Референдум-дум-дум…

В обектива на случващото се в Крим се виждат негативите на обективната невъзможност организираният (но и дълго сдържан националистически руски) ентусиазъм на референдума да бъде възприет като международно призната проява на легитимно волеизявление в един нелигитимен акт на деклариране на студена война срещу здравия разум, създаващ взривоопасен прецедент.

Москва го създаде от позицията на една самотна в агресията си регионална сила (световна по значение предимно по силата на тоталитарното си ядрено съветско наследство), срещу правилата на международните отношения.

От този референдум бяха изключени по дефиниция всички несъгласни с наложената от руските окупатори воля за волеизявление под дулата на калашниците. Това качи процента на охраняемите пред урните местни жители до нива, характерни за времето на сталинизма, когато от Крим биваха депортирани по етнически признак ВСИЧКИ българи (арменци, гърци, татари), нарочени колективно за врагове.

Онези, които гласуваха на 16 март в Крим на върха на щиковете на руската империя, вероятно пак биха спечелили при честни избори, макар и не с 93 на сто.

Честният въпрос обаче е кой, как и защо изобщо им организира този международен позор, който отваря кутията на Пандора с надпис: „сепаратисти от всички страни, разединявайте (се), обединявайки се”!

Диктаторите, заченати в диктатура, възпитани в нейния дух и невъзпитано продължаващи съветската традиция да окупират и организират предрешени избори,  не признават нищо по-малко от пълната, тотал(итар)ната победа – дори в условията на минимално предизвикателство към предизвестената от математическата калкулация победа.

Те не се и опитват да преговарят с несъгласните стотици хиляди граждани, бойкотиращи бутафорията на окупационните им действия. Те водят (и срещу тях) брутална пропагандна война, в която ги взимат за заложници с цел да ги употребят тепърва като разменна монета.

Избори в условията на чужда окупация, която основателно се срамува да развее флага на своята държава – видно от продължаващата анонимност на необозначените въоръжени наблюдатели на Русия в Крим, вещаят победа от рода на онази, която Хитлер спечели чрез присъединяване на територии, населени с германско говорещи сънародници. Вееха му флагчета, пееха му дитирамби като зомби, докато не ги превърнаха в хетакомби.

(К)римската империя на Путин е обречена на презрение, но за това тепърва ще има болезнено прозрение.

Коментар на Иво Инджев