Факти, Анализи, Коментари
   28 Март 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Конституционният съд като инструмент на ДС
13 Октомври 2013
Конституционните съдии проявиха своята магария на два пъти в рамките само на седмица

След като в течение на целия преход се убеждавахме, че съдебната ни система не работи, че прокуратурата е нещо като посредник между мафията и държавата и че в България няма справедливост, дойде време да видим тези негативни изводи и в лицето на върховната правна институция – Конституционния съд.

Конституционните съдии проявиха своята магария на два пъти в рамките само на седмица. Първо си измиха ръцете подобно на Пилат Понтийски по казуса Пеевски – и с бягството си от отговорността да вземат решение го оставиха депутат – въпреки че е кристално ясно, включително и от юридическа гледна точка, че с полагането на клетва пред НС в качеството си на председател на ДАНС същият е престанал да бъде такъв.

Дни по-късно конституционните съдии, които по силата на самата Конституция трябва да обладават високи морални качества, гласуваха в полза на искането на депутати от БСП и ДПС за това бивши сътрудници и служители на ДС да могат да участват в управлението на държавните медии, както и да бъдат членове на СЕМ.

Аргументите в полза на това решение са наистина впечатляващи: според седемте конституционни съдии, гласували за правото на ДС да се разпорежда и в държавните медии, “в съвременната демократична държава е недопустимо която и да е свобода, включително и свободата на медиите от всякаква цензура, да бъде гарантирана посредством законодателно ограничаване на конституционни права на гражданите”. Пак според тях “въведената забрана за български граждани да бъдат членове на Съвета за електронни медии, както и да бъдат назначавани за членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио при положение, че са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност има лустрационен характер и противоречи на принципа на правовата държава и на принципа на равенство на гражданите, като по същество представлява дискриминация, въведена със закон”.

Следователно за конституционните съдии лустрацията е лошо, много лошо нещо. Варварско и антидемократично. От което естествено следва, че Полша, Чехия, Румъния, Германия и прочее страни, в които е въведено лустрационно законодателство, не са демократични, а терористични, варварски държава, в които тъпчат човешките права на горките бивши сътрудници на комунистическите тайни служби.

Самото гласуване е симптоматично. При това в две насоки: като лакейски метан на конституционните съдии към мисията на управляващата тройна коалиция – да върне България на Държавна сигурност – и като знак за традиционната обвързаност на самия Конституционен съд с щенията и традициите на ДС. Като знак за това, че тази най-висша съдебна институция се е превърнала в инструмент, работещ в полза на скритата власт на закритата уж ДС, упражнявана над България вече повече от две десетилетия.

Едва ли трябва да се чудим на това решение обаче – то е напълно в традициите на Конституционния съд. Ако прегледаме неговите решения, можем да добием впечатлението, че основната му функция е да отменя редките и частични лустрационни текстове, вмъкнати в българското законодателство през онези няколко години, в които страната ни не бе управлявана пряко или прикрито но БСП и нейните политически клонинги.

Конституционните съдии отмениха например лустрационните текстове в Закона за администрацията, гласуван през 1998 г. от мнозинството на ОДС. Пак те отмениха и лустрационните текстове в правилника на НС, въведени при управлението на ГЕРБ.

Особено скъпо струваше на България обаче друга една тяхна отмяна – на чл. 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, който гласеше следното: “Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани по чл. 7 лица, които през последните 15 години са били избрани в централните, областни, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени и неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години.”

КС отмени този парагрлаф – и цената на тази отмяна бе банковата катастрофа от края на 1996 г., когато спестяванията на хората бяха изядени от трицифрената инфлация, а заплатите им стигнаха равностойност от няколко долара. По-сетне се оказа, че в ръководните органи на кухите банки – както и в ръководните органи на самата банкова система е имало преди всичко сътрудници на ДС, които са се възползвали от случая да ограбят България – за втори път по време на прехода – след като пак видни десари и кагебисти веднага след падането на Тодор Живков раздадоха подобаваща част от външния дълг на България – на бъдещите червени олигарси, мутри и икономически групировки.

Както се казва – каквато държавата, такъв и Конституционният й съд. Никак не е случаен фактът, че през 2007 г. Комисията по досиетата установи принадлежност на трима конституционни съдии към апарата на бившата ДС.

Сега – при новата тройна коалиция, пред този орган се открива широко поле за дейност.  Съвсем нескоро депутати от БСП и Атака внесоха искане да бъде въведен отново параграф 12 от закона за досиетата, който бе премахнат от ГЕРБ и който забранява на Комисията по досиетата да обявява имената на тези офицери от Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които след 16 юли 1991 г. са заемали пост на началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” или в Националната разузнавателна служба.

Това искане най-вероятно ще бъде гласувано от парламента, спряно с вето от президента и отново прегласувано. В крайна сметка нещата ще опрат отново до Конституционния съд, към който опозицията ще се обърне като последна възможност да спре връщането на България на Държавна сигурност. Познайте каква ще бъде позицията на конституционните съдии при този много вероятен сценарий.

Коментар на Едвин Сугарев


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Judjuk
14 Oct, 2013 | 22:05

Явно човекът не е доволен от решенията на конституционния съд. Но изводите, които прави са несъстоятелни. Съдът решава в съответствие с конституцията, законите и европейските норми и няма как да се съобрази с настроенията на автора.


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.