Сюжетът накратко:
Първа серия: 1944 година. Съседът (с помощта на големия му брат) влиза насилствено в къщата на мъжа, настанява се в най-хубавата стая, като заявява, че счита стаята за своя, отнема му жената и я изнасилва когато и както си иска. С течение на времето сексуалните отношения между съседът и жената (в началото ужасяващо насилствени) стават доброволни. Мъжът се радва на съседа, нарича го “брат” и дори му подарява хапчета, подпомагащи забременяването.

Втора серия: 1991 година. След дългогодишен брак (по време на брака са се народили цяла дружина деца) жената и съседът формално се развеждат, но продължават да поддържат сексуални отношения. Децата, възпитани от съседа, мразят до дъното на душата си мъжа. Мъжът все така се радва на съседа и бившата си жена и при всеки удобен повод им прави подаръци – все с оглед на добрите съседски отношения.

Ето и началните надписи на филма:
Ролите изпълняват: 
Мъжът:    ........................................ България
Жената:   ....................................... Македония
Съседът:  ...................................... Сърбия
Големият брат: ............................... Братският Съветски
Децата: .......................................... Македонските комунисти

Сценаристи, оператори и режисьори:
Международният комунизъм и Сръбският шовинизъм.

Авторите изказват специална благодарност на Българското комунистическо безродство, което творчески подпомогна създаването на филма.
 
Уважаеми читатели, българските зрители гледат този филм вече шестдесет и три години. И, нека си признаем, голяма част от тях немеят, нехаят, а някои дори се смеят.

Грозно, гадно и най-вече – унизително.

Няколко факта:

На втори август 1944 година е провъзгласено образуването на “Съюзна Република Македония”, като това образувание влиза в състава на тогавашната Югославия. Следва период на насилствена дебългаризация, сърбизация и жесток терор над местното българско население. Измислена и създадена е “македонската нация”, която водела началото си от най-дълбока древност, измислен е и “македонският език”. Избити са десетки хиляди души (повечето без съд и присъда), около 140 000 преминават през концлагери. Причината – тези мъченици не се отказват от българското си самосъзнание.

Нека припомня, че тези престъпления са извършени от така наричаните и обичани от нас “братя сърби”.

Нека също така припомня, че до 1944 година световната научна и политическа мисъл разглежда областта Македония като територия, населена с българи, които говорят български и са неразделна част от българската нация.

Реакцията на България към асимилацията на българското население в Македония е пасивна и примиренческа. Тогавашното българско правителство се дезинтересира от съдбата на македонските българи. Нещо повече – под влияние и настояване на ръководството на СССР се извършва вписване на народност “македонец” в личните документи на българските граждани, живеещи в Пиринския край. От национална гледна точка, това е едно от най-големите престъпления на българските комунисти-безродници.

И това ако не е позор.

През 1991 година (след референдум) е провъзгласена независимата Република Македония. На 15 януари 1992 година България първа признава независимостта на Република Македония, забележете – под конституционното й име.                                                         

Оставям коментара на читателите.

През 1992 година България осигурява “зелен коридор” за снабдяване на Македония с горива през цялото време на гръцката икономическа блокада в спора за името новосъздадената държава. По-късно Македония продава част от внесеното гориво на Сърбия на тройна цена.

Оставям коментара на читателите.

През 1999 година България признава македонския език като официален език на територията на Македония.

Оставям коментара на читателите.

През 1999 г. България подарява на Македония значителна бойна техника (над 100 танка и над 100 артилерийски системи). По-късно Македония продава подарените й танкове.

Оставям коментара на читателите.

Вече седемнадесет години България предоставя икономическа и политическа помощ на Македония с цел бързото интегриране на новосъздадената държава в международните организации, в подготовката й за членство в НАТО и в Европейския съюз. През цялото това време в Македония продължава терорът (както психически, така и чисто физически) над малкото запазили българското си самосъзнание македонски граждани, а антибългарската пропаганда изживява своеобразен ренесанс.

Оставям коментара на читателите.

Уважаеми читатели, повод за написването на този текст е позицията на Гърция относно името на Бившата Югославска република Македония. Не коментирам това, дали Гърция е права или не. Едно обаче е ясно – позицията на Гърция е достойна и национално отговорна. Тази позиция не пречи на Гърция да бъде член на НАТО и  на Европейския съюз.

Какво може да се каже за българската позиция по “македонския въпрос”? Не говоря за реваншизъм, говоря за родова памет, национално достойнство, чувство за чест.

Достойният е уважаван от всички. Е добре – кой пак ни е виновен?

Имате думата.