Тия дни Орешарски изглежда все повече на плъх, сгащен в триците. Това е защото са го натоварили със задача – в никакъв случай да не сдава властта. Ако питате мен, той отдавна щеше да е побегнал, но не му дават. Да бъдем по-конкретни – не му дава Станишев. Станишев виси на косъма Орешарски. Други желаещи да се заемат със задачата няма. Възможността Орешарски да не се справи е голяма – от тоя косъм зависи европейската  кариера на Станишев и заданието му от Москва, така че Орешарски трябва да държи властта на всяка цена.

Каква е цената? Същество като Орешарски едва ли очаква пари, за да държи такава власт. И макар че парите са фактор, по-скоро страхът е тоя, който го води напред към нищото: Станишев не си поплюва, а когато трябва му дърпа ушите – тоест,  една оставка на Орешарски би била буквално шамар през устата му и край на мисията му.Това Орешарски не би направил, тъй като другото му име е Бъзльовски.

Тълпата (ах, тази тъпа тълпа!)  развали плановете на Станишев и го изправи пред неизвестността. От Европа вече отдавна си гризат ноктите за избора му за началник на ПЕС и вече си дават сметка, че социалист от българския Диарбекир съвсем не означава социалист от Европа. Освен това нравите му на руска присадка на българска почва не показват никаква пригоденост към местните навици, ако се съди по прогресивно угояващото му се туловище.

Всеки, който подценява този руски мисионер, е на път да преживее неприятна изненада, произтичаща от нереформираното му комунистическо его и късно-пубертетната му докачливост. Един от начините му да се измъкне е да приложи тактиката на “thestickandthecarrot”, тоест на български горе-долу «со кроце, со благо и со малце кютек».

Какво значи това? Още от сега те търсят начини да замазват положението и да намалят напрежението, разчитайки на наивността на тълпата, чийто манталитет на деца от детската градина предлага толкова възможности (не беше отдавна когато госпожа Рединг посъветва тази детска градина сама да оправи страната си, сякаш че трябваше някой отвън да го каже).

Идва есен, а с нея и нова тактика на полицията: твърда линия, заплахи под сурдинка, ненужни арести, солидни глоби, измислени обвинения, подстрекателства и провокации – арсенала им е богат. С други думи номера, за да се разбие тълпата. В  провинцията е пълно с понасящи бесепарското своеволие аборигени, привикнали на страх.

В София обаче тия номера не минават. За всеки случай бих посъветвал всички чаровни участници в протестите, сегашни и бъдещи, да направят спешна справка за правата и законите, които охраняват човешките свободи, да търсят съветите на адвокати и по възможност да ходят винаги на групи или заедно с някой друг за свидетел.

При всички положения: «В съединението е силата!» Ако не искате Мая Манолова да ви казва как правилно да живеете.

Коментар на Николай Флоров, svobodata.com