Факти, Анализи, Коментари
   20 Октомври 2020
 Коментари    Дискусия   
О С Т А Н Е Т Е  У  Д О М А!
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Продавачи на щастие
8 Април 2014
Последните законодателни изменения за ипотечните и потребителските кредити са недомислени като концепция

Потребителските и ипотечните кредити отново са в центъра на обществения дебат. За пореден път обаче някак си липсват свежи идеи по темата. Общественото недоволство се стовари най-видимо върху фирмите, които отпуската „бързи“ потребителски кредити. Определено има защо? На пръв поглед тези компании показват чисто пазарно поведение, атакувайки потенциални клиенти най-вече в големи търговски вериги. Всеки, попаднал в капана на желанието си да притежава лъскава вещ на всяка цена, не мисли за „лихви“ и „кредити“.

Представете си средностатистическа домакиня в магазин за бяла техника пред последен модел пералня машина с 10 лева в портмонето и 650 лева заплата. Съпругът – типичният неудачник, имал неблагоразумието да завърши химия, в момента изпаднал в поредния финансов гърч, за да погаси лизинговата вноска на таксито, с което си изкарва хляба, за който диагнозата и е „мани го тоя, от него нищо не става“. И така, тя и мечтаната пералня. Получава се нещо като „любов от пръв поглед“. В този момент до нея се доближава младо усмихнато момиче и с меден глас задава въпроса: „Мога ли да ви помогна с нещо? Отпускаме потребителски кредити веднага и само срещу лична карта.“  Добре, че „оня“ не е до нея в този момент, защото за пореден път мечтата й ще бъде отнесена с вятъра. Подписът е поставен моментално, с който си е купила „щастие за следващите две седмици, по-скоро до датата на първата погасителна вноска. Въпросната госпожа вече е в групата на „гневните потребители“.

Нарочно започвам коментара си с този пример, защото считам, че той е „типичният“. Темата с потребителските и ипотечните кредити е изключително комплексна и всяко крайно мнение е неадекватно. Двете страни на медала са както защитата на интереса на потребителите, така и чисто икономическата логика за кредитиращата страна. Аз няма да взема страна, а ще се опитам да обясня проблема чисто икономически. В условия на икономическа криза увеличаването на системния риск води до увеличаването на цената на кредитния ресурс. Системен риск означава риск, който е извън условията по договора за кредит между двете страни. Такъв може да бъде политическата несигурност, грешни управленски решения от страна на правителството и т.н. Когато се сключва договор за кредит, винаги има и една невидима трета страна по договора. Това е държавата. Чрез регулаторните органи тя влияе индиректно върху взаимоотношенията между два стопански субекта. Най-голямата драма започва, когато тя не действа превантивно, а последващо.

И така, да започнем с лихвените проценти. Когато банките променят едностранно лихвените проценти по ипотечните договори, те де факто извършват прехвърляне на системен и специфичен риск върху кредитополучателя. Вече обясних какво означава системен риск. Специфичният риск възниква при влошаване на финансовото състояние на кредитополучателите. Това, което е изключително важно да се отбележи, е, че банките имат проциклично поведение, т.е. в условия на икономическо възстановяване активират кредитирането си и обратното, в ситуация на икономически трудности действат рестриктивно по отношение на кредитната си политика. Това, казано по друг начин, означава по-високи лихви. Оттук следва да се направи логичният извод, че лихвите ще паднат при възстановяване на икономиката ни. Това е твърде различно от масовото разбиране, че евтините кредити ще доведат до икономически ръст. Ако някой не вярва, да направи справка от сайта на Европейската централна банка. Лихвените проценти на ЕЦБ са почти нулеви, ресурс за търговските банки, спадащи към еврозоната, има в изобилие, но този ресурс достига до корпоративния сектор все така трудно. Тъй като родните банки нямат директен достъп до този ресурс, а от друга страна, банковите регулации все повече се затягат, единственият устойчив източник на финансов ресурс остават банковите депозити.

Точно това е изключително важно да се разбере от законотворците. Никакъв LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR не може да бъдат използвани за „честно“ ценообразуване. Нали се говори, че референтният лихвен процент трябва да е пазарен индекс. Либорът представлява усреднен лихвен процент, на базата на който банките предоставят необезпечен ресурс на Лондонския междубанков паричен пазар. Юриборът касае банките от държавите, спадащи към еврозоната. Сега да си представим една българска банка, за която цената на кредитния ресурс, който ви предоставя, е вързана към гореспоменатите индекси, или казано с други думи, индекси, които не засягат българския паричен пазар. В същото време фактическата цена на ресурса, с който кредитира, т.е предимно депозити, е изцяло функция на родния пазар. В горното
няма чисто финансова логика

Най-вярно и чисто пазарно ситуацията в страната по отношение на цената на кредитирането се отразява от депозитния пазар. Трябва да бъде създаден индекс на депозитния пазар, като, разбира се, този модел трябва да бъде внимателно прецизиран от гледна точка на концентрацията на депозити по банки. Това е единствено възможният начин да се стигне до балансиран подход за решаване на „лихвените спорове“ между банки и потребители.

Правото на банките да променят едностранно лихвите по кредитите, разбира се, е „непазарно“. Абсурдно е и наличието на толкова много фирми за бързи потребителски кредити. Висш пилотаж в регулирането на банковия пазар ще бъде да се намери такъв подход, на базата на който банките няма да имат право да трансферират системен риск към своите клиенти. Впрочем като единствено решение в тази посока виждам членство на държавата в еврозоната. Осъзнавам, че съм един от малкото финансисти, които считат, че в такова членство ще има много повече позитиви, отколкото негативи за страната. Когато съм защитавал тази теза, като основен аргумент съм считал, че точното този
трансфер на риск е необходим за намаляване на цената на кредитния ресурс. Това се отнася както до банките, така и до крайните кредитополучатели. Много кредитополучатели в затруднено финансово положение обвиняват банките за високите лихви. Ако лихвата им бъде намалена наполовина, в 90% от случаите няма да настъпи подобряване на финансовото им състояние. В периода 2004-2008 година лихвите бяха значително по-високи. Спомняте ли си тогава каквито и да е вълнения по темата. Не, разбира се. Да, определено банките имат директна вина за начина, по който отпускаха кредити в този период. Оценката за рисковия профил на клиентите на практика липсваше. Когато кредитите „гръмнаха“, започна този „масов трансфер на риск“, изразяващ се в цената на кредитния ресурс.

Опасявам се, че последните законодателни изменения за ипотечните и потребителските кредити са недомислени като концепция. Моите препоръки към бъдещите кредитополучатели са следните. Първо, ако можете, винаги договаряйте кредит с фиксирана лихва за целия период, даже и ако в самото начало това да ви се струва малко по-скъпо. Второ, никога не теглете потребителски кредит от „случайна“ фирма, колкото и да ви се иска да притежавате „пералнята“. Трето, кредитът е финансова операция, която иска сериозен подход. Ако се двоумите дали да го теглите, решението е – твърдо „Не“.

Коментар на Бисер Манолов, ръководител на икономическия екип на "Движение България на гражданите"


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2020 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.