Факти, Анализи, Коментари
   21 Октомври 2019
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

АФП: Гръцкият бизнес търси спасение в България
24 Юли 2015
Най-малко 11 000 гръцки компании намериха спасение в съседна България – най-бедният член на Европейския съюз

Изправени пред дълбоката икономическа криза в страната, най-малко 11 000 гръцки компании намериха спасение в съседна България – най-бедният член на Европейския съюз. Това се казва в репортаж на агенция Франс прес от София.

"Тук имаме стабилност: надеждни данъци, стабилно законодателство и позитивна среда", каза Йоанис Политис, мениджър на гръцката компания за хигиенни продукти "Септона", която откри своя фабрика в северния български град Русе преди 10 години.

През първото десетилетие на новия век близо 120 големи гръцки компании се установяват в България, в области като продажбите на дребно, дистрибуцията на гориво, строителството и недвижимите имоти.

И ако гръцката криза сложи край на емиграцията на големия бизнес през 2009 г., то все повече малки и средни компании – особено такива, които търгуват с Европа, Балканите и Русия – продължиха придвижването си към България, за да се възползват от ниските данъци.

Костас Михаили напуска Атина през 2014 г. и отваря пекарна в София. Той вече има планове да разширява своя бизнес.

"Не мисля, че ситуацията в Гърция ще повлияе на това", казва той с усмивка.

Неговият сънародник Панайотис Дувос се решава на преместването през 2011 г.

"България ми даде възможност за оцеляване, което е трудно в Гърция в днешно време", казва Дувос сред щандовете с бутилки зехтин и купчините сирене халуми, които той продава в своя деликатесен магазин в центъра на София.

"Почти невъзможно е да ръководиш бизнес в Гърция, компаниите изчезват до месец, два, три, тъй като данъците и лихвените проценти (на банките) са много високи", допълва той.

Гъркът, който е на 46 години, иска да отвори магазини и в черноморските градове Варна и Бургас.

Но хаосът в Атина все още заплашва неговата прехрана. "Всички мои снабдители са гърци и се страхувам, че те няма да са способни да произвеждат и да продължават да правят доставки за магазина", допълва той. "заради капиталовия контрол, който е в сила, те не могат да теглят пари за транспортиране и гориво. Сега със сигурност е по-сигурно човек да държи парите си тук", казва още търговецът.

Много компании, ориентирани към износ, са открили България като бизнес рай преди повече от две десетилетия.

Работещ основно със западни компании, Кирякос Фотинос мести бизнеса си с дрехи в България през 1996 г. той казва, че е бил "много по-тежко ударен от икономическата криза в Европа през последните пет години" и китайския дъмпинг, отколкото от скорошните събития в неговата родна страна.

Компанията, която също има фабрика и край Атина, има годишен оборот от 50 млн. евро и е отбелязала 30% растеж през последните пет години благодарение на факта, че изнася за Западна Европа, а не обратно към Гърция.

Кризата в Атина също така ускори и напускането на гръцки капитали към България.

"За шест години гръцките компании са инвестирали 4,5 до 5 млрд. евро в българската икономика", казва Красен Станчев от базирания в София Институт за пазарна икономика.

В същото време между 50 000 и 60 000 гърци са открили банкови сметки в български банки за същия период, допълва той.

Но независимо от снимките на опашки пред банките в Гърция, няма масивен трансфер на капитали към България през 2015 г., тъй като "играта вече приключи", казва още Станчев.

Българската народна банка (БНБ) увери инвеститорите миналия месец, че четирите банки с гръцки акционери, които оперират в България и контролират близо 21% от българските банкови активи, имат "над средните нива на ликвидност и капиталова адекватност".

Банките с българска собственост също са в безопасност, допълват от БНБ, тъй като те "нямат вземания от гръцки кредитни институции и нямат инвестиции в ценни книжа на гръцкото правителство".

Самата България обяви мораториум на плащанията по дълга в началото на 90-те години, след падането на комунизма и беше отново на ръба на банкрута през 1996 г. - 1997 г., след като фалираха 14 банки.

Режимът на строги икономии, наложен от тогава – и който все още обвързва българската валута лев с еврото, помогна на страната да изплува от кризата и да стане един от фискално най-дисциплинираните членове на ЕС.

Българският държавен дълг е 28,8% от БВП, един от най-ниските за блока, в сравнение с този на Гърция, който е 177%.

Българският премиер Бойко Борисов твърди, че "няма от какво да се страхуваме (икономически)", освен от изкуствено предизвиканата истерия" за заразяване от Гърция. /БГНЕС


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително