"Какво Ви е господин премиер, защо сте толкова мрачен...?" Така в Гранитна зала на "Дондуков" 1 в четвъртък репортерка се обърна към министър-председателя Бойко Борисов.

Минути преди това лично Борисов се обяви за спешни промени в Конституцията, с които да се осигури персонална подмяна на членовете на Висшия съдебен съвет, осигуряването на пълна безконтролност на съдиите и поставянето на прокуратурата под контрола на политическата класа. Всичко това се случи на 16 април, който е определен като Ден на юриста и на Конституцията. На този ден през 1879 г. е приета Търновската конституция – първата на Княжество България. Новата българска Конституция е приета през 1991 г. В годините на демокрацията е променяна три пъти, основно заради членството на България в Европейския съюз.

Студентите по право в първи курс, а и голяма част от учениците знаят, че Конституцията е основният закон на държавата, който установява принципите на управление – формата, структурата и процедурите на управление. Конституцията носи със себе си гаранцията за разделение на властите и гаранция на правата на гражданите.

Борисов едва ли е бил сърдит и мрачен, защото точно на 16 април му се е паднало да суспендира Конституцията. Премиерът едва ли е наясно със значението на Основния закон, а още по-малко и с това, че тези, които са завършили право имат професионален празник, точно когато той с лека ръка обяснява, че когато му скимне може да спретне един бърз ремонт, да преобърне Глава Шеста от Конституцията, която се отнася до съдебната власт. Странно в настоящата ситуация е, че на фона на потъпкването на разделението на властите, часове наред липсва каквото и да е реакция от представителите на съдебната система, както и на един куп юристи, които иначе не пропускат да изразят мнение по всяко дребнотемие, което се отнася до Темида.

Реакциите липсват, защото всичко е било планирано много преди "извънредния брифинг" на министър-председателя Борисов, на вицепремиера Бъчварова и на правосъдния министър Иванов.

Тази и следващата седмица ВСС, който ще бъде ликвидиран в този си състав, ако промените в Конституцията намерят парламентарна подкрепа, няма да провежда заседание. Причината – осем от кадровиците на Темида са на служебна командировка в Съединените щати.

Докато Борисов беше в Париж, прокуратурата "панически" обяви за издирване съдия Румяна Ченалова, която часове по-късно сама се яви. Плътно до Борисов из Лувъра бе и посланик Дьо Кабан, който нарочи Ченалова за "гнилата ябълка" на съдебната власт в България.

Главният прокурор Сотир Цацаров и председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Колев били привикани вчера сутринта в МС и получили от "първа ръка" информацията за готвените промени в Конституцията, които пряко ги засягат. По думите на Борисов, за да не научават от медиите.

Колев се надява, че ще получи номинация за съдия в Конституционния съд, където ще му е осигурен спокоен мандат от девет години.

Панов, очевидно няма против промените, най-малкото защото преди три месеца беше избран за съдия №1, именно с негласната подкрепа на Борисов.

Освен че Цацаров се очертава като най-слабия главен прокурор в демократичното развитие на страната, по всичко изглежда той е готов да продължи да изпълнява безропотно нарежданията на този, който "...си го избра...", само за да не се връща в Пловдив.

Държава, в която "главата на изпълнителната власт" си позволява да уволнява на извънредна пресконференция т.нар. "правителство на съдебната власт", не само, че не е правова, а повече прилича на онези африкански страни, в които държавните глави се сменят по-често отколкото сезоните, които заради специфичното си географско положение са не повече от два в годината.

Няма никакво съмнение, че този състав на ВСС е повече от трагичен, но историята показва, че с всеки следващ състав качеството на членовете му се влошава. Каква е гаранцията, че бъдещите кадровици на съдиите, на прокурорите и следователите няма да са по-трагични от настоящите? Сигурно е, че те ще са доверени кадри на ГЕРБ и основно на ДСБ, както и на основния двигател на съдебната реформа – Съюзът на съдиите в България.

