Експерти на Европейската комисия, отговарящи за мониторинговия механизъм по правосъдие и вътрешен ред, които миналата седмица бяха на мисия в София, са се интересували – защо българските власти бавят приемането на ново наказателно законодателство. Това казаха за БГНЕС участници в срещите на експертите на ЕК. Резултатите от мисията ще бъдат обобщени в "устен" доклад на Комисията, които се очаква да бъде обявен през юли месец.

Експертите на ЕК са провели серия от срещи с представители на изпълнителната власт, правоохранителните органи, депутати, както и с магистрати. Пратениците на Брюксел са изразили удовлетворение от избора на нов главен съдебен инспектор. В началото на април, след повече от две години закъснение, Народното събрание избра с внушително мнозинство съдия Теодора Точкова за главен съдебен инспектор на Инспектората към ВСС. Като положителна стъпка е посочено и приемането на Стратегия за борба с корупцията, но от ЕК щели да очакват реалните резултати от засилването на проверките за конфликт на интереси на около 7000 висши държавни чиновници.

Освен за очакваните промени в Конституцията и Закона за съдебната власт, експертите на няколко пъти са се интересували защо управляващите бавят обсъждането и приемането на ново наказателно законодателство, което да осигури по-добри възможности за борба с корупцията по високите етажи на властта, организираната престъпност и тероризма. Експертите на ЕК напомнили пред представители на българското правителство и пред депутатите, че в Доклада на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, който бе оповестен в края на януари, ясно е била разписани две препоръки: "справяне с проблематичните разпоредби в Наказателния кодекс, които спешно се нуждаят от подобрение, за да се засили борбата срещу корупцията и организираната престъпност" и "постигане на съгласие относно подробен график за обсъждане в по-дългосрочен план на основите цели на новия Наказателен кодекс".

Експертите на Брюксел били неприятно изненадани от липсата на действаща Концепция за наказателната политика в България, както и от неизпълнението на заложеното в предишната, която е приета през 2010 г. и е действала до края на 2014 г. Отговорността за изработването на нова Наказателна концепция е на Министерството на правосъдието. Поставени били въпроси, които са свързани и със спешната необходимост от промяна на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, за да се осигури реална защита за финансовите средства на Европейския съюз, които България получава чрез оперативните програми. Представителите на ЕК изразили очакване, че от НК ще отпадне и най-тежкото наказание "доживотен затвор без право на замяна".

От Министерството на правосъдието обяснили, че тепърва работна група ще пише новата Концепция за наказателна политика. От правосъдното ведомство уточнили, че имали нужда от още време, за да се намери баланс между интересите на правосъдието и защитата на човешките права. Все пак уверили евроекспертите, че новата Концепция ще бъде готова през есента и тогава щяло да стане ясно, дали ще се пристъпи към приемането на изцяло нов Наказателен кодекс или към "ремонт" на настоящия.

От правосъдното министерство обещали още през месец юни да са готови със спешните промени в Наказателния кодекс, които да позволят на органите на прокуратурата, МВР и ДАНС да подобрят работата си по разкриване на корупционни престъпления, свързани с европейските фондове.

Влошеният "климат" в отношенията между министъра на правосъдието и съдебната власт не останал скрит и по време на мисията на ЕК в София в края на април. От правосъдното ведомство настояли пред европейските чиновници мониторинговия механизъм над България да продължи, а цялата отговорност за проблемите с борбата с корупцията и организираната престъпност била "стоварена" на съдебната власт и в частност на прокуратурата. От своя страна, магистратите изразили критики към правосъдното министерство, че бавят изработването и внасянето в парламента на необходимите промени в законодателството, което да направи по-ефективна работата на разследващите органи. Европейските експерти били изненадани, че не МП, а прокуратурата е трябвало да изработва спешни законодателни промени, с които да се ограничи възможността на лица с ефективни присъди да се укриват от изтърпяване на наказанието. Нещо повече, освен, че правозащитници и част от депутатите на Реформаторския блок, но дори и ръководството на Министерството на правосъдието било против окончателното приемане на част от законодателните поправки, добили популярност като поправките срещу "братя Галеви" и "убиеца от дискотека Соло". Депутати обаче уверили европейските експерти, че второто четене на промени, изготвени от прокуратурата, ще влезе в пленарната зала на Народното събрание още през този месец. /БГНЕС