Тези дни Евгений Михайлов публикува на сайта на Faktor.bg един много интересен исторически документ – стенографски протоколи от заседание на Координационния съвет на СДС на 14.01.1997г. От Faktor.bg отбелязват: „Най-често повтаряните през 1997 г. проблеми са все едно копие на днешния дебат – оставка на Виденов, промяна на Конституцията, подготовка за национална стачка, валутен борд, предпазване от провокатори на протестите, противодействие на полицейското насилие, дали и кога СДС да се върне в парламента, поправка на бюджета, срещи с чужди посланици, налагане на политически компромиси, приемане на спешни социални закони и т. н. В цели 117 страници е отразен пулсът на времето.” Който иска да се запознае, може да го намери тук.

Не искам да взимам отношение по въпроса кой от тогавашните лидери каква позиция е заемал. Факт е, че тогава СДС взе най-правилното решение, а именно противопоставяне на ново правителство с мандат на БСП и отиване към незабавни предсрочни избори. Искам да коментирам уроците, които можем да научим от преживяното, за да можем и днес да вземем най-правилните решения.

Първият извод, който можем да си направим е, че 16г. по-късно БСП/ДПС пак са тук и пак са си същите.

Веднага отварям една скоба – считам БСП и ДПС за една партия. Генезисът на тези партии е един и същ, интересите им съвпадат. Очевидно е, че оттук нататък тези две формално отделни партии няма да могат да участват в управлението една без друга, което ги прави неизбежни партньори и фактически ги слива в едно.

Както през 1997г., така и сега, БСП/ДПС е неокомунистическа нереформирана партия, обслужваща интересите на Русия (т.е. антибългарска формация). Разликите са само външни. След 1997г. БСП/ДПС формално приеха членството ни в НАТО и ЕС, но това стана само формално. Под захаросаната и замаскирана обвивка те пак са си същите. Тези хора така и не разбраха какво означава да живееш в условията на западна демокрация, да споделяш идеите, ценностите и морала на западната цивилизация, да се ръководиш от политическите принципи на ЕС и европейската социалдемокрация. Затова и днес у нас говорим за фасадна демокрация. Формално сме членове на ЕС, но реално провежданата политика е по путински образец. Политиката не се прави в интерес на гражданското общество, а на олигархията. За мен е абсолютна мистификация как един от шефовете на БСП/ДПС успя да стане председател на ПЕС. Ако някой има идея, нека сподели. Аз не намирам нито едно рационално обяснение.

На второ място, всякакви компромиси с БСП/ДПС от рода на преговори, сформиране на „експертно” правителство с определен мандат е зловредно и пагубно за демокрацията. То е и равносилно на политическо самоубийство за формациите, които са си го позволили. Който веднъж е влязъл в съглашателство с БСП/ДПС, той завинаги се заразява с политически вирус по-страшен и от СПИН (по думите на Кутев, който постави знак на равенство между партията му и болестта).

С БСП/ДПС не могат да се правят никакви компромиси. С тях трябва да се говори винаги от позицията на силния. Трябва да бъдат притискани систематично и безпощадно; да бъдат накарани постоянно да отстъпват докато гърбът им опре в стената. Никакви отстъпки за тях. Тази партия се е научила лукаво да шикалкави, да увърта и манипулира, когато е притисната на тясно, както е и днес.

На трето място, с БСП/ДПС практически не може да се води никакъв диалог. Дали е случайно, че вече 43дни хората протестират по улиците, а управляващите се правят на оглушали. Едните говорят за морал и политическа отговорност, другите развиват конспиративни теории и манипулират с платени социологически проучвания. Какъв диалог може да се води с тези хора? Какво можем да им кажем и какво могат те да разберат? Днешният „диалог” между протестиращи и управляващи сякаш се развива на различни координатни системи. Тези хора въобще не вдяват за какво им говорим и какво искаме от тях. Тези хора назначават по криминален начин един олигарх за шеф на ДАНС и след това се извиняват (уж). И след преживения „катарзис” пак започват да назначават висаджии и сикаджии на държавни постове. Какво да си кажем с тези субекти? Никакъв диалог не е възможен тук и с тези. Дилемата е само една: или те, или ние. Средно положение няма.

От всичко казано става ясно какво трябва да правим и днес. Трябва да се отиде на незабавни предсрочни избори още през есента. Кой ще ги спечели и какво парламентарно мнозинство ще се получи въобще не е важно. Ако следващото правителство прави същите неща, ще го сполети същата съдба. Това трябва да стане безпощадно ясно на всички политици, които се стремят към властта. Може протестиращите да са само 3000 и да са само в София, но притежават могъща морална и интелектуална сила. Тези 3000 души имат подкрепата на голямо мнозинство от хората в България и по света. Който не вярва, нека погледне в нета видеото на френската метал банда Mass Hysteria от тяхно изпълнение на 24.07.2013г. в Нион (Швейцария) на Paleo Festival, в подкрепа на вълната от български протести за оставка на правителството на Орешарски. От сцената те извикаха: “Тук сме с България! Един поздрав за българския народ: ОСТАВКА! ОСТАВКА! ОСТАВКА!”

Някой може да счете горната ми оценка за крайна. Според мен е честна. Крайно време е ние като народ да определим какво искаме за себе си. Искаме ли да сме членове на ЕС и да получаваме субсидии (т.е. безвъзмездни помощи) за инфраструктура и земеделие или искаме да влезем в Евразийския съюз на Русия и да получаваме заеми за АЕЦ Белене. Или сме с БСП/ДПС в Евразия, или сме без БСП/ДПС в Европа. Простичко е. Сегашното шизофренно раздвоение не е нормално: хем сме в ЕС, хем не зачитаме техните правила и действаме по путински в угода на Кремъл.

Историята учи, че хората не се учат от историята. Ние, обаче, трябва да опровергаем това. Пътят е само един - незабавна оставка и избори. Ако трябва и до дупка.

Коментар на Пламен Борисов