“Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна!” Тези думи на най-великия лекар на Античността Хипократ, изглежда, отдавна са забравени. Съвременният човек се е отдалечил от природата. Загубил е инстинкта си колко и какво да яде. Повечето хора ядат три-четири пъти повече от необходимото. Ядат непрекъснато. Ядат с настървение. Превърнали са храната в своя заветна цел, в основно, а понякога и единствено удоволствие. Превърнали са живота си в едно голямо плюскане.

Какво се яде? Продукти, приготвени с бяло брашно, с много захар, с много сол. Бял хляб, бисквити, сладкиши, вафли, пици, сладоледи, пасти, кексове, безалкохолни напитки, чипс, солети, бял ориз, пържени храни, тлъсти, пушени и консервирани меса. Преработени, рафинирани, вредни храни. Храни, пълни с подобрители, оцветители, консерванти...

Рано или късно природата отвръща на удара. Отначало леко, подсещащо, по-късно жестоко. Идват неизбежните болести. Идват лекарствата, болниците. Идва преждевременната старост...

Примерите са налице. Около нас е пълно с хора, страдащи от стомашни, чревни, бъбречни, сърдечни, ставни и др. заболявания, които обаче за нищо на света не биха се отказали от следобедния си сладкиш. И всички те говорят за най-различни диети, за здравословен начин на живот, за отслабване. Говорят, но продължават да ядат колкото и повече отколкото им дава сърце. И, разбира се, продължават да се оплакват...

Така е – всяко удоволсвие се заплаща.

Ето защо моят съвет е: “Яж, не плюскай”.

Имате думата.