Предложението на Президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдум по основни въпроси на изборната система в България поставя три въпроса, по които българските граждани да се произнесат със съответно „да” или „не”:

            а) въвеждане на мажоритарна система;

            б) задължително гласуване;

            в) въвеждане на електронно гласуване.

Преди всичко искам да кажа какво аз мисля въобще за референдум, и в частност за така поставените въпроси. В контекста на отдавна обещавания нов Изборен кодекс и неговото поредно зацикляне, очевидно е, че гражданите трябва да се произнесат. А кодексът зацикля по обичайните причини – противоречия между основните управляващи сили БСП и ДПС (коя точно от силите да сложа на първо място не ми е много ясно). Така, че аз съм за референдум.

Оттук обаче започва сложното. И то е във връзка с първите два въпроса.

Относно третия бих казала, че колкото и правителството да бяга от въвеждане на електронно управление, то все пак трябва да се случи. В рамките на такова управление ще трябва да се въвежда, може би постепенно, и електронно гласуване. В подкрепа на това ще кажа само общо възприетия аргумент – ако българинът приема електронно банкиране за своите пари, няма как да не приеме и електронно гласуване. И не е нужно всички да гласуват само електронно, както не съвсем всички управляват парите си по този начин. Има редица начини, с които ръчно и електронно гласуване могат да се съчетаят.

Какво обаче ще означава подкрепа за електронно гласуване от например 30% от гласувалите в референдума? Означава ли това, че след като болшинството гласували не го приемат, то не трябва да се въвежда? Означава ли, че след като баба и дядо на село получават пенсията си в местната поща, и биха имали право да гласуват и ръчно, трябва да решат как внуците им да гласуват? Не би трябвало да е така. Но на баба и дядо някой трябва да им обясни, че техните права да гласуват така както могат, никой няма да им отнеме.

Тъй като съм категорично „за” електронното гласуване, започнах с простия въпрос, поставен от Президента. Ако този, наистина прост въпрос в 21-ви век, се нуждае от обяснения и необходимо ниво на информираност за вземане на решение, то какво остава за другите два? Но проблемът е, че не само обяснения са нужни, а също и прецизиране с възможни подвъпроси.

Тъй като започнах отзад напред с въпросите на Президента, нека обърнем внимание на втория – Задължително гласуване. Приемам, че всяко право е свързано и със задължение. Но не така директно. Не съм юрист, но правото си да гласувам, записано в Конституцията, не го разбирам като задължение. Ровейки се в мрежата, прочетох и такива коментари за задължителното гласуване: „Само да ме накарат задължително да гласувам, напук ще отида и ще пусна глас за каквато и да е сволоч” (няма да цитирам партията, за която ставаше дума). Това, разбира се, беше изблик на гняв, и действителното изпълнение на заканата би било и за сметка на заканващия се. Простият отговор на проблема е, ами гласувай „против” при този въпрос. И ако въпросът е зададен така, сигурно ще гласувам против. Доколкото знам, Гърция е страна със задължително гласуване, но не мисля, че от това е прокопсала. Но ако ако въпросът беше прецизиран и поставя на обсъждане различни варианти, бих се замислила. Например „Подкрепяте ли активната регистрация”. Всъщност много се учудвам, че досега не прочетох (може да съм пропуснала) такъв вариант на втория въпрос. Това е форма, за която проф. Михаил Константинов призовава от много време. Форма, възприета в някои страни със статуса „регистриран гласоподавател”, каквото и да означава това в различните страни. У нас, освен всичко друго, ще означава и изчистване на избирателните списъци от несъществуващи гласоподаватели. И това не политиците могат да го решат, защото на тях им трябват фантомите; могат да го решат гражданите точно в един референдум.

Активната регистрация означава и още нещо. Тя би могла да се осъществи и по електронен път. За това се иска основна компютърна грамотност. Не всички я имат. Но за всички е в сила законът за задължително основно (средно, не знам!) образование. Тогава всеки, който не може по електронен път да се регистрира като гласоподавател, трябва да може саморъчно да попълни съответния формуляр в общината си. Ама не бил грамотен!. Ами нарушил е закон. Държавата трябва да му осигури възможност да се ограмоти и за следващите избори – да заповяда да се регистрира. Това не е дискриминация. Това е изпълнение на изисквания на закон.

