Прилагането на извънредно законодателство, за да се гарантират всички банкови влогове, специално за КТБ, е в нарушение на европейската директива. Ако разсъждаваме от гледна точка на ЕК и ЕЦБ гаранцията от 100 хил. евро е съизмерима с тази в старите европейски страни. Факт е, че за условията в България, за средното ниво на депозитите, сумата показва свръхгарантиране. Но от друга страна депозити с такъв размер не са чак толкова много. Така че пълно покритие и пълна гаранция на влоговете нито е разумно, нито има такава практика. Разбира се, правя уговорката, ако е такава идеята на предложилите такова законодателство. Да поразсъждаваме: рискът при тази ситуация се елиминира - след като държавата ти гарантира всички влогове ти можеш да си позволиш да имаш неразумно поведение. Но това не е безплатен обяд, тъй като самите банки трябва да направят много по-големи отчисления във Фонда за гарантиране на влоговете. Това означава, че част от техния ресурс, който те набират, няма да има никаква цена или ще бъде много евтин. Той ще бъде прехвърлен в банковия портфейл или с други думи казано - банката ще трябва да намери тези средства, за да ги привлече. По-голямата сигурност идва от критериите и по-доброто управление в една банка, а не от този тип мерки.

Няма липса от 3.5 млрд. лв. - за тези кредити няма достатъчно информация, какви са, що са, част от кредитните досиета не са пълни. Аз поне не съм прочел друго. Няма достатъчно информация за това. Друг е въпросът ,че продължавам да не разбирам как могат да липсват пълни досиета - да няма едно-две, да, но да ги няма всички на стойност 3.5 млрд. лв. мисля, че не е коректно. На хартия такива документи ще заемат един огромен склад. Как могат да бъдат унищожени - не сме видели пушеци на пожар, нито планини от нарязана хартия?

Няма никаква икономическа причина за случващото се с КТБ. Видимо историята е политико-криминална. При толкова много неясности трябва да бъдем внимателни в коментарите си. Прави впечатление, че никой не изрича словосъчетанието "пране на пари". През банката са минавали огромни парични потоци - трябва да се анализират тези процеси от 2011 г., чисто счетоводно трябва да има следи.

В момента прави впечатление, че никой не отправя въпроси към одитора на банката. Той би трябвало да познава банката по – добре от нейните управляващи. Одиторите са проверявали всяка една операция, за да си сложат накрая подписа, има заверен баланс.

Прогнозирам, че ще има съдебни дела, подозирам, че на основните въпроси отново няма да има отговор. Но мен като икономист ме интересува да не се случват отново такива неща, т.е. превантивните механизми трябва да работят. Схемата за спасяването на депозитите в банката е необходимо да бъде друга, а не държавата да поеме разликите, както се предлага в момента. Справедливо е да бъде приложен механизъм за спасяване на банката, подобен на кипърския - депозитарите и държателите на сметки там станаха собственици в тези банки, за да компенсират липсите си, а не държавата да вади пари за това. Има ли банка , питам, в България, която да струва 2 млрд. лв. в момента? Питам и друго - ако държавата вложи 2 млрд. лв. как ще си ги върне после? И още - банка с капитализация 3-4 млрд. лв. впоследствие може ли да бъде продадена за 2 млрд. лв.? Съвсем друг е въпросът за неразумното поведение на хората, които са си влагали парите в КТБ при два пъти по-високи лихви, невероятно високи лихви. Трябвало е да им свети една червена лампичка, че това не може да продължава достатъчно дълго.

Политиците, които взимат решенията за спасяването на всички депозити, трябва да декларират, че нямат свързаност с банката. Този въпрос е другият, който никой не иска да дискутира. Като се вземат едни политически решения, самите политици, които ги взимат и одобряват, имат ли интереси там? Този въпрос не може да бъде пренебрегнат. Трябва да бъдат гарантирани депозитите, които са според закона, за всичко останало трябва да се носи риска. Такива са правилата на играта. /БГНЕС

Любомир Дацов - икономист, бивш заместник-министър на финансите