Изминаха четири дни от първия взрив във военното поделение край Челопечене – дни на експлозии, страх, напрежение, но и дни на политически разпри, нападки, искания за оставки.

Дойде време за равносметка. Какво стана ясно?

Отново стана ясно това, което става ясно след всяка извънредна ситуация.

Отново пролича недостатъчната подготвеност, невъзможността на държавните и общинските органи и служби за адекватно и бързо справяне с бедствия и аварии. Пролича също така липсата на координация между различните звена, отговорни за управляването на кризата. Отново стана ясно кой на кого и защо е виновен.

Възникнаха много и важни въпроси. Беше ли управлявана кризата или тя управляваше? Защо в началото не бе дадена навременна информация за случващото се? Какви точно са правомощията на министъра на извънредните ситуации и на кмета на София в конкретния случай? Чия все пак е отговорността за управляване на подобни ситуации? 

И заваляха взаимни обвинения, предложения за създаване на комисии. И естествено искания за оставки, за поемане на отговорността...

Вероятно ще бъдат създадени комисии. Може и някой да подаде оставка. Но, както казват у нас, всяко чудо за три дни.

А какво ще стане при следващата криза?
 
Имате думата.