Нека накрая да обърна внимание и на най-трудния и най-дискутиран в обществото ни въпрос за типа избирателна система. Мажоритарна или пропорционална. Аз, разбира се, си имам мнение и то е против чисто мажоритарна система. Аргументът ми е прост, и многократно повтарян от проф. Константинов. И той е, че в не малко вероятен случай той може да доведе до еднопартийно управление без опозиция. Достатъчно е, кандидатите на една партия (колкото и хубави да са) да спечелят 50.1% срещу противниците си, събрали 49.9% от гласовете във всички райони. Така почти половината от гражданите няма да имат представителство в парламента. За това не ми се мисли, защото някои от нас са го живяли.

Това, което искам да кажа е, че когато гражданите избират отговор на някакъв въпрос, би трябвало добре да знаят какво заменят с това. Затова, преди всичко искам да цитирам отново проф. Константинов от статията му „Опасни места в новия изборен кодекс” (Politika.bg, 07.02.2014) „Противно на мнението на широката публика (а и на тясната също), българската изборна система не е чисто пропорционална, а смесена! Даже, чисто теоретично, всичките 240 депутати могат да бъдат избрани мажоритарно като независими кандидати”. Това явно трябва да бъде набивано в главите на някои, които, не знам от какви съображения, плачат за мажоритарна система. И не мога да отмина плача за такава на публични личности, които даже не се опитват (или не искат) да разберат смисъла на нашата система. Няма как да отмина емоционалния и изпълнен с клишета изблик на адвокат Иван Груйкин в „Референдум на промяната” в Mediapool.bg. Очевидно г-н Груйкин е привърженик на мажоритарна система. Няма лошо в това. Лошото е в аргументите му. И ето: „Нека си отговорим на няколко съвсем практични въпроса – защо аз като гражданин нямам шанс да видя хората, които искам, избрани в Народното събрание? Защо тези хора, а и аз самият, да не можем да се кандидатираме, без да пристанем на някоя от основните партии или без самите ние да тръгнем да правим партии?” Как да отговориш на човек, който не иска отговори, но с въпросите си манипулира много хора? Защото отговорите са прости. Например „Вие, г-н Груйкин, имате шанс да видите хората, които искате, избрани в Народното събрание, само ако достатъчно хора още поискат това. Тези хора, а и Вие самият, можете да се кандидатирате без да приставате на никоя партия, стига да съберете достатъчно подписи за кандидатурата си и да платите 100 лева (според (пред)последното творение на г-жа Мая Манолова). А ако не можете дори да съберете достатъчно подписи, защо си мислите, че трябва да бъдете избран за народен представител?

Само си представете как ще се формира мнението на участниците в евентуален референдум от облъчванията на публични личности, които или не могат, или не искат, да покажат действителните предимства и недостатъци на едната или другата системи.

А пък ако говорим за обстоятелствата в нашата страна, при които един референдум би се провел, как мислите? Кое би излязло по-евтино на олигархията да си напазарува: един мажоритарен кандидат или цяла партийна структура? Е, нека ме извини г-н Сугарев, но тук няма как да не цитирам Иван Костов (Дарик радио): „Въвеждането на мажоритарен вот в България ще е като гасене на огън с бензин”.

С всичко това бих искала да кажа, че Президентът Плевнелиев повдигна основателни въпроси за обсъждане. От него не би могло да се иска да се прецизират, а да се поставят за обществен дебат. Бих се обърнала обаче към Инициативния комитет за събиране на подписи за Референдум, и специално към проф. Георги Близнашки. Има смисъл от допитване по добре прецизирани въпроси и осъзнати последствия от един или друг отговор. Иначе ще стигнем до китайската мъдрост „Добре си помисли какво си пожелаваш, защото може и да го получиш”.

Коментар на Весела Пашева