Те много рядко умеят да изговарят българския интерес и да го защитават. В повечето случаи се съобразяват с чужди геополитически интереси и заедно с тях - с лично свои
България и Румъния в момента са в изключително деликатно положение. Защото двете страни се явяват като форпост в Черноморския регион, на който САЩ много разчитат. При една евентуална война, свързана с кризата в Украйна нищо чудно България да играе много важна воля, което, според мен, не е добре за нея.
Страхът се усеща в поведението на българските политици. Те много рядко умеят да изговарят българския интерес и да го защитават. В повечето случаи се съобразяват с чужди геополитически интереси и заедно с тях - с лично свои. Всичко това, гарнирано с брюкселски клишета. Трудно е да се даде добър пример с български политик на отговорна властова позиция, който с действията си предизвиква всеобщо одобрение. Смятам, че т.нар. елит от последните 25 г. е обречен. Според мен, те трябваше да си отидат много по-рано от политическата сцена. Не те, ние, българите закъсняхме да реагираме навреме и даже продължаваме да ги търпим.
Страната ни съдбоносно се нуждае от ново поколение политици. За съжаление, дори и хора на нашата възраст 35-45 г., се опитват да играят конформистка роля. Пример - един Радан Кънев. Притежава белези на лидер, но в крайна сметка е конформист.
Днес сме влезли в сложна спирала, в която финансово-икономическото лоби диктува какво ще се случва в политиката. Групировките от миналото отдавна си сложиха "белите якички" и те нареждат това, което се случва в държавата. Другата обвързаност на богатата клика е с външните интереси.
Знам, че ще дойде моментът, в който сегашният елит ще си замине. Но опасностите са в днешния ден - България е в тотален социален, икономически, та даже и психологически разпад. Нали виждате лицата на българите по нашите улици - отчаяни, не виждат никаква перспектива.
За, съжаление, чувството за държавност сред нас е много слабо. Казвам го с болка, защото поддържам много добри контакти с румънската диаспора във Великобритания. Виждам, че при тях смисълът на държавността го има. Независимо в какво състояние се намира Румъния те винаги са готови да се върнат на родна земя и да помогнат на съотечествениците си. А дори и да не се върнат те помагат непрекъснато на страната си зад граница. При нас, българите, го няма или сме изгубили това чувство за държавност. Често се среща извън България сънародниците ни да се срамуват от българските си корени и дори да не учат децата си на родния ни език.
Категорично смятам, че трябва тотално да се промени отношението на държавата към българите в чужбина. Нямам пред вид през 3-4 г. да се сменя ръководството на Агенцията за българите в чужбина. Нужна е съвсем нова политика на приобщаване на тези хора към държавата. Сещам се за това ,което направиха гърците през 80-те години на миналия век, след свалянето на военната хунта. Един от най-важните приоритети тогава бе промяната на политиката на страната към гръцката диаспора. Огромна част от тези хора се върнаха в родината си, за да въздигнат държавата си. Те имаха шанса да привлекат свои сънародници и от териториите след разпада на Източния блок - близо половин млн. понтийски гърци се върнаха в родината си. Държавата им създаде условия да си купят имоти, да започнат работа… Това трябва да направи и нашата държава.
От българските избиратели във Великобритания на парламентарните избори ГЕРБ получи изключително голямо доверие. Може би, едни от най-високите резултати за партията на Борисов бяха от тази западноевропейска държава. Това не би трябвало да е изненада - по принцип десните партии са много по-добре представени сред българската диаспора на запад от София и Лондон не прави изключение.
Напоследък забелязвам сред българската общност засилване на националистическите настроения и те особено си проличават по теми за бежанците и демографската политика на България. Мисля, че в близките години тези нагласи ще се материализират и политически, в начина, по който те гласуват. Винаги, когато има мащабни кризи като днешната, икономическа и социална, избуяват подобни радикални, националистически, крайно леви или крайнодесни идеи. Това е нормален процес, но в нашата диаспора във Великобритания има известно разделение по този въпрос. Интересно, българите на острова имат негативно отношение към такива формации сред британците, заради антибългарското и антирумънско говорене там, особено - в партията на Найджъл Фараж. От друга страна нашенците във Великобритания не са добре настроени към имигрантите в самата България. Има противоречие очевидно - едновременно сме добрите емигранти там, а на родна земя идват едни лоши хора през южната ни граница. Смятам, че това е част от тенденция, която се наблюдава в последните години и в Европа.
По въпроси с изключителна важност за европейския континент объркването е очевидно. Наблюдавал съм нашата диаспора и мога да кажа, примерно, че те са много слабо запознати с последиците от евентуалното приемане на Трансатлантическото споразумение /TTIP/ между ЕС и САЩ. Смятам, че българите, които живеят и работят във Великобритания, и в частност - в Лондон, не са с много висока квалификация. Не бих казал и че са достатъчно политически грамотни или поне дотолкова, че да разберат какъв е смисълът на TTIP. Имаме будни хора, разбира се, но масово са в неведение. Заедно с това и българските, и британските медии все още не придвижват тази тема във фокуса на общественото внимание и дори я отбягват. Най-общо казано - хората нямат информиран избор, за да си създадат ясна позиция. /БГНЕС
Йордан Мичев е главен редактор на българския вестник "Родина" в Лондон. В България е работил като журналист във вестниците "Стандарт", "Монитор", "Дума" и "Земя", както и в списание "Тема"