Катарзисът, който Борисов преживява бе изписан на лицето му, докато Румяна Бъчварова се опитваше да произнесе названието на НПК – Наказателно-процесуален кодекс, а Христо Иванов поне два пъти му благодари, че се е решил на промени в Конституцията, за да смени "цаците" във ВСС с адвокатски "акули". С яхването на популистката идея – ремонт на Конституцията, за да направим съдебната система работеща, Борисов потъпка достойнството на собствените си народни представители, които само преди две седмици внесоха поправки в Закона за съдебната власт. Въпрос на време е Борисов да признае, че всъщност се срамува от собствената си партия, че много повече харесва реформаторите. За него това няма да е проблем. Колко му е от гербер да стане реформатор, нали така е модерно!

За строителя на ГЕРБ Цветан Цветанов 16 април ще е тъжен ден, не само, защото само часове го деляха от днешното заседание на ВКС по делото, което може да завърши с ефективното му осъждане на 4 години затвор, а и защото съдиите, с които той водеше битка, докато беше вицепремиер и МВР-шеф, днес са на път да получат безконтролна власт, която ще им гарантира, че те ще диктуват на политиците, особено ако те са в неговата сегашна ситуация.

Цели 15 години бяха необходими на Борисов да достигне до повратната си точка. В зората на пребиваването му в МВР, Борисов нападна съдиите с превърналата се в крилата фраза: "Ние ги хващаме, те ги пускат..." Тогава дори съдия Нели Куцкова подари на тогавашния главен секретар на МВР един екземпляр от Конституцията. Изглежда, че по Великден Борисов най-накрая я е прочел. Сега Куцкова няма да се възмути от намесата на изпълнителната власт спрямо съдебната, защото е част от управляващото статукво и се готви да застане начело на ключовия Софийски апелативен съд.

Странно е мълчанието и на онези магистрати, които бяха определяни като крепители на Модела КОЙ в съдебната власт. Дали е въпрос на договорки или са заели изчаквателни позиции, а може би вече се прегрупират и предлагат услугите си на новите покровители. Всъщност ситуацията от вчерашния ден изглежда много близка до онази, в която на 14 юни 2013 г. в ранните сутрешни часове, тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев беше поставил пред свършен факт депутатите от собствената си група, с думите: "Или гласуваме кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС или правителството пада". Единствената разлика е, че на 15 април 2015 г. очевидно на Борисов ултимативно е било поставено условието: "Или обявяваш път към промени на Конституцията или скоро няма да бъдеш министър-председател". КОЙ го е казал и на какъв език, Борисов рано или късно ще си каже.

Решението на Борисов да се представя за пръв реформатор си е негово, последиците обаче ще са за всички. Ясна сметка за това трябва да си дават поне депутатите, които ще трябва да решат в каква степен подобни конституционни промени са допустими, защото ако Конституцията започне да се променя, защото не ни харесва един или друг орган, без значение на коя власт е, утре може да имаме премиер или мнозинство, което ще реши, че нямаме нужда от правителство или президент. Държавите към които уж се стремим са постигнали върховенството на закона, защото са показали, че не биха правили необмислени реформи, понеже политическата стабилност на едно или друго правителството го изисква, още по-малко защото един партиен лидер иска на всяка цена да е премиер.

Друг е въпросът, че Борисов вероятно дори не е наясно, че реформите, за които се обяви, не фигурират дори в приетата с конституционно мнозинство от този парламент Стратегия за съдебна реформа. Така че народните представители са в пълното си право да обявят поредните идеи на Борисов за несъстоятелни и нарушаващи дори приетата с гласовете на ГЕРБ и РБ рамка на съдебната реформа.

Не трябва да бъде подценявана възможността прибързаната идея на Борисов да срещне категоричен и съвсем логичен в случая прочит на Конституционния съд, че така предложената съдебна реформа е от правомощията на Велико Народно събрание. За да се случи това обаче е нужна смелост, за да бъдат сезирани конституционните съдии.

Каквото и да се случи в крайна сметка, колкото и рокади на състави на ВСС да се осъществят, колкото магистратски и адвокатски лобита да се изредят по върховете на съдебната власт, когато на преден план, вместо реални реформи се поставя единствено реализирането на плана "станете вие, за да седнем ние", то резултатите ще са единствено влошаване на качеството на правораздаването, а оттам и на качеството на живот на останалите живеещи в България. /БГНЕС