от събеседниците на едно предаване, живял 16 години в САЩ изрази своята убеденост, че силата на тяхната демокрация се състои в безпрекословното спазване на закона. И не без основание друг от неговите събеседници допълни, че демокрацията – това е диктатура на закона!
Ами нашите закони не са измислени и създадени от нашите политици. И конституцията и законите са взаимствувани от западната демокрация. Защо при тях тези закони работят, а при нас в значителна степен те са само пожелания?
На настоящия етап от развитието на цивилизцията не се е доказала друга по-добра система за управление на обществото от демократичната система прилагана във всички развити държави.
Когато един жив организъм се разболее, активира се неговата имунна система и започва борба за оцеляване и възстановяване на жизненото равновесие.В едни случаи организмът не оцелява и загива, в други – след продължителна борба и пълно изтощение започва бавно възстановяване, а в трети случай – болестта е преодоляна с лекота и организмът е придобил имунитет срещу подобно заболяване.
Дали е така и с обществото?
Управлението на човешкото общество бихме могли да оприличим с това на един жив организъм. Колкото този жив организъм е по-съвършен, толкова устройството на това управление е по-сложно. Така например устройството на управление на организма на един червей е далеч по-опростено от това на организма на човека. Също така е очевидно, че е невъзможно да приложим устройството на управление на организма на човека в червея за да стане по-съвършен, както и обратното – да приложим устройството на управление на организма на червея върху човека за да стане това управление по-опростено. Но в организацията на устройството на управление и на двата организма има контролно-регулационни механизми осъществявани от по-опростени (при червея) или изключително сложни (при човека) органи. И обърнете внимание - контролно-регулационни механизми при които е застъпена така наричаната „обратна връзка”. Схемата на действие на контролно-регулационните механизми е една и съща и при двата организма: контролните органи реагират моментално при регистрирано отклонение от нормалното и подават сигнал към регулиращите органи; регулиращите органи подават сигнал за подтискане на регистрираното отклонение; контролните органи отново подават сигнал („обратната връзка”!!) ако отново има отклонение от нормалното и т.н., докато въпросното „отклонение” бъде отстранено.
И ако се върнем на въпроса за управление на обществото и конкретно - на нашето българско общество, какво имаме като даденост на настоящия етап?
Имаме конституция – преписана и преведена от подобни такива на развитите демократични държави, пригодена в най-общи линии за нашите условия.
Имаме закони съобразени с конституцията и регулиращи управлението на обществото (подобни такива на развитите демократични държави!).
Имаме изградена организация на управлението на обществото (подобна такава на развитите демократични държави!).
Имаме изградени контролно-регулационни механизми, но при които за съжаление – нарочно или умишлено, липсва или е подтиснато действието на „обратната връзка”, т.е. да, ние контролираме процесите – регистрираме настъпилите отклонения; да, ние взимаме мерки за отстраняване на тези отклонения; но я няма „обратната връзка” - при неудачни, недостатъчни или погрешно взети мерки, да се задействува автоматизма на контролно-регулационните механизми до отстраняване на отклонението!!
Като краен резултат какво се получава?
В полицията-корупция!
В медиите-корупция!
В политиката-корупция!
В образованието-корупция!
В здравеопазването-корупция!
В правораздаването-корупция!
Има ли някоя овластена институция, която да не е корумпирана(подкупна)?!
Та нима не е така (разбира се в много по-малка степен заради и засилената функция на „обратната връзка“!) и в най-развитите страни?!Прикриването или затаяването на истина от овластени държавни институции за вероятна или потенциална опасност грозяща обществото се приема за престъпно деяние в развитите западни демокрации.При разкриване на подобни деяния от разследващата журналистика в повечето случаи се достига до подаване на оставки от ръководителите на сгафилите институции, за да се избегне или тушира търсенето на съдебна отговорност от тези ръководители.Това е обратната връзка, която поддържа отговорни пред обществото държавните институции.При нашата “демокрация” все още не е изградена докрай действуваща обратна връзка.
Защо регулаторните и контролните органи у нас са неефективни? Защо подобните регулаторни и контролни органи при по-напредналите западни демокрации са ефективни, кои са най-съществените разлики между нашата и тяхната контролно-регулационна система и кои са причините за такава драстична разлика между ефективноста на нашата и тяхната контролно-регулационна система?!
Бившият омбудсман К.Пенчев на подобно запитване в едно телевизионно предаване отговаря, че причината е липсата у нас на „контрол на контролите“, но не предлага как и с какво да се запълни тази липса.
За да не откриваме „топлата вода“, защо не се проучи как са организирани „контролите на контролите“ при по-напредналите западни демокрации?
Защо уважаемите водещи актуални предавания и публикации в нашите медии не търсят причината за този тумор в държавното устройство, а не само да разчепкват детайлите на неговите следствия? Защо ли? Може би защото при тях се преекспонира „контрола на контролите“ и по тази много важна за обществото ни тематика е наложено непреодолимо „табу“??!
Какво да се прави при така описаната ситуация (ако тя се възприема като такава!)?
Като най-адекватен за ситуацията се налага извода, че трябва да се ревизират контролно-регулационните механизми на всички нива на управление и възстановяване или подобряване на компонента „обратна връзка”.
В тази връзка не е ли Интернет новата „религия”, където можеш на всеослушание да назовеш и разобличиш престъпника или противозаконно деяние, оставяйки в анонимност без каквато и да било опасност за тебе самия?!
Не сме ли ние форумците новите „християни”-наивници?! Изпитвайки удоволствието да казваме на глас кривиците, с което да компенсираме поне малко неудоволствието от реалностите ...
Колчем по-дълго се заседя пред компютъра, възхищавайки се на коментарите и размислите на множеството ерудити в този форум, винаги оставам озадачен от една и съща повтаряща се ситуация – основната, възлова тема бива измествана я от някои злобни двустранни, тристранни или многостранни заяждания “кой е по-велик”, я от нещо съвсем отвлечено и нямащо нищо общо с темата…Навярно такава е нашата човешка природа – по-важно е нашето его, себеутвърждаването и себеизявата, отколкото съвместното обсъждане, обективно анализиране и търсене на решения на общочовешки проблеми. Групираме се в общности (на футболни отбори, на политически партии, на религии и т.н.) за да можем по-мащабно да се противопоставяме и по-дълбоко да се разделяме дотолкова, че взаимната нетърпимост и непоносимост между тези общности ескалира до омраза и желание за унищожение на съперника, който вече се нарича противник, враг. Или едните, или другите! Няма алтернатива “и двете”!
Независимо, че участниците във форума са анонимни, тяхното поведение с нищо не се отличава от това на публично известните личности.Анонимността с нищо не помага човек да бъде по-склонен към компромиси, признаване и оценяване на чуждото мнение, когато е аргументирано, убедително, добронамерено и макар и с малко, но по-добро от “нашето”.За съжаление и Интернет не може да повлияе положително върху нашата човешка природа...НО! - дава изключителната възможност да обсъждаме свободно всякакви теми, включително и темите „табу“ в другите медии!
И в конкретната ситуация в развитието на нашата държава, би било полезно във връзка с изложеното по-горе да се започне обсъждане във форума на следните според мен актуални въпроси и теми:
1. Колко и какви са начините на контрол и регулация върху най-важните контролни държавни институции у нас – БНБ, КФН, ДАНС, Съд, Прокуратура? Каква е степента на контрола на контролите: липсва или е подтиснато действието на „обратната връзка” - при неудачни, недостатъчни или погрешно взети мерки, да се задействува автоматизма на контролно-регулационните механизми до отстраняване на отклонението!! Как стоят нещата в този случай в развитите страни в Европа? Каква е ефективността на нашите и на техните контролни органи?
2. Каква е отговорността на ръководителите на тези органи и институции и как се реализира тази отговорност? Как стоят нещата в този случай в развитите страни в Европа? Каква е ефективността на нашите и на техните контролни органи и съпоставими ли са критериите за ефективност?
3. Какви са заплатите в тези органи и институции в сравнение с тези на Президента и Министър-председателя?