Едва ли може да бъде намерен по-красноречив пример за малодушие и мизерно политическо поведение от продължаващото бягство на Сергей Станишев от отговорност. След като под негово ръководство в течение на 14 години БСП успя да изгуби почти всички избори, в които участва; след като провали с гръм и трясък последния коалиционен кабинет още в първия ден на съществуването му – чрез нещастния опит да наложи Пеевски за шеф на ДАНС, след драматичната загуба на изборите за европарламент и пред лицето на още по-драматичната загуба, очертаваща се на парламентарните избори, това недоразумение дори не намери за нужно да си подаде оставката, а се спаси в Брюксел – благодарение на второто си място в листата на БСП – и изглежда се кани да управлява партията оттам – дистанционно.

И стана за кашмер, разбира се. Отдавна никой политически лидер не е подиграван така, както е подиграван Сергей Дмитриевич. И отдавна не се е виждало толкова ясно изразено гнусливо презрение, с каквото неговото присъствие бива приемано и у нас, и в чужбина.

И въпреки това социалистическите венцехваления не престават. Той бил – забележете – национален капитал. Това стъписващо малоумие бе изразено пред БНР от червения депутат Милко Багдасаров. Дословно: “Това е фигура, която България не е имала 60 години назад и едва ли ще има 60 години напред, защото Сергей Станишев не е капитал само на БСП, той е национален капитал и трябва да го използваме в бъдеще време”.

Горкият. Можем да предположим, че дори си вярва на приказките, които изрича. Можем – защото съвсем очевидно има някаква изнемощяла, но упорстваща общност от идиоти, които продължават да вярват в светлото бъдеще на българската левица, която – уви – тъй и не надмогна битността си на леко дегизирана БКП. И я има, защото все още някакви дебилни хорица гласуват в тяхна полза – като крепостни селяни на собственото си социалистическо минало.

Гласуват – въпреки че правителствата на същата тази левица банкрутират – не само сегашното, но и тези на Виденов и Луканов. Гласуват – въпреки че тази именно партия ограби всички българи чрез източването на банките през 1996 г. – и го докара до банкова криза и сега. Гласуват – въпреки че е съвсем очевидно, че БСП не обслужва националния интерес, а чуждия такъв – и в частност този на Путин – и въпреки че отдавна не е партия на трудещите се, а на криминалната българска олигархия.

Върху гърба на такива хорица и такова убого мислене паразитира Сергей Станишев. Благодарение на тях се проявяват и такива малоумници като Милко Багдасаров. И да – вярно е, че неговия бос е “фигура, която България не е имала 60 години назад и едва ли ще има 60 години напред”. Такива наглеци дори и в България са рядкост.

Коментар на Едвин Сугарев