Примитивизмът на посткомунизма лъсна още веднъж в мащаб едно към много повече от нашия.

Илюстрира го Микола Азаров, премиер на (проруската третина от ) Украйна, който излъга по ленински в Киев, столицата на прясно низвергнатия Ленин, че украинският път към Европа минавал през узаконяването на гейбраковете.

Лъжата на проруския премиер, изпълняващ инструкциите на Путин, беше изобличена от Ян Томбински, ръководител на представителството на Европейския съюз в Украйна. Той официално оповести, че въпросът за тези бракове е решение на всяка отделна държава от ЕС, а не предварително условие за присъединяване.
На контрамитинг, сякаш взаимстван по форма от българските другари, Азаров обяви за заблуда вярата на мнозина украинци, че “ако подпишем споразумението, свободно ще пътуваме за Европа”.

“Нищо подобно”, излъга той с втренчен в камерите на световните телевизии поглед и задълба:

“Първо Украйна трябва да узакони еднополовите бракове. Подкрепяте ли това?”

Контрите, естествено, отговориха така, както лъжецът искаше от тях.

Същевременно, няма лъжа, няма измама ( поне в това отношение): към германския президентски бойкот, вече се присъедини и френския - социалистически при това!

Президентът на Франция Франсоа Оланд не планира да посети Олимпийските игри в Сочи през февруари догодина, съобщи външният министър Лоран Фабиюс, който пожела успех на френските състезатели на Олимпиадата. Нито Оланд, нито Фабиюс ще присъстват на церемонията по откриването на игрите.

Той не каза каква е причината за това решение. Фабиюс направи съобщението по време на предаване на живо на френския телевизионен канал iTELE.

Това е вторият случай на подобен “вежлив отказ” от игрите от страна на високопоставен европейски политик. По-рано президентът на Германия Йоахим Гаук съобщи, че няма да присъства на игрите в Русия.

Призивите за бойкот на игрите в Сочи бяха отправени в редица западни страни след приемането от Москва на закон, забраняващ пропагандата на хомосексуализъм.(Медиапул)

Къде в тази координатна система, в тази тенденция, която ще набира тепърва сила, ще се позиционира България?

Не питам за проруското правителство и неговото парламентарно представителство в рамките на четиристранната коалиция в 42-то Народно събрание.

Ще намери ли сили президентът Росен Плевнелиев, който, подобно на посланиците на Германия и Франция в София, открито подкрепи протестите на гражданите в България, да подкрепи и принципния протест на Германия и Франция, към който вече се присъедини и еврокомисарят Вивиан Рединг?

По-добре рано, отколкото никога. Да се присъедини късно е равно на никога. Защото и без това ни водят за никакви – някакви , които нямат свое мнение, а се присламчват към по-силните.

Коментар на Иво Инджев