43-годишната Дарина Пенева е родом от Бургас. След развода с бившия си съпруг, който непрекъснато я преследвал и заплашвал, тя решила да се махне от Бургас и да заживее в друг град. Пътищата на съдбата я довели в старата столица.

През лятото на 2006 г. жената се настанила със сина си на квартира във В. Търново и започнала работа в частна сладкарска фирма. През 2007 г. синът й Мартин завършил средно образование с отличие, кандидатствал и бил приет в Софийския университет. В началото на следващата година обаче Дарина била съкратена от работа и изпратена на борсата. Синът предложил да прекъсне следването си и да се върне да й помага в издържането на семейния бюджет. Майката обаче била непреклонна. "Никакво прекъсване. Ти ще се изучиш. Пари все ще се намерят отнякъде.”

Един ден, докато чакала пред кабинета на личния си лекар в бившата поликлиника, Дарина чула две жени да разговарят. Едната се оплаквала, че на съпругът й му предстои операция и тя спешно трябва да осигури кръв, но няма познат кръводарител. Чувайки тези думи, Дарина реагирала светкавично. Без да се двоуми, тя предложила на търсещата кръв жена да й помогне, като даде от своята кръв, разбира се, срещу заплащане. Още същия ден били направени задължителните медицински проби, които доказали, че дарителката не страда от опасни заболявания, и тя продала необходимото количество кръв, за което получила 100 лв.

В следващите 3-4 месеца след дълго обикаляне по коридорите на болницата и поликлиниката и разговори с чакащите пациенти и техни близки безработната жена успяла да намери още трима клиенти, от които спечелила още 400 лв. Когато дошло време синът й да внесе семестриалната такса в университета, майката извадила спестените пари и му ги дала да си плати обучението. На въпроса на младежа откъде е събрала тези пари тя отговорила, че през всичките тези месеци е ходила да чисти офиси и жилища и парите са оттам.

През ноември 2008 г. Дарина Пенева отново успяла да си намери работа, но продължила и "бизнеса” с кръвта. Самата тя не без гордост споделя, че е дарила кръв на повече от 15 човека, на които са предстояли животоспасяващи операции. С част от получените пари тя помагала на Мартин да плаща следването си. Преди да даде кръвта си обаче, единственото условие, което жената поставя, е лично да се запознае и да говори с човека, за лечението на когото го прави.

"Приятно е да знаеш, че със собствената си кръв си помогнал на друг да живее. А що се отнася до това, че го правя за пари..., просто такъв стана животът. Всяко нещо днес се заплаща. Ако държавата не искаше от сина ми да си плаща, за да учи, нямаше и аз да продавам кръвта си, а може би щях да стана безвъзмезден кръводарител. Но времето на сокчетата и шоколадите за половин литър кръв вече мина. Сега за съжаление всичко е пари”, вдига рамене Дарина.

Иван Георгиев

в. Борба, Велико Търново